Присъда по НОХД №524/2025 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 83
Дата: 21 октомври 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20251230200524
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 83
гр. Петрич, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в заседание при закрити врати на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
СъдебниТИНКА Г. ЛИТОВА

заседатели:НЕВЯНКА Д. ЦАНЕВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
и прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ
характер № 20251230200524 по описа за 2025 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И. Г. Я. – роден на **** г. в гр. Петрич, с
постоянен и настоящ адрес в гр. Петрич, ул. „З.” №*, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в ранните часове на
17.05.2024 г., в гр. Петрич, в стая ползвана като спалня, разположена в
едноетажна къща находяща се на ул. „З.” №* в гр. Петрич, обитавана от Е. Г.а
Я. и нейното семейство, като непълнолетен, но можейки да разбира
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи своите
постъпки, се е съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14 годишна
възраст – а именно с малолетната Т. С. М. от гр. Петрич, ЕГН **********,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, а
деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало свойството
1
и значението на извършеното - престъпление по чл.151 ал.2, т.4 пр.1, във
вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, , поради което и на
основание чл.303 НПК във вр. с чл.151 ал.2, т.4 пр.1, във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.371 т.2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 55 ал.1
т.2 б.“б“ от НК във вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 във вр. с ал 4 от НК го
ОСЪЖДА на наказание "ПРОБАЦИЯ" като съвкупност от следните
мерки за контрол и въздействие: 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 (една) година с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
(една) година.

Приобщените по делото веществени доказателства, находящи се на
съхранение в Районен съд – гр.Петрич и предадени с приемо-
предавателен протокол от 01.09.2025 г., както следва: Един брой покривало
за спалня, опаковано в амбалажна опаковъчна хартия, запечатано с етикет с
надпис „обект №1“ с поставени подписи на вещо лице, поемни лица и
следовател; един брой чаршаф, опакован в амбалажна хартия, запечатано с
етикет с надпис „обект №2“ с поставени подписи на вещо лице, поемни лица и
следовател и един брой бели панталони и един брой черни бикини, опаковано
в амбалажна опаковъчна хартия, запечатано с етикет с надпис „обект №3“ с
поставени подписи на вещо лице, поемни лица и следовател ДА СЕ ВЪРНАТ
на правоимащите лица, както следва: вещите, описани като обект 1 и
обект 2 – на собственика им Е. Г.а Я., ЕГН-********** или
упълномощено от нея лице, а вещите, описани като обект 3 – на
собственика им Т. С. М., ЕГН-**********, чрез нейната майка и законна
представителка С. В. М.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият И. Г. Я. /с
установена по-горе самоличност/, да заплати по сметка на ОСО при ОП -
Благоевград сумата от 2959.10 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и девет
лева и десет стотинки/, разноски за изготвените в хода на ДП два броя
комплексни съдебно-психиатрично-психологична експертиза и
2
съдебномедицинска експертиза и по сметка на РС – Петрич, сумата от 5 /пет/
лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 83 от 21.10.2025г. ,
постановена по НОХД № 524/2025 г. по описа на РС - Петрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от
Териториално отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград,
с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. Г. Я. от гр.Петрич,
община Петрич, за извършено престъпление по чл. 151, ал.2, т.4, пр.1, във вр.
с ал.1 от НК, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на
подсъдимия и самия подсъдим, съдът е допуснал производството по делото да
протече по реда и правилата на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.
2 от НПК, като подсъдимия призна фактите и обстоятелствата, описани от
държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласи за същите да не се
събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на
наказателното производство, при което съдът обяви на страните, че при
постановяване на присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и няма да
събира доказателства за тези факти.
В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград,
редовно призовани се представлява от прокурор Н. З.. В хода на съдебните
прения същия поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен
състав на престъпленията от подсъдимия. Предлага на същия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, предвид
неговата малка възраст. Подчертава, много младата възраст на постралата.
Предлага същото да бъде изтърпяно условно с приложение на чл. 66, ал.1 от
НК, за срок от 3 от 3 години. Пледира съдебните разноски осъществени в ДП
да бъдат поети от подсъдимия. Излага, че веществените доказателства,
предвид приключването на НП, да бъдат върнати както следва: 1 бр.
покривало за спалня, и 1 бр. чаршаф да бъдат върнати на техния законен
собственик- Е. Г.а Я.; 1 бр. бели панталони и черни бикини- на Т. М..
В съдебно заседание подсъдимият И. Я., се явява лично и с адв. Е. С.,
назначена за служебен защитник от ДП. В хода на съдебните прения
защитникът пледира, че при налагане на наказанието следва да се вземе
предвид факта, че всичко между подсъдимия и пострадалата било извършено
доброволно, с нейната воля без да е била принудена за случилото се. Посочва,
че последната е била напълно наясно какво се случва. Подчертава, че към
момента живеят заедно с подсъдимия и се грижат за роденото им дете.
Подсъдимият Я. признава вината си, съжалява за извършеното и моли съда за
снизходителност. Дава обяснения по случая. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното и моли за по-лека присъда.
При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че
1
производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК,
съдът приема за установена и доказана, както от признанието на
подсъдимия, така и от доказателствата, събрани в досъдебна фаза на
наказателното производство, които подкрепят стореното самопризнание,
фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимия И. Г. Я., е роден на **** г., в гр. Петрич, с ЕГН *********. Същия
през пролетта на 2024 г., е бил на 16 годишна възраст. По това време живеел с
родителите си- Г.М. Я. и С. К. Я. в Р Германия. Като непълнолетно дете, е
ползвал социалните мрежи, като в повече е контактувал с приложението
„Инстаграм“. В същото приложение, се разпознал с пострадалата Т. С. М.,
която е живеела в гр. Петрич, с майка си С. В. М.. М., много често пътувала за
работа в Р Гърция, и в тази връзка малолетната оставала в гр. Петрич, под
надзора на нейния вуйчо- С.В.М. и жената с която последния съжителствал на
съпружески начала- М.А М., в същата къща.
Коренспонденцията между малолетната и непълнолетния започнала да става
по-интензивна и същите започнали често да кореспондират и в други
социални мрежи, както и по телефона. Двамата си говорили и се шегували,
като резултат на тази комуникация бил, бързо да се сближат и да изградят
изключително близки приятелски отношения, като постепенно започнали да
изпитват силни чувства на обич.
Към края на м. април 2024 г. – началото на м. май 2024 г. подсъдимия се
прибрал в гр. Петрич, в неговата родна къща находяща се на ул. „З.“ № 97.
Двамата с малолетната започнали да се срещат, като са имали връзка която
започнала с прегръдки, целувки и разговори. Малолетната споделила на подс.
Я., че същата е била само на 12 г. и 4 м. Подсъдимият не се притеснил от това
обстоятелство, и продължил да се среща с нея, като и заявил че иска да се
оженят, както е предвидено в морала на тяхната общност. Обяснил е, че за да
се направи това, следва двамата да осъществят полов акт.
В тази връзка, вечерта на 16 срещу 17.05.2024 г. св. М. се прибрала в своята
стая където се обадила на подсъдимия, и в този телефонен разговор решили да
се „оженят“. Майката на пострадала по това време и по конкретно сутринта на
16.05.2024 г., заминала за РГърция, по работа.
В изпълнение на това решение, относно това, да се „оженят“, около 01:30 ч. на
17.05.2024 г., подсъдимия Я. се придвижил пеш до района разположен пред
домът на нейните близки, след което, малолетната М. без да уведоми никой от
семейството, заминала заедно с подсъдимия с таксиметров автомобил, за с.
Яворница, общ. Петрич, където живеела бабата на подсъдимия където решили
в нейната къща да осъществят полов акт. Номера на таксито, както и
упътвания как да се справят, били дадени от сестрата на Я., св. Е. Г.а Я..
Пътувайки обаче към тази посока, двамата се притеснили от това, че близките
на малолетната ще я потърсят и потеглили обратно към гр. Петрич. За целта
на съвкуплението, подсъдимия завел малолетната М. в домът на сестра си- св.
2
Е. Г.а Я. находящ се на ул. „З.“ № 97. Там в ранните часове на 17.05.2024 г., в
стая ползвана като спалня, и обитавана от свидетелката, подс. Я. макар и
непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи своите постъпки, се съвкупил със св. М., която не
оказала никаква съпротива, тъй като била съгласна да стори това.
Приключвайки със осъществяването на половия акт, съобщили на близките на
подсъдимия, че двамата се „оженили“, поради което искат да заживеят заедно,
тъй като изпитват силни чувства на обич един към друг. Роднините на Я.
уведомили по телефона майката на Т. М.- св. С. В. М., която по това време все
още се намирала в РГърция, като я уведомили, че дъщеря й се намира у тях и е
добре. Същата обаче не се успокоила от това обстоятелство, и веднага
потеглила за гр. Петрич.
