Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР В.
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2666 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Р.Г.Т. срещу решение № 2752 от 19.06.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 3194/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
отменен по иска на Р. Т.ова Л., действаща чрез настойника си Б.Т.И.,
против Р.Г.Т. договор за дарение от 02.06.1993 г., обективиран в нотариален акт
/НА/ № 193, том XX, дело № 5212/1993 г. от 02.06.1993 г. на варненски нотариус,
с които ищцата е дарила на ответника собствеността върху апартамент № 39,
находящ се на третия етаж от блок 25 на ул. ”Е.Г.”, вх.Г, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2554.24.1.72 по КККР на град Варна,
състоящ се от антре, стая, кухня, баня-тоалет и балкон, с площ 40,71 кв.м, при
граници по НА: М.Г., Г.И., двор и стълбище и граници по КККР: имоти с
идентификатори №№: 10135.2554.24.1.73 и 10135.2554.24.1.71 - на същия етаж,
10135.2554.24.1.69 - под обекта, 10135.2554.24.1.75 - над обекта; ведно с
избено помещение с площ 3,20 кв.м при съседи: Е. и С. В., Т. и С. М., И. и Д. И.
и коридор, както и 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното место, попадащо в 24-ти подрайон на града, поради отказ на
дарения да даде на дарителя издръжка, от която последния се нуждае.
Във въззивната жалба се сочи, че постановеното
решение от първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния
закон, като се излагат следните съображения: изводите на ВРС са неправилни и не
се поддържат от събраните по делото доказателства; съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като по този
начин са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи
до неправилност на постановеното решение.
Иска се въззивният съд да отмени атакуваното решение
и да постанови друго такова, с което да отхвърли иска с присъждане на разноски
за двете инстанции.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, в който се сочи, че не са налице основания за отмяна на
постановеното решение, тъй като същото е правилно, не страда от пороци, поради
което и се иска да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена
от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за
него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на
изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената
служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на
член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Настоящото производство е след решение на
Върховен касационен съд - № 134 от 05.12.2017 г., постановено по к.гр.д. № 3844/2016
г. по описа на трето гражданско отделение, с което е обезсилено въззивно
решение № 1691 от 19.10.2015 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№
2347/2015 г., допълнено с определение № 4159 от 11.12.2015 г.
На основание член 227 от ГПК поради настъпила
смърт в хода на производството на ищцата Р.Т.Л.като ищци са конституирани
наследниците на починалата страна – Г.Т.И., Б.Т.И., Х.Р.П. и И.Х.П..
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – първи състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в НА № 193 от 02.06.1993 г., том XX, дело № 5212/1993 г., ищцата
е дарила на ответника собственият си недвижим имот, находящ се в град Варна,
съставляващ апартамент № 39, на третия етаж от блок 25, на ул. ”Е.Г.”, вх. Г,
състоящ се от антре, стая, кухня, баня-тоалет и балкон, с площ 40,71 кв.м, при
граници: М.Г., Г.И., двор и стълбище; избено помещение с площ 3,20 кв.м при
съседи: Е. и С. В., Т. и С. М., И. и Д.И. и коридор, както и 0,5190 % от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, попадащо в 24-ти
подрайон на града. Твърди се, че с оглед напредналата си възраст ищцата има
специфични нужди и се нуждае от съответните грижи, както и от издръжка. Сочи се,
че ищцата многократно е молила и канила ответника да й осигури парични средства
и издръжка, както и грижи, внимание, непосредствена помощ и задоволяване
нуждите от храна, облекло и обувки, осветление, отопление, осигуряване на
медицинска помощ и медикаменти, почистване и обгрижване при болест и немощ. Излага
се, че такива грижи и издръжка не са давани и не се дават от ответника, поради
което ищцата е била принудена да търси грижи и издръжка за покриване на нуждите
си от лекарства, храна, отопление, осветление и ежедневни нужди от трети лица,
които не са страна по договора. Твърди се, че е поканила ответника да й
предоставя парична издръжка в размер на 300 лева на месец, която сума да бъде
изплащана чрез пощенски запис от датата на поканата, както и, че при
неизпълнение ответникът следва да върне на ищцата процесния недвижим имот.
