РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. , 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100800 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Д. Б. П. от гр.Г. Д., обл.Бл. против А. И. К. от гр.С., обл.П..
Предявени са искове както следва: 1. На основание чл.108 от ЗС да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
собственик на общо 1/2 ид.ч. от УПИ (парцел) XIII, имот пл.№ 100 от кв. 59
по сега действащия план на с. Г., общ. Г., обл. Бл., одобрен със Заповед № 2
от 1993 г. на кмета на Община Г., с площ за УПИ от 774 кв.м., при съседи за
имота: УПИ (парцел) XII - 99 на И.М., УПИ (парцел) XIV - 105 на
наследниците на П. и С.Г. и улица, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 56 кв.м. и НАВЕС със застроена площ от 24
кв.м., от които 1/6 ид.ч. по наследство от майка му Ц. Г. П.а, род. на***** г.,
поч. на 21.11.1997 г. и 2/6 ид.ч. по наследство по закон от баща му Б. Д. П.,
род. На ***** г., поч. на **** г., двамата бивши жители на с.Г., община съща,
обл. Бл., притежавани от тях на основание давностно владение в периода от
1953 г. до датата на смъртта им, като бъде осъдена ответницата да му предаде
владението на имота. и 2. На основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен
по отношение на ищеца Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
1
82, том 11, рег. № 2865, дело № 277 от 14.09.2020 г. по описа на нотариус Е.
Л., вписан в Служба по вписванията Гоце Делчев в дв.вх.рег. № 2800, вх.рег.
№ 2499 от 14.09.2020 г., акт № 81, том XI, партидни №№ от 68783 от 68785,
дело № 1553 от 2020 г., издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, с който
ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот, в частта
над 1/2 идеална част от описания в него недвижим имот, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Твърди се от ищеца, че е наследник по закон на родителите си Ц. Г. П.а,
поч. На 21.11 1997 г. и Б. Д. П., поч. на ******г. Родителите му сключили
граждански брак от 1953 г. В периода от 1953 г. до 1997 г. живели в жилищна
сграда, построена върху дворно място с площ от около 774 кв.м. в с.Г., при
съседи: И. М., П. и С.Г. и улица. Ползвали и навес върху същото дворно
място. Към настоящия момент описания имот, представлява УПИ (парцел)
ХШ, имот пл. № 100 от кв. 59 по сега действащия план на с. Г. с площ за
УПИ от 774 кв.м., при съседи за имота: УПИ (парцел) XII - 99 на И. М., УПИ
(парцел) XIV - 105 на наследниците на П. и С. Г. и улица, ведно с построените
в имота жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и навес със застроена
площ от 24 кв.м. Родителите му упражнявали явно, спокойно, непрекъснато и
неоспорвано от никого давностно владение върху описания недвижим имот в
продължение на повече от 40 години, поради което придобили собствеността
върху имота при режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта
на родителите му имотът бил наследен от ищеца и сестра му В. Б.а П.а. Към
момента ищецът притежава общо 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим
имот, от които 1/6 ид.ч. по наследство от майка му и 2/6 ид. ч. по наследство
от баща му. До 2016г. в имота живеела Р. П., първоначално - на съпружески
начала с баща му, а след смъртта му наследниците я оставили да ползва
къщата и двора и да ги стопанисва. Ищецът живее в Кр. И. но никога не е
изоставял притежаваните от мен идеални части от имота. Ежегодно той или
децата му посещавали имота и поддържали същия.През 2021 г. при
посещение в имота установили, че е заключен, но поради краткият си престой
нямали време да търсят ключ. През м.август 2022 г. ищецът направил справка
в Служба по вписванията Гоце Делчев и установил, че с нотариален акт № 82,
том II, рег. № 2865, дело № 277 от 14.09.2020 г. по описа на нотариус Е. Н.а,
вписан в Служба по вписванията Гоце Делчев в дв.вх.рег. № 2800, вх.рег.№
2499 от 14.09.2020 г., акт №981, том XI, партидни №№ от 68783 от 68785,
2
дело № 1553 от 2020 г. А. И. К., дъщеря на сестрата на ищеца, е призната за
собственик по давностно владение на целия процесен имот. В полза на
ответника не е изтекла предвидената по смисъла на чл.79 от ЗС придобивна
давност върху имота, поради което е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 108 от ЗС и с 537, ал.2
от ГПК.