По същото време, вуйчото на пострадалата М., също я търсил, тъй като е
разбрал, че е избягала без негово разрешение от дома им. Подал сигнал до РУ-
Петрич, като около 07:00-07:30 ч. бил уведомен от сестра си за мястото където
се намирала малолетната. Незабавно е отишъл в къщата намираща се в ул. „З.“
№ 97 и прибрал М. у дома. През същото време пристигнала и майката на
малолетната- С. М..
По случая било започнато досъдебно производство, като в хода на
разследването е извършен оглед на местопроизшествието в къщата обитавана
от Е. Я., по време на което са били намерени и иззети- 1 бр. покривало-
бежово на цвят със сиви цветя от едната страна, с размери 2 м. по 1,90 м, по
което се виждат 3 бр. червени малки петна, 1 бр. чаршаф и 1 бр. бели
панталони и 1 бр. черни бикини. Същия ден на малолетната бил извършен и
медицински преглед от лекар гинеколог, който установил следи от прясно
разкъсване на хименалния пръстен на М..
Относно случая била изготвена и комплексна психиатрична и психологична
експертиза, от която в заключението е било посочено, че Т. С. М. била
психично здрава, с интелект в границите на средната норма за възрастта й.
Поради изключително младата й възраст и липсата на социален опит обаче,
същата не можела правилно да оценява биологичните и социални последици
от воденото на полов живот на тази крехка възраст. Поради тази причина,
било прието, че пострадалата не е разбирала, че все още не е достатъчно
физиологично и психологично зряла да съзнава, че при настъпване на
бременност, тя би могла да е рискова, както за нея така и за плода. Посочено е,
че същата е била информирана за половия живот само от социалните мрежи,
докато за бременността не е имала подробна информация. Поради тези
причини, последната е била годна да запомни и да възпроизведе впоследствие
случилото се, но не е била годна да разбира свойството и значението на
извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.
От друга страна, непълнолетния подсъдим И. Я. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и същевременно можел да
контролира своите постъпки. Същия знаел добре, че по това време в което са
3
поддържали връзка пострадалата не била навършила дори 14 години, и същия
много добре е знаел, че не може да се сключи брак в толкова малка възраст,
тъй като е забранено от закона.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните еднопосочни и непротиворечиви писмени и гласни доказателства –
свидетелските показания на Т. С. М., С. К. Я., С. В. М., С.В.М., З.РА, Е. Г.а Я.,
К.А.Я, С. Е.М.и Г.М. Я.; протокол за оглед на местопроизшествие от
17.05.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум, 2 бр. протоколи за
доброволно предаване от 17.05.2024 г., З бр. справки за лица- български
граждани от АИС- БДС, 3 бр. справки за пътувания на лица- български
граждани през държавните ни граници, протокол за доброволно предаване от
29.05.2024 г., протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от
17.05.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства от 28.05.2024 г., ведно с приложения към него
фотоалбум, 6 бр. справки от НБД- Население, 3 бр. копие телеграма за
обявяване на лице за общодържавно издирване, копие от 2 бр. писма с изх. №
СЛ/Д-Е-П/728-003/19.06.2024 г. и изх. № СЛ/Д-Е-П/728-004/24.06.2024 г. по
описа на ДПС- Петрич, ведно с приложените към тях копия от документи,
справка за лице- български граждани, установени извършители на
престъпление, справка от ИДПС при РУП- Петрич от 19.08.2024 г., писмо рег.
№ И-12322/30.09.2024 г. на Началник сектор „Режимна дейност“ при ГДИН-
София, писмо изх. № СЛ/Д-Е-П/728-020/18.02.2025 г. на Директора на ДСП-
Петрич, ведно с приложените към него документи, писмо изх. № 11-02-26-
001/19.03.2025 г. на Кмета на общ. Петрич, ведно с приложените към него
документи, писмо изх. № СЛ/Д-Е-П-236/22.05.2025 г. на Директора на ДСП-
Петрич, ведно с приложените към него социален доклад, справка от ИДПС от
21.05.2025 г. и справка за съдимост.
Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
изброени по-горе.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 НПК. Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните
доказателства, които съдът ги кредитира изцяло като последователни и
обективни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да
излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a
contrario.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.
4

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена
фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и
съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подсъдимият е осъществил в своето
единство всички съставомерни от обективна страна признаци на престъпния
състав по чл. 151, ал.2, т.4, пр.1, във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от
НК, като в ранните часове на 17.05.2024 г., в гр. Петрич, в стая ползвана като
спалня, разположена в едноетажна къща находяща се на ул. „З.“ № 97, в гр.