Съдът е сезиран с иск с правно основание член 227, алинея 1, буква „в“ от
ЗЗД за отмяна на цитирания по-горе договор за дарение на недвижим имот, тъй
като надареният е отказал да даде издръжка на дарителя.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който твърди, че
не са налице основанията за отмяна на дарението, защото не е налице нужда на
дарителя от издръжка, дарителят не искал даване на издръжка преди предявяване
на иска. Излага се, че с договор, сключен на 02.09.2003 г. с НА № 90, том II, рег.№
9372, дело № 256/2003 г. на нотариус рег.№ 116, ищцата е прехвърлила на
ответника срещу задължение за издръжка и гледане друг недвижим имот. Сочи се, че
към момента на сключването на договора за издръжка и гледане приобретателят е
имал сключен граждански брак с Д.К.Т.ова, както и, че приобретателите
изпълняват непрекъснато задълженията за издръжка и гледане, които са поели по
отношение на ищцата, като помощ им оказват и родителите на ответника и брат му Д.Г.Т..
Твърди се, че ищцата си е запазила правото да ползва безвъзмездно имота до края
на живота си. Навеждат се доводи, че след като дарителката е сключила договор
за прехвърляне на друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, то
тя следва да търси издръжка на основание този договор, а не да иска отмяна на
дарението. Твърди се, че надареният не е канен да дава издръжка до завеждането
на делото, както и че приложената към исковата молба покана от 28.02.2013 г. не
е получавана от него, а за нея е узнал на 08.05.2013 г., на която дата е
получил исковата молба и приложенията към нея. Сочи се, че на 04.06.2013 г.
ответникът е изпратил с пощенски запис на ищцата издръжка в размер на 100 лева.
Излага се, че претендираната издръжка от 300 лева не е необходима на ищцата, а
е прекомерно завишена с оглед нуждите й, тъй като получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на около 200 лева и си е запазила правото
на ползване върху недвижимия имот - предмет на договора за дарение.
Няма спор между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че на 02.06.1993 г.
ищцата е дарила на ответника собствеността върху недвижим имот, находящ се в град
Варна, съставляващ апартамент № 39, на третия етаж от блок 25, на ул. ”Е.Г.”,
вх.Г, с площ от 40,71 кв.м, ведно с избено помещение с площ от 3,20 кв.м, както
и 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
место, попадащо в 24 подрайон на града, като дарителката си е запазила правото
на ползване върху жилището;
2/ Че ищцата получава пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 206,29 лева;
3/ Че ищцата на
02.09.2003 г. е прехвърлила на ответника собствеността върху имот № 749,
находящ се в град Врана – местност ”Пчелина”, с площ от 825 кв.м срещу
задължението на приобретателя да предоставя на прехвърлителката издръжка и
гледане;
4/ Че 04.06.2013 г.,
14.08.2013 г., 16.10.2013 г., 25.10.2014 г., 03.12.2014 г., 21.01.2015 г.,
20.02.2015 г. и 20.03.2015 г. ответникът е изпратил на ищцата чрез пощенски
запис сума в размер на по 100 лева на всяка дата;
За основателността на предявения иск за отмяна на дарение поради недаване
на издръжка от страна на надарения в тежест на ищеца е да установи по безспорен
начин кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено дарение в полза
на ответника и възникването след дарението на трайна нужда от издръжка, която е
поискана от надарения и последния да е отказал такава.
Доколкото в предходния абзац бе посочено, че не е налице спор между
страните, че ищцата Р. Л. е прехвърлила на ответника Р.Т. описания имот, то
първата предпоставка е налице.
