Решение по дело №849/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към решение № 171/ 01.10.2024г. по АНД № 849 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.
Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
03.07.2024г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК на
обвиняемата С.Б.Б. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес град
Монтана, обл. Монтана, ул. ,,Д.В.“ № 15а, за престъпление по чл. 131, ал.1, т.
5а във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от
наказателна отговорност, като и наложи административно наказание в
размер на 1000.00 лева.
Обвиняемата Б. не се признава за виновна за извършеното деяние, като
излага своя версия за случилото се. Моли съда да я оправдае.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
обвиняемия, както и становището на прокурора изложено и мотивирано в
постановлението, намира за установено следното:
До 2019 година обвиняемата С.Б.Б. живеела с родителите си и сестра си
на адрес град Монтана, обл. Монтана, ул. ,,Д.В.“ № 15а. Б. била агресивна и
избухлива, поради което често посягала на майка си и през 2019 година майка
и – свидетелката М.С. Б. подава жалба срещу нея в РС Монтана за домашно
насилие, прилага и медицински документи за нанесения и побой от дъщеря и.
С решение № 263/2019 на РС Монтана по гражданско дело 718/20219 година е
признато за установено домашното насилие от страна на обвиняемата срещу
майка и е издадена заповед за защита. След този случай обвиняемата Б.
напуснала жилището на родителите си.
През 2022 година Б. се запознала със свидетелят Я.Н.Т., с когото
заживели на семейни начала в град Монтана, под наем, на адрес: бул.“А.С.“
№ 25. В съвместните им отношения често възниквали разпри, прерастващи
във физически сблъсъци от страна, като многократно били подавани сигнали и
от двамата за упражнено насилие един спрямо друг. В хода на настоящето
съдебно производство са изискани подробни справки, касаещи подаваните
сигнали на тел. 112.
От съвместното им съжителствуване на 12.12.2023г се родила дъщеря, за
която се грижели заедно. Обвиняемата отглеждала и над 30 кучета в село
Клисурица обл. Монтана. И Б. и свидетелят Т., твърдят че са се грижили за
финансовото осигуряване на семейството и прехраната на кучетата, въпреки
че в хода на разследването не се установиха категорични данни и двамата да
са имали съществени източници на законови доходи.
В последните шест месеца от съвместното им съжителствуване,
1

отношенията между двамата се влошили, следствие на постоянните
пререкания свързани с финансовото им състояние, зачестили и обажданията
на тел. 112, което довело в три от случаите до намесата на органите на МВР.
На 10.03.2024г. е около обяд между двамата възникнал пореден скандал,
свързан с полагане на грижи за детето и кучетата на обвиняемата. Б.
започнала да крещи на Т., като настоявала, да отиде на село и да се погрижи за
кучетата и. Двамата разменили обиди и обвинения, докато в един момент, по
думите на свидетеля тя го притиснала в един ъгъл и започнала да го удря
силно и да го дере с нокти. Т. само се отбранявал, без да отговаря на ударите.
Вместо да я вразуми обаче, тази негова позиция на пасивност още повече я
разярила и след кратко прекъсване, докато свидетелят бил на мивката да се
измие, същият усетил силен удар, който Б. му нанесла отстрани с лакът в
лицето. От удара той паднал на земята. От носа му потекла кръв, от което
обвиняемата се стреснала и преустановила действията си. След като се
почувствал малко по-добре, Т. отишъл в ЦСМП МБАЛ- Монтана, където го
прегледали, направили му снимки и установили, че са счупени костите на носа
му. От болничното заведение сигнализирали за случилото се на органите на
МВР, вследствие от което било образувано досъдебно производство. След
случая Т. взел решение да напусне квартирата и Б. и повече не се върнал там.
Видно, от заключението на възложената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза, вследствие от извършеното от обвиняемата
Б. деяние, на пострадалия Явор Т. са причинени счупване на носните кости с
данни за носно кървене, оток и кръвонасядане на носа, кръвонасядания в
областта на лицето, множество кръвонасядания и охлузвания в областта на
шията, тила, гръдния кош, корема, лявото рамо и левия горен крайник.
По механизъм, уврежданията в областта на лицето отговарят да са
получени от удари с твърд тъп предмет а останалите увреждания от
тангенциално действие на твърди тъпи предмети. Причинено е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (отговарящо на критерият,
очертан от чл. 130, ал.1 от НК за лека телесна повреда) с оздравителен период
от 2-3 седмици.
Експертът установява причинно-следствена връзка между получените
наранявания и твърденията на пострадалия за удар, нанесен му с лакът в
областта на лицето от жената, с която е живял на семейни начала а останалите
увреждания в областта на тялото и левия горен крайник са получени от
драскане с нокти.
Вида и характера на нараняванията съвпадат с разказа на пострадалия
относно начина, по който ги е получил, а множеството кръвонасядания,
охлузвания, следи от издрасквания с нокти красноречиво говорят за агресия,
вследствие поведението на обвиняемата.
Към материалите по производството е приложено и справка за съдимост
на обвиняемата, видно от която същата е неосъждана.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
2

