РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Пловдив, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско Д. №
20245300101422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Мебели Ванита” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. ”Иван Рилски” №62,
ет.2, ап.1, подадена чрез упълномощения процесуален представител- адв. Т., с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД против П. Й. Ч., ЕГН **********., с адрес-
с.Д.****.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на **** г. /съгл. уточнение,
направено в съдебно заседание на ****г./, около 22,32 ч., на км 21 по посока на движение от
с.Ч., област П., към с. Д., водачът на лек автомобил с рег. №***, марка ”Мерцедес Е 200”,
собственост на „Мебели Ванита” ООД, блъснал излязлото внезапно на пътя едро преживно
животно- к. с паспорт №****, издаден от Национална ветеринарно- медицинска служба,
което по време на инцидента е било оставено без надзор от собственика- П. Ч..
Местоположението и движението на животното не позволявало своевременното му
възприемане като опасност за движението, поради което водачът на автомобила не могъл да
предприеме действия за предотвратяването на удара. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие бил съставен Протокол за ПТП, а на П. Ч.- АУАН, в който било посочено, че
ответникът е нарушил разпоредбата на чл.106 от ЗДвП. Твърди се, че при произшествието
животното е загинало, а на лекия автомобил на дружеството са причинени увреди,
изразяващи се в деформирана предна броня, счупена и липсваща предна маска, деформиран
преден капак, счупено предно стъкло, счупени и липсващи преден десен фар и преден десен
мигач, деформиран преден десен калник, счупен преден подкалник, изкривени десни джанти,
спукани десни гуми, счупено предно дясно огледало, деформирани предна и задна десни
1
врати и предна дясна колона, скъсана престилка предна дясна комплект, изкривена дясна
лайсна на купето, счупен и лисващ халоген- десен, за поправянето на които е необходима
сума от 26 000лв. Ищецът твърди, че отговорен за инцидента е ответникът, тъй като не е
упражнявал надзор върху животното, причинило вредите.
С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на
ответника за заплати сумата от 13 667,72 лв. /след допуснато изменение размера на
заявената претенция по реда на чл. 214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца при ПТП, настъпило на ****г., имуществени вреди, причинени от
животно – к., което е собственост и се е намирало под надзора на ответника. Допълнителни
съображения са развити в писмена защита на адвокат Т.- пълномощник на ищеца.
Претендират се разноски.
Ответникът П. Й. Ч. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание е
изразил становище за неоснователност на предявения иск. Направил е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача, управлявал лекия автомобил на ищеца,
който е нарушил правилата за движение по пътищата. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен протокол за ПТП, издаден на ****г. от органите на МВР, от
който е видно, че на ****г. в 22,30 ч. на път ****, км ***, посока от с. Ч.- с.Д., Община К., е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участник- лек автомобил марка ”Мерцедес Е
200” с рег. №****, собственост на „Мебели Ванита” ООД, с водач Н. Т. Б.. Като участник в
пътния инцидент е посочена и к. с ушна марка № ****, а като причини и условия за ПТП е
вписано, че автомобилът е блъснал к., която пресича платното за движение. Описани са в
протокола повредените части на автомобила- предна броня, преден капак, предно обзорно
стъкло, преден десен фар и др.
Не е формиран спор между страните, че к.та с ушна марка №**** е собственост на
ответника П. Ч..
Няма спор и се установява от представеното Свидетелство за регистрация част I, че
процесният лек автомобил марка ”Мерцедес Е 200” с рег. №*** е собственост на ищцовото
дружество. Съгласно свидетелството, същият е с година на производство 2014г.
Представен е съставен АУАН №**** срещу ответника П. Ч. за извършено нарушение
по чл. 106 от ЗДвП- за това, че като собственик на животно с ушна марка №**** оставя
същото без надзор в обхвата на пътя, в резултат на което лек автомобил ”Мерцедес Е 200” с
рег. №**** допуска ПТП с материални щети.
Видно от приетата като доказателство по делото фактура от 29.04.2024г., на
посочената дата са направени разходи за репатриране на лек автомобил ”Мерцедес Е 200” с
рег. №**** в размер на 150 лв.