В тежест на ищцата е съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК е
да установи, че след извършване на дарението трайно се е нуждаела от издръжка. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда", но
съдебната практиката приема, че тя следва да се преценява във всеки конкретен
случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия
на живот. Съобразно решение № 473 от 20.01.2012 г., постановено по гр.д.№
263/2011 г. на ВКС – ІV ГО нуждата от издръжка по смисъла на член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за
покриване на специфичните му нужди. От заключението на вещото лице по назначената
по дело съдебно-медицинска експертиза е видно, че Л. е можела да извършва
основни битови дейности, без да напуска дома си, както и че не е задължително
същата да приема медикаменти за лечение на състоянието й, но е правилно да
приема такива. Настоящият състав на въззивния съд не кредитира това заключение,
доколкото вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 26.03.2015 г., е заявило, че не е извършвало личен преглед
на ищцата, че няма клинична специалност, а е съдебен лекар, както и е заявило,
че не може да даде заключение по поставените въпроси. Вследствие на това е прието
заключение друго вещо лице, което се кредитира от съда като компетентно дадено
и неоспорено от страните. От него се установява, че ищцата страда от хронични
заболявания на централната нервна система, на сърдечно-съдовата система, на
храносмилателната система и от очно заболяване. Тя не може сама да се обслужва,
да се ориентира, да взема и различава лекарствата си, поради което се нуждае от
чужда помощ и грижи. Във връзка със заболяванията на Л. са предписани множество
лекарства за постоянен ежедневен прием и такива за временно ползване, както и
че същата следва да съблюдава хранителен режим. Вещото лице е посочило, че е налице
обосновано предположение за невъзможност да бъдат излекувани заболяванията, от
които ищцата страда, както и че същата има постоянна нужда от чужда помощ,
медицински консултации, адекватни грижи, спазване на диета и лечение за
поддържане на живата й. От приетите по делото заключения на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че размерът на средномесечната сума за издръжката на ищцата съобразно данните
на НСИ, публикувани към 31.12.2014 г., е 362,33 лева; размерът на
средномесечната сума за издръжката на ищцата съобразно данните на НСИ,
публикувани за третото тримесечие на 2103 г., е 351,58 лева; за ежедневно
използване на обезболяващи и температуропонижаващи средства на месец-два са
необходими 13,75 лева; за лекарства за постоянно ползване – 124,28 лева месечно;
за лекарства за временно ползване – 110,56 лева; за диета за гастрити и язви –
360 лева месечно; за чужда помощ и грижи – 672 лева месечно. Като се има
предвид включените разходи по данните на НСИ /храна – 138,48 лева, алкохолни
напитки и тютюневи изделия – 14,62 лева, облекло и обувки – 18,08 лева, жилища,
вода, електроенергия и горива – 56,93 лева, жилищно обзавеждане и поддържане на
дома – 15 лева, здравеопазване – 19,23 лева, транспорт – 17,70 лева, съобщения
– 18,08 лева, свободно време – 12,31 лева, разнообразни стоки и услуги – 15
лева, данъци – 21,93 лева, домашно стопанство - 5,01 лева, социални разходи –
13,46 лева, други – 18,85 лева/, то общата месечна сума, необходима за издръжката на
ищцата, включително и чрез осигуряване на лични грижи, би възлязла на 1 335,87
лева, като в тази сума са включени следните разходи: за чужда помощ и грижи –
672 лева, за диета– 360 лева, за лекарства за постоянно ползване – 124,28 лева,
за обезболяващи и температуропонижаващи средства – 6,87 лева, за облекло и обувки – 18,08 лева, за жилища,
вода, електроенергия и горива – 56,93 лева, за жилищно обзавеждане и поддържане
на дома – 15 лева, за съобщения – 18,08 лева, за свободно време – 12,31 лева, за
разнообразни стоки и услуги – 15 лева, за домашно стопанство - 5,01 лева, за социални
разходи – 13,46 лева, за други – 18,85 лева. Ищцата е получавала месечна пенсия
в размер на 206,29 лева, тоест недостигът на средства за задоволяване на
нуждите й е в размер на 1 129,58 лева. Доказателства, че ищцата е спазвала
диета, както и, че е ползвала чужда помощ и грижи не са събрани по делото. При
това положение, изключвайки разходите за чужда помощ и грижи и за диета, то
общата месечна сума, необходима за издръжката на ищцата, възлиза на 442,35
лева, тоест недостигът на средства се явява в размер на 236,06 лева. Пенсията
на ищцата очевидно е под необходимия минимум, поради това съдът приема, че тя не
е достатъчна за задоволяване жизнено важните нужди на Л., поради това тя се е
нуждаела от допълнителни средства за издръжка, към датата на подаване на
исковата молба. От събраните пред първата инстанция доказателства
/съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания на Б.И./ се установява,
че ищцата не приема изписаните й лекарства.