показания, както и от приложените по делото доказателства и
доказателствени средства. Настоящият съд кредитира с доверие свидетелските
показания на пострадалият Т., тъй като същите са правдиви, във връзка с
останалия събран доказателствен материал и се потвърждават от
заключението на съдебно-медицинската експертиза приложена по делото. В
обяснението си обвиняемата категорично отрича вината си и твърди, че
самата тя е жертва на домашно насилие от страна на Т., но същата не
ангажирана каквито и да било доказателства в тази връзка. Тези нейни
твърдения съдът прие за защитна позиция и не ги кредитира с доверие.
Свидетелските показания на майката на обвиняемата, макар и дадени в
подкрепа на дъщеря й, като цяло потвърждават извода, че същата е
конфликтна, агресивна и често прибягва до физическа саморазправа.
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемата С.Б.Б. ЕГН ********** от гр.Монтана е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1 т.5а
във вр. с чл.130, ал.1 от НК, а именно: на 10.03.2024г. в гр.Монтана
обл.Монтана, ул.“А.С.“ № 25, чрез удар с лакът и драскане с нокти е
причинила на Я.Н.Т., ЕГН ********** от гр.София, с когото живее на семейни
начала лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с данни
за носно кървене, оток и кръвонасядане на носа и лицето, множество
кръвонасядания и охлузвания в областта на шията, тила, гръдния кош, корема,
ляво рамо и ляв горен крайник, с което му е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице. Безспорно е
установен механизма на нанасяне на телесното увреждане - посредством удар
с лакът в областта на лицето, установена е степента на телесното увреждане –
лека телесна повреда, по смисъла на член 130,ал.1 от НК. Телесното
увреждане е нанесено след възникнал скандал между лица живущи на семейни
начала, в обитавана от тях семейно жилище, поради което е изпълнен
признака в условията на домашно насилие.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като деецът
е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 131, ал.1 т.5а във
вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемата С.Б.Б. ЕГН ********** от гр.Монтана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно
обвиняемият е пълнолетен; за престъплението, наказуемо по чл. 131, ал.1
т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години; обвиняемата не е осъждана за
3

престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по раздел Четвърти, глава Осма от НК; причинени имуществени
вреди от деянието няма. Не са налице и предпоставките на член 78а,ал.7 от
НК.
Предвид гореизложеното намирам, че обвиняемата Б. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК,
като и бъде наложено от съда административно наказание глоба .
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемата Б. е извършила престъпно деяние за първи път,
както и имотното и състояние - безработна и самотна майка. Тези
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи такива и определи наложената
глоба в минимален размер. Съдът не определи по–голяма глоба, считайки,
че наложената такава в минимален размер е съобразена с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемата Б. и другите обстоятелства по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. По делото липсват данни, които да обосновават налагането
на по–голяма по размер глоба. С така индивидуализираното административно
наказание настоящият съд намира, че ще бъдат успешно постигнати целите по
чл. 36 от НК.
По горните мотиви съдът постанови решението си.

Съдия в районен съд:
4

Номер на акта:	171
Дата:	1 октомври 2024 г. (в сила от 17 октомври 2024 г.)
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20241630200849
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 юли 2024 г.

Решение по дело №849/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите