Присъда по дело №1141/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 141
Дата: 26 ноември 2024 г. (в сила от 12 декември 2024 г.)
Съдия: Кристиан Димитров Колев
Дело: 20244430201141
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 141
гр. Плевен, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. К.
СъдебниНЕЛИ В. ДЪРМОНЕВА

заседатели:ЯНА АТ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
и прокурора Ю. Ал. Н.
като разгледа докладваното от Кристиан Д. К. Наказателно дело от общ
характер № 20244430201141 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. М. Н. - роден на ***, живее в гр.Плевен, ***,
с основно образование, не работи, неженен, неосъждан / реабилитиран /, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр.Плевен, в съучастие
като извършител с Н. И. И., отнел чужди движими вещи - мобилен апарат ***,
модел *** на стойност 20лв., зимно мъжко яке на стойност 25лв., мъжка чата,
марка *** на стойност 9лв., шапка на стойност 10лв., мъжка тениска на
стойност 5лв., цигари, марка *** на стойност 5,40лв., лекарствен продукт ***
на стойност 1,20лв., лекарствен продукт *** на стойност 3,50лв. и парична
сума в размер на 10лв., или всички вещи на обща стойност 89.50лв., от
владението на собственика Н. М. К. от гр. София, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
чл. 55, ал.1, т.1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от свобода за срок
от 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание с ТРИ ГОДИШЕН изпитателен срок.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. М. Н. със
1
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 111,96 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. И. И. - роден на *** в гр.Плевен, ***, с
основно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г. в гр.Плевен, като ***, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с Д. М. Н., отнел чужди движими вещи —
мобилен апарат ***, модел *** на стойност 20лв., зимно мъжко яке на
стойност 25лв., мъжка чанта, марка *** на стойност 9лв., шапка на стойност
10лв., мъжка тениска на стойност 5лв., цигари, марка *** на стойност 5,40лв.,
лекарствен продукт *** на стойност 1,20лв., лекарствен продукт *** на
стойност 3,50лв. и паричка сума в размер на 10лв., или всички вещи на обща
стойност 89.50лв., от владението на собственика Н. М. К. от гр. София, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.55,
ал.1, т.2, буква „Б“ от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание“Пробация” при следните
пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.ІІ, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от 8 / ОСЕМ/ МЕСЕЦА при периодичност 2 / ДВА/ пъти
седмично;
- по чл.42а, ал.ІІ, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8 / ОСЕМ/ МЕСЕЦА;
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н. И. И. със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 111,96 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски Окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 1141/2024г. на РС-Плевен, НК, 9-ти състав:

Повдигнато е и внесено в съда обвинение срещу Н. И. И., за това, че на
03.03.2024г. в гр.Плевен, като ***, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Д. М. Н., отнел чужди движими вещи - мобилен апарат ***,
модел *** на стойност 20лв., зимно мъжко яке на стойност 25лв., мъжка чанта,
марка *** на стойност 9лв., шапка на стойност 10лв., мъжка тениска на
стойност 5лв., цигари, марка *** на стойност 5,40лв., лекарствен продукт ***
на стойност 1,20лв., лекарствен продукт *** на стойност 3,50лв. и парична
сума в размер на 10лв., или всички вещи на обща стойност 89.50лв., от
владението на собственика Н. М. К. от гр. София, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 вр
чл.63, ал.1, т.3 вр чл.20, ал.2 от НК.
Повдигнато е и внесено в съда обвинение срещу Д. М. Н., за това, че на
03.03.2024г. в гр.Плевен, в съучастие като извършител с Н. И. И., отнел чужди
движими вещи — мобилен апарат ***, модел *** на стойност 20лв., зимно
мъжко яке на стойност 25лв., мъжка чата, марка *** на стойност 9лв., шапка
на стойност 10лв., мъжка тениска на стойност 5лв., цигари, марка *** на
стойност 5,40лв., лекарствен продукт *** на стойност 1,20лв., лекарствен
продукт *** на стойност 3,50лв. и парична сума в размер на 10лв., или всички
вещи на обща стойност 89.50лв., от владението на собственика Н. М. К. от гр.
София, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - чл.198, ал.1 вр чл.20, ал.2 от НК.
Производството по делото е по реда на Глава 27 от НПК, като
подсъдимите И. и Н. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за
тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
като счита същото за категорично доказано. Пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия Д. Н., чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. По отношение
на подсъдимия И. прокурорът предлага определянето на наказание
„пробация“ в размер на 8 месеца при двете задължителни пробационни мерки.
Защитникът на подсъдимия И.– адв. Ц., счита обвинението за доказано и
моли на подзащитния му да бъде наложено наказание „обществено
порицание“, с оглед младата му възраст, чистото му съдебно минало и
доброто му процесуално поведение.
Защитникът на подсъдимия Н. – адв. С., също намира описаната в
обвинение фактическа обстановка за доказана, като във връзка с определянето
на наказанието подчертава младата възраст на подсъдимите и излага
становище, че целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, ще бъдат
изпълнени при отлагане по реда на чл. 66 от НК на наказанието „лишаване от
свобода“ , което следва да бъде наложено на подзащитния му.
Подсъдимият Н. не желае да добави нищо към изложеното от своя
защитник.
В правото си последна си дума подсъдимият И. заявява, че предоставя
1
решението на съда.
В правото си на последна дума подсъдимият Н. заявява, че ще си понесе
последствията и предоставя на съда да му определи наказание.

Съдът, като прецени по реда на чл.372, ал.4 НПК и чл.14 НПК и чл.18
НПК събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Д. М. Н. е роден на ****г. в с. Гривица. Живее в гр. Плевен.
***. **** гражданин. С основно образование. Безработен. Неженен. Не
осъждан /реабилитиран/. ЕГН **********.
Подсъдимият Н. И. И. е роден на *** г. в Плевен.**** гражданин. С
основно образование. Неженен. Не осъждан. ЕГН **********
Н. М. К. живее в гр. София, като от седемгодишен бил оставен за
отглеждане в държавна институция. През годините К. многократно се опитвал
да открие родителите си, докато един ден разбрал, че живеят в гр. Плевен и
решил да ги потърси. На 03.03.2024г. пристигнал с влак в гр. Плевен и се
отправил към ****, където предварително проучил, че живее майка му.
Вървял по улица ***, когато насреща му се задали три момчета - обвиняемите
Н. И. И. и Д. М. Н. и
св. Я.Т.Б.. Обв. И. и обв. Н. решили да си набавят парични средства по
неправомерен начин, като употребят сила, за да откраднат вещи от
непознатото за тях момче. В изпълнение на престъпните си намерения, обв. Н.
И. се приближил към К. и го ударил с юмрук в лицето няколко пъти, след
което издърпал от врата му черна чантичка, в която имало цигари, сумата от
10лв., мобилен телефон „*** ***“ без СИМ карта и лекарства. Обв. И. го
ударил и няколко пъти в ребрата. Обв. Д. Н. дръпнал и със сила съблякъл
якето на К. и го взел, след което го ритнал и и му казал да бяга. На земята
останала и носената от К. чанта с ****, в която имало вода, сандвич, мокри
кърпи, тениска и зелена плетена шапка.
След като взели вещите, обвиняемите избягали. По-късно изхвърлили
якето и шапката, а паричната сума похарчили.
По случая било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването било извършено разпознаване. Пострадалият от
деянието Н. К. категорично разпознал обв. Н. И. и обв. Д. Н. като лицата,
които го нападнали на 03.03.2024г. и отнели вещите му.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет на
престъплението към момента на извършване на деянието е както следва -
мобилен апарат ***, модел *** на стойност 20лв., зимно мъжко яке на
стойност 25лв., мъжка чанта, марка *** на стойност 9лв., шапка на стойност
10лв., мъжка тениска на стойност 5лв., цигари, марка *** на стойност 5,40лв.,
лекарствен продукт *** на стойност 1,20лв., лекарствен продукт *** на
2
стойност 3,50лв. и парична сума в размер на 10лв., или общата стойност на
противозаконно отнетите чужди движими вещи е 89.50лв.
С протокол за доброволно предаване обв. Д. Н. предал на органите на
МВР телефон ***, опаковка ***, опаковка ***, карта със снимка и надпис „2
**“ на името на Н. К., както и призовка за Н. К., които му били върнати срещу
разписка.
В хода на разследването обв. И. предал черната мъжка чанта ***.
По делото била назначена и съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че по лицето и тялото на Н. К. не са
установени външни травматични увреждания, което не изключва
възможността пострадалия да е понесъл съобщените от него удари в главата и
тялото/с юмруци и ритници/. Същите са довели до болка.

По доказателствата:

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен
и непротиворечив начин от следните доказателства и доказателствени
средства:

Гласни: показанията на свидетелите Н. М. К., Л.Ц.Б., Я.Т.Б..

Писмени: Заключението на изготвените в хода на ДП съдебно-
медицинска експертиза, съдебно- оценителна експертиза, както и останалите
писмени доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от
НПК.

