Решение по дело №118/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2019
Дата: 27 май 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200600118
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 525

Номер

525

Година

30.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.15

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20124100501147

по описа за

2012

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.2. и сл ГПК.

С решение № 776/02.07.2012г. по гр.д.№ 699/2012г. Районен съд В.Т. е приел за установено по реда на чл.124 ал.1 ГПК по отношение на "Е. Б. П." В., че Ц. И. А. от гр.В.Т. не дължи на това енергийно предприятие -краен снабдител/продавач/ плащане на сумата от 1172.18лв. по издадена фактура въз основа на констативен протокол № ..../04.05.11г. и приложен корекционен механизъм за преизчисляване на сметка на потребителя за периода от 06.11.2010г.- 04.05.2011г. и на осн.чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕ, и му са присъдени разноски от 255лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, с ново наименование "Е. про П." В." ,който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано при следните аргументи: в мотивите си районният съд неправилно е е приел,че е останало недоказано ,че непълното отчитане на потребявана ел.енергия се дължи на причина,вменена във вина на ищеца, и ,че договорно установеното материално субективно право на ответника да извършва корекция за минал период на сметката на абона‗а и не може да се третира като същуствуващо.Излага следните подробни съображения в подкрепа на твърдението ,че нито смисълът ,нито буквата на закона предвижда въвиждане на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Твърди възможност за извършване едностранни корекции на сметки на абонати да е съгл. предоставени определени привилегии за гарантиране на финансова стабилност за изпълнение на възложените им функции.Посочва,че корекционната процедура няма характер на санкция за потребителя на ел.енергия , а произтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на ел.енергия. Твърди по делото да не са събрани доказателства,че електроразпределителното дружество не е изпълнявало с грижата на добър стопанин задълженията си по Закона за измерванията, Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски.

Ответникът по жалба –Ц. И. А. от гр.В.Т. в предвидения за това срок не е подал писмен отговор. В представено писмено становище представено от процесуалния му представител в съдебно заседание е изложил подробни правни съображения по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.Моли същата като неоснователна и недоказана да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „Е.- про П.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане по делото е предявения от Ц. И. А. от гр.В.Т. против „Е. Б. П.” В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последното,че не му дължи сума от 1172.18лв.,начислена като корекция по клиентския му номер * за периода 06.11.2010г. - 04.05.2011г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.В.Т.,ул."К."2 .6.

По делото е установено и не се спори,че ищецът е потребител на ел.енергия с посочен клиентски номер на посочения адрес. Не се спори,че с протокол № ..../04.05.2011г. –л.28 от делото, съставен в отсъствието на ищеца и подписан от друго лице в качеството му на свидетел , при извършена от представители на „Е. Б. Мрежи” В. и в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромер-СТИ,отчитащо потребената от ищеца ел.енергия, е констатирано, че при натоварване то не реагира на І-ва и ІІ-ра система при натоварване и при сваляне на капачката на клемния блок е установено,че на ІІ-ра измервателна система лоста е развит ,на І-ва не е и СТИ не реагира. СТИ е свалено и на негово място е монтирано ново.От изслушаното по делото заключение на СТЕ се установява,че е променена схемата на свързване на СТИ като е прекъснат моста между напреженовата и токовата верига на втора фаза, при което консумираната ел.енергия по втора фаза не се измерва.Посочено е,че прекъсването на моста между посочените по-горе две вериги на втора фаза става след отваряне на клемния блок на електромера, като се нарушат първо пломбите на таблото, после тези и на капака на клемния блок и тези операции могат да се извършат при изключено високо напрежение в системата тъй като са опасни за живота на извършващия ги. Въз основа на така съставения констативен протокол , дружеството ответник е изготвило справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия № ../09.05.2011г. за общо 180 дни – 06.11.2010-04.05.2011г. и е съставена фактура № *./10.05.11г. за 1172.18лв.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правните изводи :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК ,при който ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума и съответно правното основание за задължението.Правилно е прието от ВТРС с оглед задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК съгл.т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК, че извършената едностранна пром на в сметките на потребителите на вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание както при действието на ЗЕЕЕ/отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и Наредба № 9/9.6.04г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителни ел.мрежи, Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия . Изложените от ВТРС мотиви по решението са подробни и законосъобрази ,същите се споделят изцяло от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към тях.

С оглед изложените доводи във въззивната жалба съдът излага и следните съображения: Разпоредбата на чл.45 ПИКЕЕ не съдържа уредба, различна от тази в Правилата от 2004г. ,които ВКС е взело предвид при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл.64 ал.1 от Правилата от 2004г. ,поради което и при тази правна уредба ответното дружество не може да черпи основание за твърдяно право едностранно да коригира сметките на потребителите си, каквото право е съществувало до отмяната му с Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.електрическо към преносната и разпределителните електрически мрежи. Освен това възможността абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ на договорите е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл.24 и чл.38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото.Посочените договорни клаузи предвиждат санкциониране на потребителя само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.енергия,без да се изисква виновно поведение на последния.Това е в пълен разрез с установения в чл.83 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява едностранно въвеждане на обективна отговорност ,която е изключение в правото. При условие,че не е доказано виновно поведение на потребителя ,с което е препятствано правилното отчитане на ел.енергията ,е недопустимо да му се налага санкция за това по силата на договорната връзка. В процесния случай макар и да е налице неправомерна намеса в работата на СТИ, след като не може да се установи авторството на тази намеса, то не е достатъчно да се направи извод за виновно поведение –действие или бездействие от страна на потребителя,респ. за неговото санкциониране. Недоказано е и обстоятелството начисленото в корекционната фактура количество ел.енергия да е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба в т.ч. и на ел.енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока.Принципната възможност на абоната да консумира начислената му ел.енергия за минал период/процесния/,каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме,че фактически е потребено такова количество енергия след като и е останал недоказан периода на грешно измерване на ел.енергията в резултат на неправомерно въздействие от потребителя, при което е взет максималния срок от 180 дни.В противния случай ,без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, за доставчикът съществува възможност въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Развитите доводи от жалбоподателят за приложение по аналогия на даденото на други доставчици на услуги – за топлоенергия , за „В и К”услуги, за газоразпределителните дружества права едностранно да коригират сметки за минал период на свои абонати , са неоснователни поради обстоятелството,че обективната отговорност следва да е изрично предвидена от законодателят.Посочените хипотези са изключение , законово уредени и не могат да се тълкуват разширително.Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателят за доставчиците на ел.енергия не е предвидил.

По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Е. -про П.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателят за разноски се явява неоснователна.

Возим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 776 от 02.07.2012г. по гр.д.№ 699/2012г. на Районен съд В. Т. .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

74E6AF278D1CAC17C2257ABF002F620D