№ 44
гр. П., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20201230100788 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от О. П.,
ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета Д. П. БР. срещу В. Г. Т., действаща като ЕТ
„В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9, представлявано
от В. Г. Т..
Твърди се в молбата, че във връзка с молба от ответника вх.№ 94-00-1968/07.04.2010 година
ищецът е предоставил на първия ползването на щанд № 3 на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр. П.
с административен адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III „ № 11 А, с ползвана площ 36 кв.м. За
временното настаняване на ответника в имота бил съставен протокол от 10.05.2010 година.
Твърди се, че с писмо изх. № 92-00-1740/01.09.2010 година, надлежно връчено на ответника,
последният бил уведомен, че във връзка с ползването на имота дължи на ищеца суми.С
писмо изх. № 92-00-1266/13.04.2016 година, надлежно връчено на ответника на 15.04.2016
година, последният бил уведомен за промяна на наема и издръжката във връзка с ползването
на процесния имот. На 19.04.2016 година с нарочно писмо вх.№ 92-00-1356 ответникът е
заявил искане за корекция на заплащаната сума за ползване на процесния имот, което
ищецът е удовлетворил. На 07.10.2016 година между страните бил съставен констативен
протокол за осъществено ползване на процесния имот.
Ищецът твърди, че в периода месец септември 2014 г. месец октомври 2016 г. ответникът е
ползвал част от имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ II, кв.96 по плана
на гр.П., за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1961/05.10.2006 г., а
именно щанд № 3 на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр. П. с административен адрес гр.П., ул.“Ц.Б.
1
III „ № 11 А, с ползвана площ 36 кв.м., ведно с общите площи, без правно основание –
проведена тръжна процедура за отдаване под наем на общински имот и/или без сключен
договор за наем/процедура по ЗОС/. С ползването на процесния имот без правно основание
в процесния период и без да заплаща необходимите разходи за издръжка на имота,
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с претендираните вземания.
Твърди се, че на 22.11.2016 година между страните е сключен споразумителен протокол за
разсрочване на задължения на ответника, дължими във връзка с ползването на процесния
имот.
Сочи, че към момента ответникът е преустановил ползването на имота.
Ищецът сочи, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9, представлявано от В. Г. Т., въз основа на което било
образувано чгрд № 303/2020 г. по описа на РС-П.. Сочи, че заповедният съд е издал заповед
за изпълнение за претендираната от кредитора сума, срещу която заповед длъжникът е
възразил в законоустановения срок, като е оспорил съществуването на вземането.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК № 626/09.03.2020
година по чгрд № 303/2020 година по описа на Районен съд-гр.П., а именно : 1 749.00
/хиляда седемстотин четиридесет и девет / лева, представляваща сбор от неплатен месечен
наем в размер на 159.00 лева, за периода месец февруари 2015 г. – месец декември 2015
година, 915.00 /деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща сбор от месечен наем за
периода месец март 2016 г. – месец октомври 2016 година, от която сума месечен наем в
размер на 159.00 лева за месец март 2016 година и месечен наем в размер на 108.00 лева за
месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година, като
обезщетение за ползване без правно основание на частен общински имот, за който е
съставен акт за частна общинска собственост № 1961/05.10.2006 година, а именно щанд № 3
на първи етаж в ТК „ГУМ“ град П. с адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А, УПИ II, кв.96 по
плана на гр.П., с ползвана площ : от 36 /тридесет и шест/ кв.м., ведно с общите площи за
периода от месец февруари 2015 година до 30.09.2016 година; от 35 /тридесет и пет/ кв.м.,
ведно с общите площи за периода от 01.10.2016 година до 31.10.2016 година; 517.44
/петстотин и седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
сбор от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки/ лева за месеците септември –декември 2014 година; 1 552.32
/хиляда петстотин петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща сбор
от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки/ лева за месеците месеците януари[1]декември 2015 година; 1
652.28 /хиляда шестотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева,
представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка за щанд № 3 в размер на:
129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците януари,
2
февруари и март 2016 година и 180.60 /сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ лева за
месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година, която издръжка
включва разходи за отопление, ел.енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща
поддръжка и персонал, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащането му. Претендира съдебни разноски.
Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с препис от разпореждане по
чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника, който в указания едномесечен срок депозира
писмен отговор. Ответникът обосновава становище за неоснователност на предявения иск и
прави искане за отхвърлянето му като такъв. Сочи, че в процесния период е ползвал щанд №
3 на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр. П. с административен адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III „ № 11 А.
Оспорва ищцовото твърдение, че ползваната площ е бил 36 кв.м. Твърди, че ползваната
площ е от 18 кв.м. Оспорва ищцовото твърдение, че е ползвал имота без правно основание.