Ответникът не е намерен на посочения в исковата молба и установен по
делото адрес, поради което му е назначен особен представител. От страна на
особеният представител на ответника е представен писмен отговор в
определения законов срок, с който се застъпва становище за
недопустимост на предявения иск и нередовност на исковата молба. По
същество намира иска за неоснователен. Не оспорва факта, че ищецът е син на
Ц. Г. П.а и Б. Д. П., както и че майката на ответницата - В. Б.а П.а е тяхна
дъщеря. Не оспорва и факта, че бабата и дядото на ответницата, съответно
родители на ищеца са живели до смъртта си в процесния недвижим имот.
Оспорва твърдението на ищеца, че Ц. Г. П.а и Б. Д. П. са придобили имота на
основание упражняваното от тях давностно владение в периода от 1953 г. до
21.11.1997 г. Ц. и Б. П.и са имали възможност, но не са изразили изрично
волеизявление за това. Напротив, преди смъртта си, Б. П. е правил изявление,
че би искал процесния имот да се стопанисва и „да остане” на внучката му А.
К. - ответница по настоящия иск. Заявява, че за Ц. и Б. П.и се е грижила през
последните години от живота им единствено тяхната дъщеря В. Б.а П.а, както
и внучката им - ответница по настоящия иск. В последните месеци от живота
на Б. П. за него са се грижили единствено жената, която е живеела при него
тогава, дъщеря му В. и внучката му А. И. К.. Още докато е бил жив Б. П.,
ответницата е приела да се грижи за процесния имот като за свой, а след
смъртта на дядо си и до момента на предявяване на исковата молба, същата
владее имота спокойно и необезпокоявано. След изтичането на срока по чл.
79 от ЗС, тя се е позовала на придобивната давност със снабдяването с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение - чл.
537, ал. 2 и ал. 3 от ГПК № 82, том II, peг. № 2865, дело № 277 от 15.09.2020г.
на нотариус Е. Л.. Не е вярно обстоятелството, че ищецът ежегодно е
посещавал имота и е поддържал същия. Той не се е появявал в имота повече
от 20 г. и не е проявявал грижа, а още по-малко е владеел имота като свой.
Едва през 2021 г. ищецът е посетил за кратко имота, но е установил, че същия
3
е бил заключен. Ищецът не е собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от
процесния имот, тъй като твърдяното от него обстоятелството, че родителите
му са живели в същия, не ги е направило собственици на имота. Собственик
на имота е ответницата на основание
давностно владение упражнявано несмущавано, явно и несъмнено,
непрекъснато и неоспоримо от 2006 г. до момента на подаване на исковата
молба от ищеца.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.130, 127,
ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, чл. 79 от ЗС.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
Не се спори между страните, а се установи и от събраните по делото
доказателства, че ищецът Д. Б. П. е син на Ц. Г. П.а и Б. Д. П., а майката на
ответницата - В. Б.а П.а е тяхна дъщеря.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 82, том II, рег. №
2865, дело № 277 от***** г. по описа на нотариус Е. Л., гр.Г. Д., вписан в
Служба по вписванията Гоце Делчев в дв.вх.рег.№ 2800, вх.рег.№ 2499 от
14.09.2020 г., акт № 81, том XI, дело № 1553, партидни №№ от 68783 от
68785 ответницата А. И. К. била призната за собственик по давностно
владение на Урегулиран поземлен имот - парцел XIII, имот пл.№ 100 от кв. 59
по плана на с. Г. общ. Г., обл. Бл., одобрен със Заповед № 2 от 1993 г. на кмета
на Община Г., с площ за УПИ от 774 кв.м., при съседи за имота: УПИ
(парцел) XII, имот пл. № 99 на И. М., УПИ (парцел) XIV, пл. № 105 на
наследниците на П. и С. Гр. и улица, ведно с построените в имота жилищна
сграда със застроена площ от 56 кв.м. и навес със застроена площ от 24 кв.м.
Между страните не се спори, че родителите на ищеца, които съответно
са баба и дядо на ответницата, са живели в процесния имот.
Представени са по настоящото дело материалите по нотариално дело №
277 по описа за 2020 г. на нотариус Е. Л., гр. Г. Д.. В представената по
нот.дело скица на процесния имет, е отразено, че по разписен лист същият е
записан на Б. Д. П.. В протокол от **** г. пред нотариуса са разпитани
свидетели, които заявяват, че имота е на А. К. от повече от 10 години, като е
наследствен от дядо ѝ и баба ѝ. Тя го стопанисва и владее. Други хора не са
видели там и не знаят за спорове за собствеността на имота.
4
Установява се от представената по настоящото дело декларация по
чл.14 от ЗМДТ, че на 10.03.1998 г. наследодателя на ищеца Б. П. е подал
данъчна декларация, с която е декларирал като собствен процесния имот,
отбелязвайки, че дотогава той се е водил на починалата му съпруга Ц. Г. П.а.
