Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр. Бургас, 07.05.2009 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд –
Бургас ХІІІ Наказателен
състав
на седми април две хиляди и девета година
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : ХІІІ наказателен състав
Секретар : ХІІІ наказателен
състав
Прокурор : ………………….
като разгледа докладваното от съдия ХІІІ
наказателен състав
наказателно административен характер дело
номер 706 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
Образувано е по внесено постановление с предложение за
освобождаване на Д.Т.К., ЕГН – **********,
от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представител на Районна прокуратура – Бургас не се явява в
съдебно заседание.
В съдебно заседание обвиняемият се явява, заедно с
процесуалния си представител. Защитата изтъква, че обвиняемият е невинен и
никога не е отправял закани към своята бивша съпруга. Дори и да се приеме, че е
отправял такива закани, то те не биха възбудили основателен страх у
пострадалата Д., тъй като заедно с обвиняемия се срещат често, а това говори,
че бившата му съпруга не изпитва страх от него.
В последната си дума обвиняемият К. заявява, че се смята за
невинен и моли съда да се произнесе в този смисъл.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
защитника на обвиняемия, намира за установено следното :
По
фактите :
Обвиняемият
Д.Т.К. е роден на ******, живущ
***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неосъждан
и неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
НК, видно от справката за съдимост по досъдебното производство – л.44 от
последното.
С
решение № 1808/17.10.2005 г. по гр.дело № 1*///2005 г.
по описа на БРС бракът между обвиняемия Д.Т.К. и К.Д.
е прекратен, като съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение,
съгласно което упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца – Н., родена на **** г., и К. – родена на ***
г., се предоставят на майката К.Д., определен е режим на свиждане между децата
и баща им, а семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, ул.”А.”,
№ ***, вх.*, ет.*, се предоставя за ползване
от бившата съпруга К.Д..
На
21.05.2008 г. свидетелката К.Д. се намирала заедно със
своите родители, свидетелите В.Б.Д. и Ц.И.Б., и с двете си малолетни деца – Н. и К., в жилището си
в гр. Бургас, ул.”А.”, № ***, вх.*, ет.*. На тази дата обвиняемият К. посетил дома й, за да
вземе за свиждане децата си. В жилището на св. Д. обвиняемият К. отново
започнал да се държи агресивно към нея, посочвайки й, че я мрази, че я
ненавижда, че ако я види с друг мъж ще им избие зъбите и че свидетелката ще
„лежи в болницата без здраво място” по нея. В присъствието на двете си
малолетни деца и свидетелите В.Д. и Ц.Б.
обвиняемият разярено започнал да крещи към св. Д. като й се заканвал с думите
„Ще ти отрежа главата и ще те излежа! Ще те убия ако трябва!”.Думите
на обвиняемия, агресивното му поведение и отправените закани спрямо нея пред
най-близките й роднини и в дома й, накарали свидетелката основателно да започне
да се страхува, че К. може да осъществи заплахите си с убийство спрямо нея.
На
27 май 2008 г. пострадалата подава жалба вх. № 5690/27.05.2008 г. до Районна
прокуратура – Бургас.
По
делото е представен протокол за полицейско предупреждение от 11.06.2008 г. на
основание чл.56 от ЗМВР, с който обвиняемият е
предупреден да не нахлува в жилището на свидетелката Д. и да не отправя заплахи
към нея.
От
показанията на свидетеля Ж.Т. се установява, че на
дата 27.07.2007 г. той е бил очевидец на агресивно поведение и отправяне на
обидни реплики от обвиняемия по отношение на неговата бивша съпруга Д..
По доказателствата :
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите К.Д., В.Б.Д.,
Ц. И. Б., Ж.О.Т. и от писмените доказателства по делото.
Съдът
намира, че макар и родители на пострадалата, показанията на В.Б.Д.
и Ц.И.Б. не са заинтересовани, доколкото кореспондират
с останалия по делото доказателствен материал, а досежно конфликтите в
отношенията между обвиняемия и пострадалата се подкрепят по косвен път и от
показанията на свидетеля Ж.Т.. Съдът не цени
показанията на свидетелката В.Б., доколкото същите
касаят факти, неотносими към предмета на доказване.
