Протокол по дело №467/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 463
Дата: 10 октомври 2023 г. (в сила от 10 октомври 2023 г.)
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20232200600467
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 463
гр. С., 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600467 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – гр. С., редовно призована, се явява прокурор
Х. Х..
Жалбоподателката М. А. Н., редовно призована, не се явява, за нея се
явява повереникът й адв. Г. С., редовно упълномощен от първата инстанция и
с пълномощно, което представя в днешното с.з.
Подс. Д. Д. И., редовно призован, се явява лично и с адв. И. О., редовно
упълномощена от първата инстанция и с пълномощно, което представя в
днешното с.з. за тази инстанция.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪЩОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството пред тази инстанция е образувано по протест на
прокурор от Районна прокуратура - С., както и по въззивна жалба на частния
обвинител М. А. Н., чрез повереника й адв. Г. С. от АК - С., срещу присъда №
29/14.06.2023 г. постановена по нохд № 440/2022 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора.
С атакуваната присъда подсъдимият Д. Д. И. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано
настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок,
1
се изразява несъгласие с присъдата. Твърди се, че присъдата е неправилна и
необоснована и при постановяване на същата не са били обсъдени в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото, както и че е
постановена и в нарушение на разпоредбите на НПК и НК. Според прокурора,
по категоричен начин се установява поведение на подсъдимия, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, за
което той е привлечен към наказателна отговорност. Настоява се за отмяна на
атакувания съдебен акт и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият Д. Д. И. да бъде осъден по така повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК и да му се
наложи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода", изтърпяването на което
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от
НК.
Впоследствие е депозирано допълнително становище, имащо характер
на допълнение към протеста, в което се навеждат подробни доводи и
аргументи, в които се съдържат направените оплаквания срещу присъдата на
НЗРС. Коментират се подробно и доказателствата по делото и се обсъждат от
правна страна фактите и се аргументира извод, че извършеното от страна на
подсъдимия съставлява престъпление по чл. 323 от НК и в този смисъл се
настоява също за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава.
Срещу присъда е депозирана и въззивна жалба от частния обвинител,
чрез нейния повереник, като в тази жалба също се твърди, че са допуснати
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а самият акт се определя като неправилен и
необоснован, незаконосъобразен. Твърди се, че е налице извършено
престъпление като се обосновава предположение, че случаят не е маловажен
и за съставомерността на деянието е без значение поведението на М. Н..
Заявява се, че редът за защита правата на подсъдимият е бил гражданско
правен с предявяване на негаторен иск по чл.109 от ЗС, а не по неправомерен
начин да спира водоподаването й. Настоява се за отмяна на присъдата на
НЗРС и за постановяване на осъдителна такава .
В допълнение към въззивната жалба също се навеждат възражения и
съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като се признава, че
принципно, че съдът правилно разсъждава в мотивите към присъдата си кои
са елементите на състава на престъплението „самоуправство“, но се
обосновава извод, че правните изводи на съда противоречат на тези изложени
в мотивите аргументи. Твърди се, че е налице съществено противоречие в
мотивите на съда изразяващо се това, че веднъж се приема че деянието е
несъставомерно поради това, че свид. Н. е имала направено отклонение за
недвижим имот нейна собственост, с което тя дори е водозахранвала имота си
т.е. същата не е била без водозахранване и обстоятелството, че в част от него
няма кран или не е захранен от нейното отклонение изградено и от ВиК през
2018 г. се дължи единствено на нейно бездействие, а същевременно съдът
приемайки, че подсъдимият няма виновно поведение, съдът е приел, че се
касае за маловажен случай. Оспорва се този извод за маловажност. Настоява
се за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснатото коментирано
по-горе съществено процесуално нарушение или за отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов осъдителен такъв.
Съдът констатира, че нито във въззивния протест нито въввъззивната
2
жалба и в допълненията към тях няма искане за събиране на доказателства.
Съдът също не е констатирал необходимост за това, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
С оглед становището на страните и преценката на съда, съдът намира
делото за изяснено от фактическа страна, поради което следва да се
приключи съдебното следствие и да се даде ход по същество.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О :

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам изцяло протеста на РП С.
във всички негови части, включително относно твърдението за доказаност на
съответното деяние и искане за постановяване на осъдителна присъда.
Същевременно бих акцентирал върху това, че действително в мотивите към
присъдата са изложени доводи, които запознават в значителна степен да се
изясни каква е действителната воля на съда и какви са действителните
причини за оправдаване, липса на деяние, което е осъществило от обективна
страна всички елементи от състава на престъплението или липса на умисъл в
каквато насока също са излагани доводи. В тази връзка предоставям на Вас
дали следва да бъде постановена нова присъда, с която да бъде осъден
оправдания подсъдим или съответно да се постанови съдебен акт за
връщането на делото за разглеждане от друг съдебен състав. В тази насока
бих си позволил да допълня и наличието, според мен, на неяснота за какво
право се касае в конкретния случай - дали е за едно действително или за
предполагаемо право, доколкото в диспозитива на присъдата, както и в
мотивите се касае за коментар и на двете форми на съответното деяние по чл.