По начало дарението не създава задължение за дареното лице да издържа
дарителя си. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в трайна
нужда и ако поиска от дарения издръжка. Смисълът на разпоредбата е да се върне
подареното, за да може дарителят да разполага с необходимите му средства за
издръжка. От друга страна надареният следва да разполага с необходимите
средства, които да му позволяват да дава на дарителя издръжка в такава степен,
че да не постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя. Въпреки изложеното в исковата молба, че
ищцата многократно е канила ответника да й осигури издръжка, не са представени
писмени доказателства за установяването на твърдяното. Съдът в съответствие с
практиката на ВКС приема, че самата искова молба представлява покана за
издръжка и този факт с правно значение следва да се отчете по реда на член 235
от ГПК. От приетите преписи от служебни бонове от 04.06.2013 г., 14.08.2013 г.,
16.10.2013 г., 25.10.2014 г., 03.12.2014 г., 21.01.2015 г., 20.02.2015 г. и
20.03.2015 г. се установява, че на всяка една от посочените дати ответникът е
изпратил на ищцата чрез пощенски запис сума в размер на по 100 лева, тоест след
получаване на исковата молба надареният е започнал да дава издръжка. Поради
това следва да се приеме, че не е налице отказ на ответника да дава издръжка,
след като е бил поканен. Отделен е въпроса дали даваната издръжка е достатъчна,
за да удовлетвори нуждите на дарителката. Релевантно за изхода на спора е и
обстоятелството дали ответникът разполага с възможност да дава издръжка /с
какви доходи и имущество разполага, има ли задължения по закон за издръжка на
други лица, каква е необходимостта от средства за собствената му издръжка/, което
обаче не е изследвано в хода на производството, доколкото не са направени и
твърдения в тази посока, а това е било в тежест на ищцата по делото съобразно
разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК. С протоколно определение от
17.10.2013 г., постановено по първоинстанционното дело, районният съд е оставил
без уважение искането на ищцата за допускане на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели за установяване кой се грижи за нея и искането й за
събиране на данни от НОИ - Варна, от които да е видно какви са декларираните
доходи на ответника. Това процесуално действие на съда се явява
незаконосъобразно, но тъй като в отговора на въззивната жалба не е наведен като
довод съществено нарушение на процесуалните правила, нито е поискано отново
събирането на тези доказателства, то въззивният съд следва да приеме, че
посоченото обстоятелство се явява недоказано. Следва да бъде отчетен и факта,
че ищцата е запазила правото на ползване върху дарения имот, тоест тя е с
осигурен подслон и не разходва средства за наем.
Предвид направеното възражение, че издръжка е следвало да бъде искана по
сключения от ищцата алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, настоящият състав счита за уместно да отбележи, че на първо
място задълженията на страните по двата договора са различни, а на второ – с
влязло в сила в хода на производството решение /приложено като доказателство по
делото/ този договор е развален по реда на член 87, алинея 3 от ЗЗД поради
неизпълнението му от страна на ответника Р.Т..
С оглед несъвпадане на
изводите на районния съд с направените по-горе от въззивната инстанция,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде изцяло отменено като
неправилно и се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78 от ГПК се дължи репариране
на сторените от ответника /въззивник/ разноски в производството пред настоящата
инстанция, които съобразно представения списък по член 80 от ГПК и
доказателства за извършването им са в размер на 2 839,17 лева.
