№ 137888
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110152284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...” ЕООД срещу Н. Н. Н. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи задължения
по договор за кредит от 18.02.2021 г., сключен с К.. ЕАД, погасени чрез плащане от „А..“ ЕООД в
качеството му на поръчител във връзка със сключен договор за предоставяне на поръчителство от
28.09.2017 г. Сумите се претендират от заявителя, като се твърди, че процесните вземания са му
прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното
със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи
белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като
искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато
противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна
норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави). По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и посоченото от
длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че кредитополучателят се
задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство. В
случая е представен договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „А..“ ЕООД, от
една страна в качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител.
По силата на договора поръчителят се задължава да сключи с „К..“ АД договор за поръчителство,
като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението. По силата на договора за поръчителство „А..“
ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за
кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение. В изпълнение на този договор
заявителят е сключил договор за поръчителство с „К..“ АД, като се е задължил солидарно за
сумите по договора за потребителски кредит. Предвид изложеното и констатациите при извършена
служебна справка в Търговският регистър по партидата на „А..“ ЕООД се установява, че
сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора по договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага извода, че на
заемателя не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно сключването договора за поръчителство не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.
1
Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Обвързването на възможността за отпускане
на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика
прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на неравноправна за
потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за
заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето
същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до
оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Поради неосновталеност на
заявлението в частта, в която се иска присъждане на възнаграждение за поръчителство,
неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане на лихва за забава върху него.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед
за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така посоченото възнаграждение за
поръчителство и лихва за забава върху него.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
262624/21.09.2023 г. от „...” ЕООД, в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за: сумата от 1 718,24лева (хиляда седемстотин и
осемнадесет лева и 24 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 896,77 лева (осемстотин деветдесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 28.09.2017 г. до 19.09.2023 г.,.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на
които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя. Препис от разпореждането да се
връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2