Петрич, обитавана от Е. Г.а Я. и нейното семейство, като непълнолетен и
можейки да ръководи своите постъпки, се е съвкупил с лице от женски пол
ненавършило 14- годишна възраст- а именно с малолетна Т. С. М. от гр.
Петрич, ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК, а деянието е извършено по отношение на лице, което не е
разбирало свойството и значението на извършеното.
От обективна страна, подсъдимият Я. е извършил деянието, тъй като е
налице съвкупление с ненавършила 14 годишна възраст св. М.- на 12 г. и 4 м.
към датата на деянието, което е лице от женски пол и съвкуплението не е било
съпроводено с употреба на сила или заплашване, или превеждане в
безпомощно състояние- насилнически действия, регламентирани в
разпоредбата на чл. 152 НК, поради което не съставлява престъпление по чл.
152 от НК. Налице е изпълнително деяние – съвкупление с малолетно лице –
ненавършилата 13 години пострадала. Деянието не съставлява престъпление
по чл.152 НК, тъй като безспорно по делото е установена доброволността на
акта. Безспорно по делото е установено, а и се подкрепя от стореното
признание авторството на деянието.
От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и
искал настъпването им. Съзнавал е, че пострадалата не е навършила 14-
години, но въпреки това осъществил полов акт с нея.
Безспорно е установено това обстоятелство, както от снетите свидетелски
показания, както и от приложеното заключение на комплексната съдебно
психологична и психиатрична експертиза.
Като причини за извършване на деянията, съдът възприема, че е налице
неспазване на възприетите в обществото морални норми относно половото
5
общуване и половата нравственост.

По наказанието:
При индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 151, ал.2, т.4, пр.1 във
вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст на подсъдимия,
който е непълнолетен, чистото му съдебно минало, както и факта че двамата
вече имат родено дете. Като отегчаващи обстоятелства- съдът счита в голям
размер много малката възраст на пострадалата, тъй като в настоящия казус
става въпрос за лице на 12 г. към датата на деянието.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372,
ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК, (какъвто е и настоящия случай) съдът следва
съгласно чл.373 ал.2 НПК да определи наказанието при условията на чл.58а от
НК.
С оглед стореното от подсъдимия признаване на фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт при проведеното съкратено съдебно следствие,
следва наказанието за престъплението да бъде определено при условията на
чл.58а от НК във вр. с чл.54 от НК.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не приема признанието на подсъдимия
за смекчаващо вината обстоятелство. Направеното признание е получило
съдебна санкция по реда на чл.372 ал.4 НПК, като е било прието за валидно от
съда, който го е намерил за подкрепено в достатъчна степен от наличната
доказателствена съвкупност, установена в досъдебната фаза и е постановил,
че съдебното производство по делото да протече под формата на съответната
диференцирана процедура. Законови последици от провеждането на
съкратеното следствие по чл.371 т.2 НПК са определяне на съответното
наказание при условията на чл.58а от НК и приемане в мотивите към
присъдата на обстоятелствата по обвинението така, както са изложени в
обвинителния акт, без изменение и допълнение. В този смисъл, съдът приема,
че стореното признание е елемент от диференцираната процедура в
хипотезата на чл.371 т.2 НПК, която е въведена като цяло в полза на
подсъдимия и при протичане на делото по този ред законодателят е преценил
признанието при предвидената редукция на наказанието.
В допълнение на това, съдът приема, че обстоятелството, че производството е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2
НПК, не освобождава съда от задължението му да наложи наказание
адекватно на деянието, извършено от подсъдимия и покриващо критериите за
предвидимост, индивидуализация и справедливост, които са в основата на
наказателната репресия.
Освен това, следва да се отбележи, че в такива случай има завишена опасност,
тъй като се отразява върху обстоятелството, че Т. С. М. е била едва на 12
години когато е осъществила половия акт, в резултат на който, същата живее
6
на семейни начала с подсъдимия и е вече майка, в една сравнително крехка
възраст и при недостатъчно психофизическа зрялост. Съдът по никакъв начин
не следва да омаловажава това, при решаване наказателната съдба на
подсъдимия. Въпреки, че в социалния и етнически кръг на подсъдимия и на
малолетната се считат за общоприети такива „традиции“, това не
представлява принцип, който следва да се приема снизходително и да се
приема за нормално поведение от обществото, включително и от социалния
кръг на етноса, към който принадлежат подсъдимия и пострадалата. В
конкретния случай, касателно пострадалата, става дума за малолетно дете,
едва на 12 години, което не само е осъществило полов акт, но и след което е
заживяло съпружески на семейни начала с подсъдимия, а същото към момента
е родило и дете от него, т.е. тук става дума за раждане на дете, от едно по-
голямо по възраст дете. Тези обстоятелства по никакъв начин не следва да се
приемат за маловажни, поради което и подсъдимият следва да си поеме
отговорността с наложеното му наказание.