Като съсобственици на имота е посочил и своите деца Д. Б. П. и В. Б.а П.а. На
30.08.2020 г. В. Б.а П.а подала декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която
декларирала придобиването по наследство на 1/2 идеална част от процесния
имот, а като собственик на останалата 1/2 идеална част посочила ищеца.
По настоящото дело са разпитани като свидетели М. Т. Т.от с.Г. и Р. Т.
П. от гр. Е., съжителствала на съпружески начала с бащата на ищеца.
Според свидетелката Т. процесния имот е бил собственост на
родителите на ищеца – Б. и Ц. П.и. След смъртта на Ц., Б. съжителствал със
свидетелката Пр. около 5-6 години. Когато Б. починал имота останал на
децата му Д. и В.. С тяхна съгласие Р. останала да живее в имота до 2016 г.
Познава ответницата, която е внучка на Б. и Ц. - дъщеря на В., но не я е
виждала да живее в имота. А. пребивавала там като дете, през ваканциите.
Сега живее в М..
Свидетелката П. обяснява, че е живяла в процесния имот от 2001 г. до
2016 г. От 2001 г. съжителствала с Б. П.. От Б. знаела, че имота бил на
съпругата му Ц.. Къщата била стара, като плевня и след като се оженили, я
оправили в сегашния ѝ вид. След смъртта на Борис имота останал на децата
му – Д. и В., и с тяхно съгласие П. живяла в имота още 10 години. През това
време тя се грижела за поддръжката на къщата. А. К. пребивавала в имота
през ваканциите, докато била ученичка. След като дядо ѝ починал през 2006 г.
и до 2016 г. А. не е идвала в имота. В. и Д. посещавали имота, като Д., който
живеел в гр.В. идвал по-рядко.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността
е допустим като предявен от лице, имащо правен интерес от предявяването
му и срещу надлежен ответник, оспорващ претендираните от ищеца права.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен, по следните
съображения:
5
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
ищците, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
по чл. 108 от ЗС, а именно: 1. Ищеца да е собственик на имота, предмет на
иска; 2. Имота да се намира във владение на ответника и 3. Това владение да е
без правно основание.
Установи се от представените по делото доказателства, а и не се спори
между страните, че родителите на ищеца – Ц. Г. П.а и Б. Д. П. са били
собственици на процесния имот, а именно Урегулиран поземлен имот -
парцел XIII, имот пл.№ 100 от кв. 59 по плана на с. Г., общ. Г., обл. Бл.,
одобрен със Заповед № 2 от 1993 г. на кмета на Община Г., с площ за УПИ от
774 кв.м., при съседи за имота: УПИ (парцел) XII, имот пл. № 99 на И. М.,
УПИ (парцел) XIV, пл. № 105 на наследниците на П. и С. Гр. и улица, ведно с
построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и навес
със застроена площ от 24 кв.м.
След като родителите на ищеца са били собственици на процесния
имот, то след смъртта им той е придобит по наследство от децата им Д. Б. П.а
и В. Б.а П.а. Както се посочи по-горе представени са декларации по чл.14 от
ЗМДТ, като в тази подадена от Б. П. като съсобственици на процесния имот,
той е посочил децата си, а в декларацията, подадена от В. П.а, като
съсобственици при дялове от по 1/2 ид.ч. тя е посочила себе си и брат си –
ищеца по делото.
Не се отрича от ответницата, че към настоящия момент тя владее
процесния имот, като счита, че като собственик, владее имота на правно
основание.
Спорно е по делото дали ответницата е станала собственик на
процесния имот въз основа на давностно владение, осъществявано в
изискуемия от закона период от 10 години преди 14.09.2020 г., когато се е
снабдила с нотариален акт за собственост върху имота въз основа на
давностно владение.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението
следва да бъде явно, постоянно, непрекъснато, несъмнително и спокойно в
продължение на 10 години. Съответно позоваващият се на него следва да
осъществява фактическата власт върху определен имот, като явно
противопостави своето намерение да го свои като собствен на всички
6
останали. Това владение трябва да продължи непрекъснато и без правни
спорове в продължение на най-малко 10 години.
Твърди се от ответницата, че още приживе дядо ѝ Б. П. изразил воля
имота да остане на нея. Не представя никакви доказателства за това си
твърдение – писмено изявление на Б. П. или показанията на свидетел, пред
когото той е заявил такова желание.
Не се представиха доказателства и за твърдението ѝ, че е осъществявала
владение върху процесния имот в период от 10 години преди да се снабди с
документ за собственост по давностно владение. Обратното, според
показанията на двете свидетелки, тя е посещавала имота единствено като
ученичка, гостувайки на дядо си, а след смъртта му през 2006 г. и до 2016 г.