Не навежда твърдения на какво правно основание е ползвал имота. Твърди, че за месец
януари и месец февруари 2016 година е заплатил разходите за издръжка на имота. Сочи
фактура № 36147/04.10.2016 година. Заявява, че процесното вземане е погасено по давност.
Сочи, че вземането е с периодичен характер, поради което е погасено с изтичане на
тригодишен срок.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа предявения
установителен иск. Сочи писмени и гласни доказателства в подкрепа на позицията си по
делото. Оспорва като неоснователни доводите и възраженията, сторени с писмения отговор.
По същество на делото пледира за уважаване на иска като доказан и основателен.
Претендира съдебни разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от договорен процесуален представител, който поддържа
доводите и възраженията, заявени с отговора на исковата молба. Прави доказателствени
искания. Пледира за отхвърляне на претенцията като недоказана и неоснователна.
Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Представя писмени бележки.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и назначени са основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, вещото лице е изслушано в съдебно
заседание, заключенията са приобщени към доказателствата по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2020 година в Районен съд-П. е образувано чгрд № 303/2020 г., въз основа на
заявление по чл.410 ГПК, подадено от О. П., представлявана от Кмета Д.Б. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. Т., действаща като
ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9,
представлявано от В. Г. Т. за сумата от 6 386.04 /шест хиляди триста осемдесет и шест лева
и четири стотинки/ лева, представляваща сбор от следните суми: 1 749.00 /хиляда
седемстотин четиридесет и девет / лева, представляваща сбор от неплатен месечен наем в
размер на 159.00 лева, за периода месец февруари 2015 г. – месец декември 2015 година
3
915.00 /деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща сбор от месечен наем за периода
месец март 2016 г. – месец октомври 2016 година, от която сума месечен наем в размер на
159.00 лева за месец март 2016 година и месечен наем в размер на 108.00 лева за месеците
април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година, като обезщетение за
ползване без правно основание на частен общински имот, за който е съставен акт за частна
общинска собственост № 1961/05.10.2006 година, а именно щанд № 3 на първи етаж в ТК
„ГУМ“ град П. с адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А, УПИ II, кв.96 по плана на гр.П., с
ползвана площ : от 36 /тридесет и шест/ кв.м., ведно с общите площи за периода от месец
февруари 2015 година до 30.09.2016 година; от 35 /тридесет и пет/ кв.м., ведно с общите
площи за периода от 01.10.2016 година до 31.10.2016 година; 517.44 /петстотин и
седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима
и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/ лева за месеците септември –декември 2014 година; 1 552.32 /хиляда петстотин
петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима и
неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/ лева за месеците месеците януари[1]декември 2015 година; 1 652.28 /хиляда
шестотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща сбор от
дължима и неплатена месечна издръжка за щанд № 3 в размер на: 129.36 /сто двадесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците януари, февруари и март 2016
година и 180.60 /сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ лева за месеците април, май,
юни, юли, август, септември и октомври 2016 година, която издръжка включва разходи за
отопление, ел.енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща поддръжка и персонал.
Съгласно т.12 от заявлението, заявеното за защита вземане представлява обезщетение за
ползване на недвижим имот – щанд № 3, находящ се в ГУМ, гр.П., УПИ II, кв.96 – частна
общинска собственост, с административен адрес на сградата – гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А,
без правно основание. Твърди се в заявлението, че между страните е сключен
споразумителен протокол за разсрочване на задължението. Заповедният съд е преценил
заявлението като редовно и основателно, поради което е издал заповед № 626/09.03.2020 г.
по чл.410 ГПК, препис от която е надлежно връчен на длъжника на 03.07.2020 г. На
29.07.2020 г. /т.е. в законоустановения срок/, длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, с което е оспорил съществуването на вземането на кредитора. В тази връзка до
заявителя е изпратено съобщение, надлежно връчено на 04.08.2020 г., с указания за
възможността да предяви установителен иск по чл.422 ГПК. В изпълнение на указанията, на
12.08.2020 г. заявителят е депозирал в Районен съд-П. исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото исково производство.
Съгласно споразумителен протокол за разсрочване на задължения, сключен на 22.11.2016г.,
неоспорен и необорен от останалите доказателства по делото, О. П. и ЕТ „В.-БЗ-В.Т.“ са
уговорили във връзка със съществуващо и неизпълнено задължение – неплатен наем и
издръжка за текущи разходи за ползване на щанд № 3 на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр.П., в
общ размер на 7 703.54 лева без ДДС, от която : 3 902.50 лева, представляваща наем за
периода месец 01.2014 г. – месец 10.2016 г.; 3 801.04 лева, представляваща издръжка за
4
периода месец 01.2014 г. –месец октомври 2016 г., или сумата от 9 244.25 лева с ДДС, че
длъжникът / ЕТ “В.-БЗ-В.Т.“/ ще изпълни задължението в срок 84 месеца, чрез заплащане на
месечни вноски, всяка /с изключение на последната/ в размер на 288.60 лева с ДДС, а
последната вноска /изравнителна/ в размер на 110.00 лева с ДДС, считано от месец ноември
2016 г. За длъжника протоколът е подписан лично от В. Г. Т., което обстоятелство не е
спорно по делото.
Съгласно констативен протокол от 07.10.2016 г., писмо изх.№ 92-00-1266/13.04.2016 г.,
писмо изх. № 92-00-1740/01.09.2010 г., известие за доставяне от 21.10.2011 г., протокол за
временно настаняване от 10.05.2010 г., молба от ответника до ищеца от 07.04.2010 г.,
инвентаризационен опис, неоспорени от страните и необорени от останалите доказателства
по делото, в периодите месец септември 2014 г. – месец декември 2014 г. /включително/,
месец януари 2015 г.–месец декември 2015 г. /включително/ и месец януари 2016 г. -месец
октомври 2016 г. /включително/ ответникът е ползвал недвижим имот – щанд № 3, находящ
се на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр.П., УПИ II, кв.96 – частна общинска собственост, с
административен адрес на сградата – гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А, за осъществяване на
търговска дейност – търговия на дребно.
Установи се от основната съдебно-счетоводна експертиза по делото, която съдът кредитира
с доверие като обективна, компетентна, необорена от останалите доказателства по делото, че
сборът от месечния наем, определен съобразно действащата през процесните периоди
„Тарифа за месечния размер за наем на 1 кв.м. общински имот за стопанска дейност“ към
НРПУРОИ на О. П. за имот, представляващ щанд № 3, с нетна площ от 18 кв.м., находящ се
на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А е в
размер на 2 052.00 лева за периода месец 02.2015 г. – месец 10.2016 г./включително/, наемът
за ползването на общите площи от ТК с площ от 17 кв.м. за същия период е 612.00 лева или
общо сумата от 2 664.00 лева, а размерът на режийните разходи за същия обект /щанд № 3/
за процесния период /месец септември 2014 г. – месец октомври 2016 г./ е 3 722.04 лева.
Съгласно представена от ответника служебна бележка, разходите на търговеца, свързани с
дейността му през периода 01.01.2014 г. до месец юли 2021 г., не са осчетоводявани. В тази
връзка и предвид, че не се установи от счетоводните записвания в счетоводството на ищеца,
че ответникът е заплащал режийните разходи, свързани с ползването на имота през
процесния период, съдът не кредитира с доверие представеното от ответника писмено
доказателство – фактура 36147/04.10.2016 г.
От правна страна:
За успешното провеждане на искова защита по чл.59, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно главно доказване факта, че е собственик на имота, че
ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно
основание за това, както и размера на вредата, равняваща се в случая на спестения пазарен
наем и сторените режийни разходи за релевирания период.
С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране на гражданската
5
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде
осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото
равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление
№ 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само
до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или на обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респективно
препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността
собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг
начин. Съгласно константната съдебна практика лицето, което държи без правно основание
чужда вещ, по силата на чл.59 ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите
от които го е лишила, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му
задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различни
начини. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем, е
ирелевантно.
С оглед на изложеното, съдът счита за безспорно доказани в казуса всички предпоставки за
уважаване на предявения иск.
Безспорно се установи, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот – щанд № 3,
находящ се на първи етаж в ТК „ГУМ“ гр.П., УПИ II, кв.96 – частна общинска собственост,
с административен адрес на сградата – гр.П., ул.“Ц.Б. III“ № 11 А, както и че ответникът е
ползвал имота в процесния период. Събраните по делото множество писмени доказателства
/констативен протокол от 07.10.2016 г., писмо изх.№ 92-00-1266/13.04.2016 г., писмо изх. №
92-00-1740/01.09.2010 г., известие за доставяне от 21.10.2011 г., протокол за временно
настаняване от 10.05.2010 г., молба от ответника до ищеца от 07.04.2010 г.,
инвентаризационен опис/ представляват извънсъдебно признание на ответника, че е ползвал
обекта, през съответните години. Изводът се подкрепя и от неоспореният и необорен от
останалите доказателства по делото споразумителен протокол за разсрочване на задължения
от 22.11.2016 г., сключен между страните по делото, който представлява и извънсъдебно
признание на ответника, че дължи на ищеца, във връзка с ползването на процесния обект/
сумата от 9 244.25 лева с ДДС /7 703.54 лева без ДДС/, от която : 3 902.50 лева,
представляваща равностойността на сбора от месечните наеми, дължими за обекта, за
периода месец 01.2014 г. – месец 10.2016 г.; 3 801.04 лева, представляваща равностойността
на издръжката на обекта за периода месец 01.2014 г. –месец октомври 2016 г.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че е ползвал обекта на правно
основание, тъй като страната не представи и едно дори доказателства в подкрепа на
6
релевираното възражение /въпреки указаната от съда с доклада по делото доказателствена
тежест/.
Недоказано съдът счита и правопогасяващото възражение на ответника, а именно, че е
заплащал на собственика режийните разходи за поддръжка на имота, през процесния
период.
Съдът счита за неоснователно и възражението, че вземането на ищеца е погасено по
давност, с изтичането на 3 години, регламентирано в чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В тази връзка
съдът съобрази, че предмет на предявения иск е вземане за обезщетение, което няма
периодичен характер, поради което по отношение на това вземане цитираната от ответника
законова разпоредба е неприложима. Относно спорния по делото въпрос за размера на
претендираното вземане:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника. С упражняването на
фактическата власт върху процесния имот, без да има правно основание за това, ответникът
е спестил свои разходи за заплащане на реалната средна пазарна цена, на която такъв имот
се отдава под наем, както и разходите за поддръжката на имота, респективно се е обогатил
до размера на тази сума, от получаването на която ищецът-собственик на вещта е обеднял,
бидейки лишен от този доход.
Предвид гореизложеното съдът намира предявения иск за доказан и основателен и като
такъв следва да го уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе
сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 657.72 лева, от които :
127.72 лева заплатена държавна такса, 330.00 лева заплатено възнаграждение на вещото
лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.6 ГПК
във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП, както и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство /ч.гр.д.№ 303/2020 г. по описа на РС-П./, а именно сумата от 127.72 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД ,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между О. П., ЕИК/БУЛСТАТ ***,
представлявана от кмета Д. П. БР. и В. Г. Т., действаща като ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9, представлявано от В. Г. Т., че
съществува вземане на ищеца от ответника като ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9, представлявано от В. Г. Т. дължи на О. П.,
ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета Д. П. БР. сумата, за която е издадена заповед
№ 626/09.03.2020 г. по ч.гр.д. № 303/2020 г. по описа на Районен съд-П./, а именно сумата от
6 386.04 /шест хиляди триста осемдесет и шест лева и четири стотинки/ лева,
представляваща сбор от следните суми: 1 749.00 /хиляда седемстотин четиридесет и девет /
лева, представляваща сбор от неплатен месечен наем в размер на 159.00 лева, за периода
месец февруари 2015 г. – месец декември 2015 година, 915.00 /деветстотин и петнадесет/
лева, представляваща сбор от месечен наем за периода месец март 2016 г. – месец октомври
2016 година, от която сума месечен наем в размер на 159.00 лева за месец март 2016 година
7
и месечен наем в размер на 108.00 лева за месеците април, май, юни, юли, август, септември
и октомври 2016 година, като обезщетение за ползване без правно основание на частен
общински имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1961/05.10.2006
година, а именно щанд № 3 на първи етаж в ТК „ГУМ“ град П. с адрес гр.П., ул.“Ц.Б. III“ №
11 А, УПИ II, кв.96 по плана на гр.П., с ползвана площ : от 36 /тридесет и шест/ кв.м., ведно
с общите площи за периода от месец февруари 2015 година до 30.09.2016 година; от 35
/тридесет и пет/ кв.м., ведно с общите площи за периода от 01.10.2016 година до 31.10.2016
година; 517.44 /петстотин и седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто
двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците септември –декември
2014 година; 1 552.32 /хиляда петстотин петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/
лева, представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто
двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците месеците
януари[1]декември 2015 година; 1 652.28 /хиляда шестотин петдесет и два лева и двадесет и
осем стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка за
щанд № 3 в размер на: 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за
месеците януари, февруари и март 2016 година и 180.60 /сто и осемдесет лева и шестдесет
стотинки/ лева за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016
година, която издръжка включва разходи за отопление, ел.енергия, охранителна система,
вода, асансьор, текуща поддръжка и персонал, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.03.2020 г./ до изплащането й.
ОСЪЖДА ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9,
представлявано от В. Г. Т. да заплати на О. П., ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от
кмета Д. П. БР. съдебни разноски, сторени в настоящото исковото производство в размер на
657.72/шестотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „В.Т.-В.-БЗ“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.К.“ № 9,
представлявано от В. Г. Т. да заплати на О. П., ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявана от
кмета Д. П. БР. съдебни разноски, сторени в заповедното производство /чгрд № 303/2020 г.
по описа на РС-П./ в размер на 127.72 /сто двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8