По делото са ангажирани от ищеца и гласни доказателства посредством показанията
на свидетеля С. Д. Т..
2
Свидетелят депозира показания, че е пътувал в автомобила, управляван от Н. Б.,
когато станал пътният инцидент. Било към 22 ч., пътували за гр. П., пътната настилка била
суха, между с. Ч. и с. Д. внезапно на пътя изскочила к., Б. не успял да реагира и блъснал
животното. Произшествието станало извън населеното място, имало движение по пътя,
разминали се с друг автомобил. Според свидетеля, Б. управлявал автомобила със скорост
около 80- 90 км/ч, не е имал време за реакция, к.та се появила отдясно, била черна, нямало
как да бъде видяна. Позвънили на тел. 112, изчакали идването на полицейските служители,
които направили проби за алкохол на водача. Дошъл и собственикът на к.. На платното за
движение и встрани от него имало други к.. Свидетелят посочва още, че с Б. живеят в село
С., виждал е и друг път животни да се разхождат по платното за движение, затова,
съобразява скоростта, с която управлява автомобила си. Твърди, че в зоната на
произшествието няма ограничителни пътни знаци за скорост, нито предупредителни за
поява на животни. Посочва, че вследствие на ПТП имало сериозни щети по автомобила-
предният капак бил деформиран, прозорецът- счупен, нямало фар, предната броня била
счупена, огледалото също било счупено.
В хода на настоящото производство е допусната САТОЕ, с в.л. инж.Д. С., който е
изготвил основно и допълнително заключение. От заключението, прието в съдебно
заседание на 20.02.2025г., се установява следният механизъм на процесното
пътнотранспортното произшествие: На ****г. около 22,30 часа водачът на лек автомобил
„Мерцедес Е 200“ с рег. №**** се движи по път ****, в посока от с. Ч. към с. Д..
Приближавайки км 21, от дясната страна на пътното платно, от отбивка за черен път, в
дясната лента за движение изскача едро преживно животно /к./ и автомобилът се удря в него
с предната си дясна част- в областта на фара. Автомобилът е спрял на неустановено
разстояние, а к. се е върнала вдясно от пътя. Като причини за настъпване на произшествието
експертът е посочил- навлизането на животното без придружител в лентата за движение на
приближаващия лек автомобил, както и движението на лекия автомобил със скорост, която
не е съобразена с конкретната пътна обстановка и климатичните условия, което не е
позволило на водача своевременно да възприеме опасността от удар с к. и да предприеме
действия по предотвратяването му. Според заключението, водачът не е имал възможност да
предотврати произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, при движение с
определената скорост от 80- 90 км/ч, тъй като при навлизане в платното за движение к. е
попадала в опасната зона за спиране на автомобила. Б. би имал техническа възможност да
избегне удара, в случай че своевременно е възприел опасността и е задействал спирачния
привод с максимална сила и интензитет, ако се е движил със скорост по- малка от 70,16 км/ч.
Коментирано е в заключението, че видимостта в нощни условия, без наличие на атмосферни
условия, които я затрудняват, е 50 м - 75 м на къси светлини и 140 м на дълги. По мнение на
експерта определената конкретна видимост е 30- 40 м и обща видимост 60 - 70 м при
движение на къси светлини. По делото няма данни дали водачът Б. изобщо е възприел и кога
к. като опасност, няма данни и за предприета реакция от негова страна. В заключението,
изслушано в съдебно заседание на ****г., са посочени увредените части на автомобила –
3
предна дясна врата, предна дясна колона, предно стъкло, преден десен калник, счупен десен
фар, увредена основа на предна броня и др. Вещото лице е определило действителния
размер на причинените щети на пострадалия автомобил в размер на 13 467,72 лв. с ДДС, а
без ДДС- 11 223,10 лв., като от тях за резервни части- 8 867,21лв., за механична работа-
613,46 лв., допълнителни разходи- 6,93лв. и боядисване- 1 735,49 лв. Към общата сума са
добавени 150 лв. – разходи за репатриране на увредения автомобил, които са нормални и
разумни, с оглед ситуацията, както и сума от 50 лв. – разходи за почистване на купето
отвътре. Според заключението, справедливата пазарната стойност на автомобила възлиза на
17 810 лв. Посочва се още, че установените по време на огледа на вещото лице увреждания
по лекия автомобил напълно съответстват да са получени при описания в исковата молба
механизъм- удар на автомобила в едро преживно животно /к./, движещо се по пътното
платно.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да било вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило.