не е посещавала имота. В този период имота е бил ползван, стопанисван от
свид.Проева със съгласието и от името на наследниците на Б. и Ц. П.и – В. П.а
и Д. П.. След 2016 г. свид.П. не е живяла в с.Г., но според свид. Търтова,
която е от същото село и след 2016 г. А. не е посещавала имота. Дори да се
приеме, че през 2016 г. ответницата е установила свое владение върху имота
(за което не се представят доказателства), отблъсквайки владението на
наследниците, то до **** г., когато се е снабдила с нотариален акт за
собственост на процесния имот не е изтекъл изискуемия от закона 10
годишен срок, за да придобие собствеността му въз основа на давностно
владение. Този срок не е изтекъл и към момента на предявяване на иска.
Правото на собственост не се губи поради неупражняването му, освен
ако друг не установи свое владение върху имота в изискуемия от закона срок ,
за да придобие собствеността върху него. В настоящият случай ищеца не е
загубил правата си върху имота, тъй като не се доказа придобиването му от
страна на ответницата.
Съответно ищеца е собственик на 1/2 ид.част от процесния имот по
наследство и давностно владение, а ответницата го владее, без да има правно
основание за това.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице и трите изброени по-
горе предпоставки и ревандикационния иск следва да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан.
С оглед приетото, че ответницата не е собственик на основание
давностно владение на процесния имот, като изрично разпоредена от закона
7
последица от разрешаването на спора за действителния обем на
притежаваните от страните вещни права върху имота, следва да бъде отменен
издаденият нотариален акт за собственост на недвижим имот № 82, том 11,
рег. № 2865, дело № 277 от 14.09.2020 г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в
Служба по вписванията Г. Д. в дв.вх.рег. № 2800, вх.рег. № 2499 от
14.09.2020 г., акт № 81, том XI, партидни №№ от 68783 от 68785, дело №
1553 от 2020 г., издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, с който ответницата е
призната за собственик на процесния недвижим имот, в частта над 1/2
идеална част от описания в него недвижим имот, съобразно притежаваната от
ищеца част от имота.
Ищеца е извършил по делото съдебни и деловодни разноски в размер
100 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, 15 лева за
издаване на съдебни удостоверения, 1500 лева за възнаграждение на особен
представител на ответника и в размер на 1500 лева за адвокатско
възнаграждение, или в общ размер на 3115 лева, които следва да се присъдят
в тежест на ответницата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответницата няма право на разноски с оглед изхода от спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. И. К., ЕГН **********
от гр.С., обл.П., че Д. Б. П., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. е собственик
на общо 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот (парцел)
XIII (тринадесети), имот планоснимачен номер 100 (сто) от квартал 59
(петдесет и девет) по сега действащия план на с. Г., общ. Г., обл. Бл., одобрен
със Заповед № 2 от 1993 г. на кмета на Община Г., с площ за УПИ от 774
(седемстотин седемдесет и четири) квадратни метра, при съседи за имота:
УПИ (парцел) XII - 99 (дванадесети за имот деветдесет и девет) на И.М., УПИ
(парцел) XIV - 105 (четиринадесети за имот сто и пет) на наследниците на П.
и С. Г. и улица, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 56 (петдесет и шест) квадратни метра и НАВЕС със
застроена площ от 24 (двадесет и четири) квадратни метра, от които 1/6 (една
шеста) идеална част по наследство от майка му Ц. Г. П.а, род. на*****г., поч.
на **** г. и 2/6 (две шести) идеални части по наследство по закон от баща му
8
Б. Д. П., род. на **** г., поч. на 24.06.2006 г., двамата бивши жители на с.Г.
община съща, обл. Бл., притежавани от тях на основание давностно владение
в периода от 1953 г. до датата на смъртта им и ОСЪЖДА ответницата да му
предаде владението на имота.
ОТМЕНЯ по отношение на ищеца Д. Б. П., ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Бл. Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 82, том 11, рег.
№ 2865, дело № 277 от ******г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в Служба
по вписванията Г. Д. в дв.вх.рег. № 2800, вх.рег. № 2499 от ****** г., акт №
81, том XI, партидни №№ от 68783 от 68785, дело № 1553 от 2020 г., издаден
по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, с който ответницата е призната за собственик
на процесния недвижим имот, в частта над 1/2 (една втора) идеална част от
описания в него недвижим имот.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН ********** от гр.С., обл.П., да заплати на Д. Б.
П., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. сторените съдебни и деловодни
разноски в размер на 3115 (три хиляди сто и петнадесет) лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9