По отношение на
обясненията на обвиняемия К. :
Обвиняемият не си спомня дали на инкриминираната дата
е бил в апартамента на пострадалата или не, което съдът цени като защитна теза,
която не се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което
следва да се приеме, че Д.К. е бил на
местопрестъплението. Досежно взаимоотношенията обвиняем-пострадала от
доказателствата по делото е видно, че има конфликтни ситуации между тях,
съпроводени с отправяне на обидни реплики от страна на обвиняемия, за които
признава и самият той в обясненията си, в агресивно поведение от него спрямо
нея, че срещите помежду им са целенасочено търсени от него, поради което съдът
не кредитира показанията на свидетеля В.З. в частта им, че обвиняемият и пострадалата са се държали
нормално помежду си. Незнанието от страна на свидетеля, че спрямо свидетелката Д.
не са отправяни заплахи от обвиняемия, не е равносилно на липса на такива.
Доброто отношение на обвиняемия към децата му, както и поведението на
пострадалата и обвиняемия в тяхно присъствие не могат да се ценят като
доказателство, че обвиняемият не е извършил инкриминираното деяние.
По
правото :
Престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144,
ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел
V - "Принуда" от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността" и с него се защитава личната свобода на
гражданите.
С извършване
на престъплението се цели промяна
на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата
от дееца насока – в случая пострадалата да няма близки отношения с други мъже. За осъществяване на това престъпление от обективна страна
се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването
й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило,
а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи.
Фактът, че деянието е осъществено
от обвиняемия в присъствието на двете им деца и родителите на пострадалата, в
нейния дом, т.е. в обстановка, в която обикновено човек се чувста защитен, води
до извода, че заканата е от естество да възбуди основателен страх у пострадалата
от нейното осъществяване, защото очевидно присъствието на близки на нея лица не
е изиграло възпиращо въздействие по отношение на решението му да отправи
заканата. Психическото състояние на К. по време на извършване на деянието е от
естество, че прави вероятно бързото вземане на решение за осъществяване на
обективираното намерение, като обаче за съставомерността на деянието не се изисква в момента на заканата у извършителя
да има оформено
решение да извърши убийство.
От субективна
страна обвиняемият К. е съзнавал съдържанието на заканата
и че тя е възприета от заплашената като действителна
заплаха.
По делото липсват доказателства,
от които да се направи извод, че жертвата не е възприемала заканата като
действителна такава. Фактът, че преди инкриминираната дата обвиняемият и
заплашената са поддържали отношения, не означава и не е доказателство, че
последната не е възприела заплахата като действителна. Обстоятелствата, че преди
деянието обиняемият се е държал агресивно с пострадалата и че тя е подала жалба
до Районна прокуратура – Бургас вх. № 5690/27.05.2008 г. няколко дни след
деянието, са доказателство, че същата е възприела заканата на обвиняемия като
реална и от естество да бъде реализирана. Видно от показанията на пострадалата
същата избягва контакти с обвиняемия като срещите помежду им са целенасочено
търсени от обвиняемия.
Предивид изложеното съдът намира,
че обвиняемият е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
По наказанието :
Видно от доказателствата по делото обвиняемият К. е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни – аргумент
от показанията на св.З., поради което санкцията следва
да бъде определена към минимума на предвиденото в закона. Съдът намира, че
наказание „глоба” в размер на 1000 лева е справедливо с оглед обществената
опасност на деянието и дееца.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 378, ал.4, т.1 от НПК Районен съд - Бургас
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Д.Т.К., роден на *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неосъждан, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 21.05.2008 г. в гр.Бургас се заканил с
убийство на К.Д., ЕГН – **********, с думите „Ще ти отрежа главата и ще те
излежа! Ще те убия ако трябва!” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл.144,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 ( хиляда ) лева.
Решението може
да бъде обжалвано
или протестирано в
15-дневен срок от съобщаването му пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХІІІ наказателен състав
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА:Ж.М.