Решение по КНАХД №206/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Л. И. Е. от [населено място], подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК – Разград, против Решение № 70 от 26.06.2025 г., постановено АНД № 20243330200678 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1075-000952 от 15.10.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не се е съобразил със задължително тълкуване на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, дадено в Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ОССНК на ВКС и ВАС и на Първа и Втора колегия на ВАС, с оглед на което деянието е несъставомерно. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът възразява, че горното тълкувателно постановление е неотносимо към спора и не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Моли да бъде оставено в сила с присъждане на разноски.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактите по делото сочат, че на 03.08.2024 г. служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Разград са спрели за проверка лек автомобил Опел Антара с рег. № [рег. номер], управляван от собственика Л. И. Е.. При проверката е установено, че на 19.01.2024 г. служебно е прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП поради това, че собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му с договор за продажба от 17.11.2023 г.

На жалбоподателя е съставен АУАН серия GA, № 1111680 за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. С Мотивирана резолюция № 24-1075-М000076 от 12.09.2024 г. административнонаказателното производство по АУАН е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН и преписката е изпратена на РП-Разград с оглед престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление от 09.10.2024 г. на РРП е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката е изпратена на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград за произнасяне по компетентност. Последвало издаването на обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че жалбоподателят е извършил констатираното нарушение, като е управлявал процесния автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена вследствие на неизпълнение на законово задължение на самия собственик да регистрира автомобила по реда, установен в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Районният съд е отхвърлил довода за несъставомерност на деянието от субективната страна, като е приел, че за жалбоподателя по силата на ЗДвП е съществувало задължение за регистрацията на МПС в определен срок и той следва да знае законовите последици при изтичането на срока за пререгистрация. Съдът е отбелязал, че нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не изисква уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията по служебен път, така както е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Поради това е счел за неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактите по делото са безспорни и правилно установени. Доказано е, че на 17.11.2023 г. жалбоподателят е придобил регистриран лек автомобил и не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП да го регистрира в съответната служба за регистрация на ППС. Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС, които са регистрирани. Жалбоподателят не е спазил това изискване и следва да понесе административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП (в относимата редакция - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказващият орган е определил наказанията на нарушителя към минималните предвидени размери, при което те съответстват на характера и тежестта на нарушението.

Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на наказателното постановление предвид прекратяването на административнонаказателното производство с Мотивирана резолюция № 24-1075-М000076 от 12.09.2024 г. Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил преписката на наказващия орган.

Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не се е съобразил със задължително тълкуване на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, дадено в Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ОССНК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно посоченото ТП не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Тълкуването касае хипотезата на служебно прекратена регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, когато съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. се уведомява собственикът на превозното средство. Но при прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП не е предвидено уведомяване на собственика. Касационната инстанция споделя съображенията на въззивният съд, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е длъжен да знае както задълженията си по ЗДвП, така и последиците от неизпълнението им, в това число служебното прекратяване на регистрацията на придобитото МПС, когато е бездействал да го пререгистрира.

Предвид изложеното не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 26.06.2025 г., постановено АНД № 20243330200678 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Л. И. Е. да заплати на ОДМВР – Разград за разноски по делото сумата 100 лв.

Решението е окончателно.