323 ал. 1от НК.
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, присъединявам се към казаното от
представителя на ОП – С.. Изложил съм съображения в същите насоки, че в
съдебния акт не става ясно деянието несъставомерно ли е, или има или няма
умисъл, маловажно ли е, какъв е умисълът и това което каза представителя на
прокуратурата - предполагаемо или действително право.Всички тези
противоречия довели до един оправдателен съдебен акт, не можем да
разберем на какво основание той е оправдан - поради липса на умисъл,
поради несъставомерност или поради маловажност на случая. Съдът трябва
да бъде категоричен в това, което приема като основание за оправдателния си
съдебен акт. В протеста е поискано да му се наложи наказание, ако счетете, че
следва да му наложите такова, ако не върнете делото поради наличие на
съществени процесуални нарушения, се присъединявам към искането, като
Ви моля да ни заплатите разноските. Ако го връщате на първата инстанция,
там ще се реши въпроса за разноските поделото.
3
Адв. О.: Уважаеми въззивни съдии, аз като представител на подсъдимия
Д. считам, че оправдателната присъда е правилна и законосъобразна. За
разлика от прокуратурата, съдът е разбрал напълно индисекцията на спора и
за какво точно се касае в този акт. Имам само три кратки пункта по
отношение на протеста на прокуратурата , които искам да засегна.
Прокуратурата твърди в протеста си, че с нотариалната покана отправена от
подс. И., че същият ще предявява претенция по отношение водоснабдяването
на свид. Н.. Всеки от двамата съседи са имали възможност да се снабдяват
самостоятелно и всъщност снабдяването да се извършва от „Ви К“ – С.. След
като е извършил ремонта през 2018 г., както Н., така и Д. са имали
безпрепятствен самостоятелен достъп до водоснабдяването. Сега ОП тук
изказва съмнение защо в продължение на повече от 3 г. подс.И. е бил
съгласен с начина на водоснабдяване, твърди, че изведнъж е прекъснал
водоснабдяването и тя е спряла да има вода и това било „самоуправство“. Не,
не е самоуправство! Просто подс. Д. е решил да си направи ремонта и да си
смени канализацията, така както е задължена да направи и Н. през 2021 г.
Сега естествено, че след като той си подменя тръбите, естествено, че след
като се свързва с уличната канализация, той ще си пусне водопроводна мрежа
единствено и само за неговия имот. Няма как да се очаква той да изгради
инсталацията до своя имот, след което да изгради тръби до Н., така както е
било това състояние, действащо до преди ремонта на „В и К“ - С.. Всеки има
самостоятелен достъп и всеки би трябвало да се снабдява по този начин с
вода. Вероятно сте разбрали и прочели по делото, че Н. има две стаи - едната
се водоснабдява от „В и К“ - С., за другата стая иска да получава вода от Д..
Това е пълен абсурд! Незнам защо се очаква от подс. Д., който преди това
съвсем цивилизовано е изпратил покана, уведомил я е, че това не е редно, че
тя трябва да си се снабдява, така както и той се снабдява с вода от
централната канализация. Абсурдно е твърдението на прокуратурата в
протеста, че Д. е трябвало да си заведе дело. И всъщност какво - да чака 5 г.
да му разрешат да си изгради канализация, така както всъщност той го е
направил поп законовия ред, а бездействието на Н. в случая да бъде прието
като единственото правомерно поведение, което отгоре на всичко е
санкционирано с наказателно дело срещу моя клиент и застрашен от това –
човекът, както сте разбрали, работи в ТЕЦ Марица изток в мините и
всъщност цялото това наказателно преследване, абсолютно неправомерно
спрямо него, да застраши целия му живот, поради това, че той имал
неблагоразумието да си прокара канализацията по единствения законен
начин, така както пише в Наредбата на В и К, така както се очаква от всеки
един от собствениците да се снабди, да осигури водоснабдяването до своя
имот. Аз не считам, че тук изобщо имаме какво да коментираме по
отношение на това абсурдно обвинение. Така, че абсолютно не съм съгласна с
протеста на прокуратурата и смятам, че изложеното от прокурора от РП -
Нова Загора който е писал, за мен оставя усещането, че той изобщо не е
разбрал така инкриминираното деяние от обективна и субект страна с
неговите детайли, които са много простички. Ето защо ще моля да оставите
оправдателната присъда в сила. По отношение казаното от процесуалния
представител на частния обвинител, също смятам, че не са налице основания
за отмяна на оправдателната присъда. Ние също претендираме разноски при
благоприятен изход.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Д. Д. И..
Подс. И.: Уважаеми съдии, аз няма да коментирам поведението на М.
4
Н., няма да коментирам многото неистини изразени в писмена форма и устно
изказани по време на досъдебното производство /ДП/, по време на съдебното
производство в Нова Загора, защото съм убеден, че въззивният съд е
достатъчно компетентен и ги е разбрал. Искам обаче да коментирам малко
фактологията около изпълнителното ми деяние. През далечната 2002 г. М. Н.
закупува от родителите ми процесния имот, който се състои от две
маломерни стаи. Те са по около 15 кв.м, а тази стая, която нарича жилищна
сграда е по-малка от 15 кв.м., свързани помежду си с коридор и баня. Още
същата тази година - 2002 г., видно от това, че водомерът е прехвърлен на
името на фирмата, адв. С. сподели, че са започнали архитектурни проекти да
се издават, е започнало преустройството на помещението в фризьорския
салон, това е факт. Но според мен това преустройство 20 г. по-късно дори и
към днешна дата не е извършено, защото от Община Нова Загора дават, че в
наличните регистри на общината има сведение, че от 2002 г. е издадена виза
за преустройството на сградата. Само че Община Нова Загора не докладва на
районния съд, че това преустройство е завършено. Моментът, който
удостоверяването на преустройството се казва „удостоверение за въвеждане в
експлоатация“, това е акт 16 и чак след като бъде издадено такова
удостоверение сградата би трябвало да започне да функционира като
фризьорски салон. Тоест според мен даже към този момент неправилно се
определя сградата като фризьорски салон и жилищна сграда. От тук следва,
че сградата все още е лятна кухня - в едната стая има вода, в другата няма. Аз
в къщи живея в три стаи и само в едната имам вода, но това не пречи нито на
мен, нито някой пречи на М. да се снабди в другите стаи с вода. Искам да
каже, че още повече че при М. водопроводната инсталация старата, която е
била съществува. Мивката, която се намира в стаята, която тя нарича
„фризьорски салон“ е на по-малко от 2 м. отстояние от стаята където е
банята. С една дупка и една тръба от около 2 м. и две свързващи
връзки,всяка от които струва по-малко от 1 лев., тя би могла да си възстанови
водоподаването. Аз няма как да не коментирам, че не е маловажно, това
става за по-малко от 10 лв. Другото което искам да кажа е във връзка с
тръбата, от която съм спрял водата. Надявам се , че на съда е станало ясно, че
тръбата от която съм спрял водоподаването, е поставена лично от мен.
Намира се в моите ид.ч. , които са моя собственост има съдебен акт, който
определя тези идеални части да ползвам аз. Тоест тази тръба не е обща,
според мен тази тръба е изключителна частна собственост. Относно
преднамереността на деянието - надявам се да е старало ясно, че аз не съм
спрял водоподаването с цел да навредя на М., да я оставя М. без вода или пък
нещо друго. В никакъв случай! Категорично заявявам, аз съм спрял
водоподаването, за да изпълня законовите изисквания и да си водоснабдя
парцела по начин, по който е предвидил закона, което съм направил по
единствения - правилния начин. Когато разбрах, че тя продължава да е
свързана в периода 2018-2021 г. , това става един месец след смъртта на
родителите ми, реших че трябва да сменя и да направя всичко както трябва.
Трябваше да сменя цялата инсталация, извиках М. и й казах, че трябва да си
спре водата и че съм разбрал, че продължава да е свързана към старата
инсталация, че трябва да се включи по законовия начин, защото предприемам
ремонтни действия по старата инсталация и че ще спра водата. Тя само каза
„нямаш право“. Отидох и се консултирах с адвокат как да постъпя в тази
ситуация, който е и вещо лице към СлРС. Той каза, че трябва да й напишем
нотариална, в която да изложа своите аргументи защо ще спирам водата и ако
5
няма възражения от нейна страна да спра водата и да си правя инсталацията.
Така се и случи. Аз изпратих нотариална покана, написал съм своите
аргументи - нито устно, нито писмено съм получил несъгласие с написаното в
нотариалната покана. Приех, че получавам нейното мълчаливо съгласие.
Видно за съда е, че, да има възникнал спор, но той възникна след
изпълнителното деяние, след като спрях крана. Тогава започнаха жалби към
всевъзможни институции. Вместо Н. да се обърне към гражданския съд и да
разбере дали има предполагаемо или действително право да взема вода и от
мен и от „В и К“, тя се обърна към прокуратурата, което е най-малко меко
казано непочтено. Истината е точно такава, каквато е констатирана, това го
гарантирам. Аз съм заявявал по време на съдебните производства, по време на
следствието съм заявявал, че съм готов да разкопая цялата инсталация и
истината е такава, каквато е и тя е такава. В никакъв случай, ако се чувствах и
малко виновен, не бих предприел риск да си изгубя работата и да остана без
работа. Аз съм убеден и изключително много вярвам в българското
законодателство и в държавните институции и заявявам категорично, че не се
чувствам виновен. Това, че съм се съобразил съгласно законодателството,
общите условия на В и К, не ме прави престъпник. Това, че не желая да
доставям вода до сградата на М. Н. също не е престъпление, поради което
убеден съм, че настоящият въззивен съд ще потвърди присъдата на НЗРС и
ще ме признае за невинен.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Д. Д. И..
Подс. И.: Моля да бъде потвърдена присъдата на РС - Нова Загора.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 10:10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6