От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха
оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина, чистото съдебно
минало, младата възраст на подсъдимия и грижите, които подсъдимият полага
за непълнолетната и тяхното общо дете, което е и припознал. Подсъдимият е в
работоспособна възраст и същият полага грижи за своето семейство.
Отегчаващи обстоятелства извън обществената опасност на деянието не се
отчетоха.
За престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия, законодателят
предвижда наказание след редукцията му по чл.63 ал.1 т.3 от НК (с оглед
обстоятелството, че е налице непълнолетен извършител) „Лишаване от
свобода “ до три години.
Предвид наличие на гореизброените многобройни смекчаващи обстоятелства,
настоящият съдебен състав е на мнение, че предвиденото в закона наказание
„Лишаване от свобода“ дори и наложено в най-ниския предел, предвиден в
общата част на наказателния закон (предвид липса на законовоопределена
долна граница) би се оказало прекомерно и несъразмерна тежко. Ето защо
съдът прие, че са налице са условия за приложение на чл.55 ал.1 т. 2“б“от НК
за замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ без предвиден
най-нисък предел с „Пробация“.

След като прецени обществената опасност на деянията и дееца в конкретния
случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на
глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде
определено и наложено наказание съответно при условията на чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55, ал. 1, т.2 б.“б“ от НК за престъплението по чл. чл. 151, ал.2, т.4,
пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
Съгласно закона за деяние по гореописаната разпоредба от НК, закона
предвижда наказание ЛОС от 3 до 10 г., което след редукцията по чл. 63, ал.1,
7
т.3 от НК, поради непълнолетието на подсъдимия се редуцира от законодателя
на наказание лишаване от свобода до три години, т.е. наказание без установен
задължителен минимум. При определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които се отнасят до подсъдимия- горепосочени в предходниите
абзаци, който е съдействал на разследването и е с добро процесуално
поведение, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.
„б“ от НК по отношение на подсъдимия и определи наказание на основание
чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.4 НК- пробация със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител за срок от 1 /една/ година, два пъти седмично и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Съдът намери, че така определеното по вид и размер наказание ще способства
за постигне целите на наказателната репресия, установени в чл. 36 от НК -
като на целите на специалната превенция като въздейства
възпиращо,превъзпитателно и поправително спрямо личността на самия
непълнолетен подсъдим, така и ще способства за реализиране на генералната
превенция чрез въздействие над обществото като цяло и в частност на
социалните кръгове от ромската етническа общност, част от която е самия
непълнолетен подсъдим и пострадалото лице.

С присъдата си, съдът разпореди, приобщените по делото веществени
доказателства, находящи се на съхранение в РС- Петрич и предадени с
приемо- предавателен протокол от 01.09.2025 г., да бъдат предадени на
правоимащите лица, както следва: 1 бр. покривало за спалня в амбалажна
опаковъчна хартия, запечатано с етикет с надпис „обект №1“ с поставени
подписи на вещо лице, поемни лица и следовател; 1 бр. чаршаф, опакован в
амбалажна хартия, запечатано с етикет с надпис „обект №2“ с поставени
подписи на вещо лице, поемни лица и следовател и 1 бр. бели панталони и 1
бр. черни бикини, опаковано в амбалажна опаковъчна хартия, запечатано с
етикет с надпис „обект №3“ с поставени подписи на вещо лице, поемни лица и
следовател да се върнат на правоимащите лица, както следва: вещите, описани
като обект 1 и обект 2- на собственика Е. Г.а Я., ЕГН- ********** или
упълномощено от нея лице, а вещите, описани като обект 3- на собственика
им Т. С. М., ЕГН- **********, чрез нейната майка и законна представителка
С. В. М..

По разноските:
В досъдебна фаза на производството са сторени разноски, които по аргумент и
на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ОСО при ОП- Благоевград сторените в хода на ДП разноски в
размер на 2959.10 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и десет
8
стотинки), както и сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на РС - Петрич в случай
на издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни