О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   :

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение , II „Б“ състав в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година , в състав :

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                                Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА  

 

 

като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №13330 по описа за 2020 г, за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 – чл.279 ГПК във вр.чл.28 КМЧП .

Образувано е по частна жалба на А.М. и Л.К. , гражданки на Украйна с адреси в гр.Киев срещу определение  №20230066 от 20.10.2020 г на Софийски районен съд , 165-ти състав, постановено по гр.д. №9118 по описа за 2020 г на СРС , с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност .

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението на СРС . Началният пункт на излитане на пътническия полет е бил гр.София и ищците имат права по чл.3 §1 б «а» от Регламент №261/04 , независимо че са граждани на Украйна , а въздушният превозвач е украйнско дружество . Според решение от 09.07.2009 г по дело С-204/08 на СЕС мястото на излитане е в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и може да обоснове компетентност по чл.7 т.1 от Регламент №1215/12 г . Регламент №261/04 се прилага за всеки въздушен превозвач опериращ в ЕС , като в този смисъл също е налице практика на СЕС .

Обжалваното разпореждане е връчено на жалбоподателите на 20.10.2020 г и е обжалвано в срок на 26.10.2020 г /по пощата/. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

За да счете , че не е международно компетентен и да прекрати производството СРС е приел следното . Решение от 09.07.2009 г по дело С-204/08 на СЕС е неприложимо към конкретния случай , защото ищците са украйнски граждани , а авиационния оператор е украинско дружество . Единствената привръзка към компетентност български съд е мястото на излитане , но това не е достатъчно , за да обоснове международната компетентност на СРС по чл.4 ал.1 т.1 КМЧП във вр.чл.15 КМЧП .

Определението на СРС е неправилно . На първо място доводите на жалбоподателя изведени от Регламент №261/04 са неотносими , тъй като същият урежда правото на обезщетяване на пътниците във въздушния транспорт осъществяван на територията на ЕС , но не и международната компетентност на исковете им . Неотносим е и Регламент №1215/12 г , защото същият урежда международната компетентност на съдилищата в ЕС по искове с международен елемент в рамките на ЕС , основно когато страните имат местоживеене/седалище в различни страни-членки . В случая и ищците , и ответникът са с местоживеене/седалище извън ЕС – в Украйна .

Формално правилно е приетото от първоинстанционния съд , че решение от 09.07.2009 г по дело С-204/08 на СЕС не е пряко приложимо към процесния казус . Решението съдържа тълкуване на чл.5 т.1 «а» от Регламент №44/2001 г /отм./ , сега възпроизведен в чл.7 т.1 «а» от Регламент №1215/12 г ; със следния текст «Срещу лице , което има местожителство в държава-членка може да бъде предявен иск в друга държава-членка…..1»а» по дела свързани с договор по мястото на изпълнение на въпросното задължение .  

От друга страна настоящият съд констатира , че съгласно чл.15 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове произтичащи от договорни отношения и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България. Вижда се , че двете разпоредби /на Регламент №1215/12 г и на КМЧП / са сходни като текст и напълно еднакви като смисъл . Това не е случайно , защото те следват установени от десетилетия в доктрината и в международните договори принципи и привръзки на международния граждански процес . Няма как възприетото от СЕС в решение  от 09.07.2009 г по дело С-204/08 , че при международен въздушен превоз на пътници «мястото на изпълнение» е както мястото на излитане , така и мястото на пристигане /кацане/ ; да не се приложи като тълкуване и за чл.15 КМЧП. Изпълнението на договор за международен въздушен пътнически превоз започва от мястто на излитане и завършва в мястото на кацане. Закъснението за излитане е осъществено в гр.София и съгласно чл.15 КМЧП българският съд има компетентност да разгледа спора .

Само за пълнота трябва да се посочи , че Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна /Обн.ДВ бр.102 от 2004 г не съдържа относими норми за международната компетентност  , но съгласно чл.2 от същия гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Дори чл.15 КМЧП да не беше приложим , то компетентността на българския съд би могла да бъде мълчаливо учредена по реда на чл.24 КМЧП т.е. преди изтичане на срока за отговор от ответника СРС не би следвало да пристъпва към постановявне на определение по чл.28 КМЧП .   

     

Налага се изводът , че обжалваното пределение трябва да се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия .

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ по частна жалба на А.М. и Л.К. , гражданки на Украйна с адреси в гр.Киев ; определение  №20230066 от 20.10.2020 г на Софийски районен съд , 165-ти състав, постановено по гр.д. №9118 по описа за 2020 г на СРС , с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност .

  

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ:       1.                      2.