В случая претенцията на ищцовото дружество е насочена против ответника П. Ч.
като собственик на едрото преживно животно- к., а и лице, под чийто надзор се е намирало
то.
За основателното провеждане на иска чл.50 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е собственик и/или лице, под чийто надзор се намира животното, и че са му
причинени имуществени вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с поведението
на животното.
По делото няма спор относно собствеността на к. с ушна марка № BG ***, както и по
отношение участието й в пътнотранспортното произшествие, станало на **** г. на път ***,
км 21, посока от с. Ч.- с.Д., Община К.
Механизмът на настъпилото пътно произшествие и причинно – следствената връзка
на същото с причинените вреди на лекия автомобил на ищеца- „Мерцедес Е 200“, рег.
№****, се установяват от заключенията на неоспорената от страните САТОЕ, както и от
събраните гласните доказателства, като тук съдът отбелязва, че възприема показанията на
свидетеля Т., като обективни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал по
делото. Въз основа на тях се доказва, че ПТП е реализирано в резултат на сблъсък между
горепосочения лек автомобил и навлязлото в обхвата на пътя животно, собственост на
ответника, което оставено без надзор от него. Направеният анализ в заключенията на вещото
лице показва още, че констатираните увреждания на процесния лек автомобил
кореспондират с механизма на произшествието.
С оглед на това, се налага извод, че са налице предпоставките за ангажиране
4
безвиновната отговорност на ответника за настъпване на пътния инцидент и на вредните
последици от него, който като собственик на едрото преживно животно не е упражнил
адекватен надзор върху същото и е позволил навлизането му на платното за движение.
Твърдените от ищеца имуществени вреди в резултат от вредоносното събитие се
доказват от намиращите се в пълно съответствие помежду си протокол за ПТП от ****г.,
свидетелски показания и заключения на САТОЕ, като в последните са описани всички
увреждания по МПС. Съдът кредитира в цялост експертизата както относно вида на щетите,
така и досежно пазарната стойност за отремонтирането им. Определената стойност на
необходимите средства за възстановяване на щетите по автомобила, съгласно САТОЕ, е в
размер на 13 467,72 лв. с ДДС. Към посочената сума следва да се добавят разходите за
репатриране на автомобила- 150 лв., както и разходие за почистване на купето на
автомобила отвътре- 50 лв., които според експертизата се намират в пряка причинна връзка
с настъпилото увреждане и са наложителни за преодоляване на неговите последици. Или
общият размер на претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди възлиза на
13 667,72 лв., т.е. толкова, колкото се претендира.
При определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да
се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил- Б., който е представляващият
юридическото лице- ищец.
По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно и главно доказване, а не и
да е предполагаем.
В случая се установи от допуснатата САТОЕ, че причина за процесното
пътнотранспортно произшествие е навлизането на животното- к., собственост на ответника,
без придружител в лентата за движение на приближаващия лек автомобил. Наред с това
обаче, въз основа на анализа на конкретната пътна ситуация, вещото лице е заключило, че
причина за пътния инцидент, от техническа гледна точка, е и движението на лекия
автомобил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и климатичните
условия, което не е позволило на водача своевременно да възприеме опасността от удар с к.
и да предприеме действия по предотвратяването му.
Според разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.”
5
От приетото допълнително заключение на САТОЕ се установи, че водачът Б. е
управлявал автомобила със скорост от около 80- 90 км/ч, а опасната зона за спиране на лекия
автомобил е била 95,51 м при скорост 90 км/ч и 80,30 м- при 80 км/ч. Тази скорост, макар и в
рамките на разрешената за пътния участък /90 км/ч/, е била технически несъобразена с
намалената видимост, поради осъществяване на движението нощно време на къси светлини
/има данни, че процесният автомобил се е разминал с друг автомобил/. Разстоянието на
видимост е сред факторите, които следва да се отчитат при избора на скоростта. Когато се
касае за движение на автомобил при условията на нощна видимост, задължение на водача е
да избере скорост, която му позволява да спре при поява на опасност в осветената зона на
фаровете. Движение със скорост, при която опасната зона е по-голяма от осветеното
пространство, не съответства на видимостта и не позволява своевременно възприемане на
появило се препятствие в лентата за движение на автомобила и безопасното му спиране.