Съдът, обсъждайки
направеното от въззиваемите възражение, основано на нормата на член 78, алинея
5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззивника адвокатски
хонорар от 2 000 лева е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото при настоящото разглеждане на делото във въззивната
инстанция, което е след решение на ВКС,
с което е обезсилено въззивно решение № 1691 от 19.10.2015 г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по гр.д.№ 2347/2015 г., поради смърт на ищцата преди
постановяване на въззивната решение. Съобразно разпоредбата на член 7,
алинея 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е 1 259,25
лева, а съдът споделя практиката на Върховния касационен съд, изразена в многобройни
определения, че § 2 от ДР на цитираната наредба излиза извън законовата
делегация на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, поради което и не
следва да се прилага. При това положение съдът намира, че сумата от 1 260 лева
адвокатско възнаграждение съответства, както на фактическата и правна сложност
на делото, така и на действително извършените при настоящото разглеждане на
делото от въззивната инстанция от процесуалния представител действия – явяване
в две съдебни заседания и кратко
становище по същество.
С оглед тези мотиви въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата
от 2 99,17 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2752 от 19.06.2015 г., постановено
по гр.д.№ 3194/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, осми състав, с което е
отменен по иска на Р.Т.Л.ЕГН **********, действаща чрез настойника си Б.Т.И.,
заместена в хода на процеса на основание член 227 от ГПК от правоприемниците си
Г.Т.И. ЕГН ********** ***, Б.Т.И. ЕГН **********
***, Х.Р.П. ЕГН ********** *** и И.Х.П. ЕГН ********** ***, против Р.Г.Т.
ЕГН ********** с адрес ***, договор за дарение от 02.06.1993 г., обективиран в нотариален
акт № 193, том XX, дело № 5212/1993 г. от 02.06.1993 г. на варненски нотариус,
с които ищцата е надарила ответника със собствеността върху апартамент № 39,
находящ се на третия етаж от блок 25 на ул. ”Е.Г.”, вход ”Г”, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2554.24.1.72 по КККР на град Варна,
състоящ се от антре, стая, кухня, баня-тоалет и балкон, с площ 40,71 кв.м, при
граници по НА: М.Г., Г.И., двор и стълбище, а по КККР: имоти с идентификатори
№№ 10135.2554.24.1.73 и 10135.2554.24.1.71 на същия етаж, 10135.2554.24.1.69 - под
обекта, 10135.2554.24.1.75 - над обекта, ведно с избено помещение с площ 3,20
кв.м при съседи: Е. и С. В., Т. и С. М., И. и Д. И. и коридор, както и 0,5190 %
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место,
попадащо в 24-ти подрайон на града, поради отказ на дарения да даде на дарителя
издръжка, от която последния се нуждае и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Т.Л.ЕГН **********,
действаща чрез настойника си Б.Т.И., заместена в хода на процеса на основание
член 227 от ГПК от правоприемниците си Г.Т.И.
ЕГН ********** ***, Б.Т.И. ЕГН ********** ***, Х.Р.П. ЕГН ********** *** и И.Х.П.
ЕГН ********** ***, против Р.Г.Т. ЕГН ********** с адрес ***, с правно
основание член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД за отмяна на дарението,
направено с договор за дарение, сключен на 02.06.1993 г., обективиран в
нотариален акт № 193, том XX, дело № 5212/1993 г. от 02.06.1993 г. на варненски
нотариус, с които ищцата е надарила ответника със собствеността върху
апартамент № 39, находящ се на третия етаж от блок 25 на ул. ”Е.Г.”, вход ”Г”,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2554.24.1.72 по КККР
на град Варна, състоящ се от антре, стая, кухня, баня-тоалет и балкон, с площ
40,71 кв.м, при граници по НА: М.Г., Г.И., двор и стълбище, а по КККР: имоти с
идентификатори №№ 10135.2554.24.1.73 и 10135.2554.24.1.71 на същия етаж,
10135.2554.24.1.69 - под обекта, 10135.2554.24.1.75 - над обекта, ведно с
избено помещение с площ 3,20 кв.м при съседи: Е. и С. В., Т. и С. М., И. и Д. И.
и коридор, както и 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното место, попадащо в 24-ти подрайон на града.
ОСЪЖДА Г.Т.И. ЕГН ********** ***, Б.Т.И. ЕГН ********** ***, Х.Р.П. ЕГН **********
*** и И.Х.П. ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Г.Т. ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 2 099,17 /две хиляди деветдесет и девет 0,17/ лева,
представляваща сторените от него разноски по делото пред първата и въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.