В посочения доказателствен материал липсват каквито и да било
съществени противоречия, като настоящият съдебен състав счита, че
показанията на разпитаните свидетелите кореспондират помежду си и
намират подкрепа в писмените доказателства, събрани по делото. Съдът
намира, че събраните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка в нейната пълнота и
съответно подкрепят напълно направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен
материал.
Съдът кредитира и заключенията по изготвените по делото експертизи,
доколкото същите са обективни, изготвени са от компетентни в областта на
изследване лица и дават обоснован отговор на поставените задачи.
Настоящият състав кредитира писмените доказателства по делото, като
3
относими към предмета на доказване и кореспондиращи с гласните
доказателствени средства, като прецени, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред и не са налице основания за съмнение в тяхната
достоверност.
По категоричен начин въз основа на анализа на събраните доказателства
се установяват основните параметри на обвинението – извършването на
деянието на посочените в обвинителният акт време и място, механизма на
извършването и авторството му от страна на подсъдимите. Тези обстоятелства
се извеждат от показанията, депозирани от пострадалото лице, който описва
подробно и в хронологичен ред протеклите на процесната дата събития – къде
се е намирал, кога е видял подсъдимите, външния им вид и нападаението,
извършено от тях. Пострадалият посочва и отнетите от него вещи, които
съпвадат с иззетите по-късно с протокол за доброволно предаване от обв. Д.
Н. такива. Тези показания на пострадалото лице се подкрепят изцяло от
изложеното от свидетеля Я.Б., който също е очевидец на престъплението и е
бил в компанията на извършителите – двамата подсъдими. Авторството на
деянието се потвърждава и от извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания на лица и предмети, обективирани в съответните
протоколи, при които пострадалият Н. К. сочи като извършители именно
двамата подсъдими. Показанията на двамата свидетели очевидци се
подкрепят и от останалите събрани по надлежния ред писмени
доказателства. В заключение съдът намира, че доказателствената съвкупност е
еднопосочна, като данните от отделните източници кореспондират помежду
си и изграждат по ясен и категоричен начин възприетата от прокуратурата
фактическа обстановка, която се споделя и от съда.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя изцяло от събрания в хода на ДП доказателствен
материал,
като предвид липсата на каквито и да е противоречия в доказателствата съдът
не намира за необходимо да извършва по задълбочен анализ на същите,
коментирайки всяко от тях поотделно и посочвайки какви са аргументите
същите да бъдат кредитирани.
По изложените причини настоящият съдебен състав намери, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства по категоричен
начин извеждат описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа която
съдът изгради своите правни изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият Н. И. И. е осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1 вр
чл.63, ал.1, т.3 вр чл.20, ал.2 от НК, както и че подс. Д. М. Н. е осъществил
този на престъпление по чл.198, ал.1 вр чл.20, ал.2 от НК.
4
От обективна страна са налице и двата акта от изпълнителното деяние
на престъплението грабеж - употреба на сила при отнемането на вещите, т.е.
деецът употребява физическа принуда по отношение на лицето, упражняващо
фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението. От обективна
страна налице е и вторият акт – прекъсване отнемането на вещите, при което
деецът прекъсва фактическата власт на владелеца върху предмета и
установява своя фактическа власт. Целта на употребената принуда е да сломи
съпротивата на жертвата, да я мотивира да предаде вещите на дееца или да не
му пречи да установи своя фактическа власт върху нея.
От субективна страна подсъдимите са осъществили престъпните си
намерения при пряк умисъл — съзнавали са обществено опасния характер на
извършеното и целели настъпването на престъпния резултат, използвайки
сила по отношение на пострадалия, за да отнемат вещите, негова собственост,
които е владял.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.198, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години. Съгласно чл.
21, ал. 1 от НК съучастниците се наказват с с наказанието, предвидено за
извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на
тяхното участие, а съгласно чл. 21, ал. 4 от НК собените обстоятелства,
поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за
някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по
отношение на които тези обстоятелства не са налице. В настоящия случай е
налице съизвършителство, при което и двамата подсъдими са участвали пряко
в извършването на изпълнителното деяние.
По отношение на подс. Н. И. И. съдът не намери отегчаващи вината
обстоятелства, като счете, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 55, ал.1 от НК, с оглед изключително младата възраст на подсъдимия,
който към извършане на деянието е на 17 години, незначителния размер на
отнетите вещи, оценени на общо 89,50 лева, както и липсата на съдебно
минало, сочеща, че процесният случай е инцидентна проява в житейският му
път. Съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 от НК за непълнолетните наказанието
„лишаването от свобода“ за повече от пет години - с лишаване от свобода до
три години. Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1 , т.2, б. „Б“ от НК спрямо
предвиденото за случая наказание „лишаване от свобода“ до три години,
съдът замени същото с наказание „пробация“, като счете, че целите на
наказанието, предвиденио в чл. 36 от НК, ще бъдат постигнати спрямо подс.
И. с налагане на наказание „пробация“ за срок от осем месеца с мерките по чл.
42а, ал.2, т. 1 и т.2 от НК.
По отношение на подс. И. също не се установяват отегчаващи вината
обстоятелства, като предвид незначителната обща стойност на отнетите вещи
и чистото съдебно минало на подсъдимия, който е реабилитиран, съответно
5
последиците от предходното му осъждане следва да се третират като
заличени, включително и във връзка с индивидуализацията на наказанието му
по настоящото дело, съдът намира че също са налице предпоставките за
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Доколкото предвиденото спрямо И.
наказание е „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, съдът,
прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наложи на същия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, като намери, че за постигане на предвидените
в закона цели на наказанието не е необходимо ефективното изтърпяване на
същото, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването
на наложеното на подс. И. наказание за изпитателен срок от три години.

По разноските:

Предвид изхода на делото съдът осъди на основание чл.189, ал. 3 от
НПК подсъдимите Д. М. Н. и Н. И. И. да заплатят по сметка на ОД на МВР -
Плевен направените по делото разноски в размер на 111,96 лева за всеки от
подсъдимите.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.


СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
6
Съобщи за изтекли лични данни