Освен това, управлението на ППС в тъмната част на денонощието, особено в хипотезата на
насрещно движещи се автомобили, изисква по- голяма бдителност и стриктно спазване на
правилата за движение по пътищата и поради опасност от заслепяване. Съгласно
коментираното заключение на САТОЕ, технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост е била по-малка от 70,16 км/ч. При такава
скорост водачът би могъл да възприеме своевременно опасността за движението и да спре в
зоната на осветеност на късите светлини. Следователно, при анализираната пътна
обстановка водачът не е могъл да предотврати възникването на пътния инцидент, но това се
дължи и на собственото му неправомерно поведение, свеждащо се до движение със скорост,
несъобразена с конкретните условия на видимост и с конкретната пътна обстановка при
движение на автомобила на къси светлини - в нарушение на правилата на цитираната по-
горе разпоредба на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило процесното произшествие, съдът намира, че приносът на водача на МПС следва
да се определи на 50 %. С оглед на така приетото съпричиняване, отговорността на
ответника следва да се намали до 50%, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а определеното
обезщетение за имуществени вреди ще се редуцира до 6 833,86 лв. За тази сума предявеният
иск се явява основателен и подлежи на уважаване, като за разликата до пълния претендиран
размер от 13 667,72 лв. ще се отхвърли.
В съответствие с разпоредбите на чл.86, ал.1 и 84, ал.3 от ЗЗД върху дължимото на
ищеца обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на увреждането- 28.04.2024г. до окончателното му изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част на иска. Според представения списък по чл.80 от ГПК, същият претендира
разноски в размер на 4 220 лв., като от тях 1 040 лв.- внесена държавна такса, 2 730 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение; 420 лв.- депозит за САТОЕ и 30 лв.- депозит за
призоваване на свидетел. Доколкото ищецът не е представил своевременно- до приключване
на устните състезания по делото доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение
от 2 730 лв. /такива са приложени към писмената защита/, а депозитът от 30 лв. за
6
призоваване на свидетел е останал неизползван /при поискване може да бъде върнат на
страната/, то тези суми не следва да се съобразяват при изчисляване размера на дължимите
разноски. Така, от доказаните разноски в размер на 1 460 лв., направени от ищеца, в тежест
на ответника, съобразно изхода на спора, следва да се възложат 730 лв.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратената част от иска. Съобразно
представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, ответникът е направил разноски в
размер на 3 220 лв., от които 2 700 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
29.09.2024г. и 520 лв. –депозит за експертиза. Ето защо и предвид изхода на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2 373,65 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. Ч., ЕГН **********., с адрес- с.Д., *****, да заплати на „Мебели
Ванита” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. ”Иван
Рилски” №62, ет.2, ап.1, сума в размер на 6 833,86 /шест хиляди осемстотин тридесет и три
лв. и осемдесет и шест ст./лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка ”Мерцедес Е 200”, рег. №****, в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****г., на път ***, км 21, посока
от с.Ч. ***, към с. Д.****, причинено от едро преживно животно – к. ушна с марка №****,
което е собственост и се е намирало под надзора на ответника П. Й. Ч., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.04.2024г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 6 833,86 лв. до претендирания размер от 13 667,72 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. Ч., ЕГН **********., с адрес- с.Д. *****, да заплати на „Мебели
Ванита” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. ”Иван
Рилски” №62, ет.2, ап.1, сума в размер на 730 /седемстотин и тридесет/лв.- направени
разноски за производството, изчислени съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Мебели Ванита” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. Пловдив, ул. ”Иван Рилски” №62, ет.2, ап.1, да заплати на П. Й. Ч., ЕГН
**********., с адрес- с.Д.****, сумата от 2 373,65 /две хиляди триста седемдесет и три лв. и
шестдесет и пет ст./лв.- направени разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7