№ 117
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора И.
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело №
20211100508592 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата Д. И. Д., чрез адв. С. Г., срещу
решение № 20129258 от 01.06.2021 г. по гр.д. № 62360/2019 г. на СРС, 143 състав, с което е
отхвърлен предявеният от същата против „К.И.И. БГ“ ЕАД иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че „К.И.И.
БГ“ ЕАД няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към Д. И. Д. за сумата
3726,08 лв. – главница по изпълнителен лист от 01.03.2012 г., издаден по т.д. № 5162/2011 г.
на СГС, VI-11 състав, въз основа на решение № 360 от 05.03.2010 г. по арб.д. № 360/2010 г.
на АС с арбитър Б. Г., за чието принудително събиране е образувано изп.д. № 253/2019 г. по
описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 КЧСИ, тъй като вземането му е погасено по давност, изтекла
след издаване на арбитражното решение. Поддържа се неправилност на решението му
поради постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Иска се
отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, чрез юрк.
Н.В., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърде се, че
цитираното тълкувателно решение следва да се прилага след постановяването му, тъй като
до този момент е съществувала друга задължителна практика в обратен смисъл – ППВС №
3/1980 г. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за
1
въззивната инстанция – присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8
ГПК.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС
и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се реализира защитата на
ищеца при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт е погасяване на
вземането, установено с влязло в сила съдебно решение, поради изтичане на предвидения в
чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен погасителен давностен срок.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по време на
висящността на изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено за изгубило сила на
26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се
приема, че висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а
погасителният давностен срок се прекъсва с извършването на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до
обявяването му за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 т. с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и изпълнителни
2
производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват. Принципът на обратно
действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в хипотезата, когато спрямо
една и съща правна норма се дава различно задължително тълкуване с ново тълкувателно
решение. Тоест, последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и тяхното
прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Да се
приеме противното би означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В този смисъл е практиката на Европейския съд на
правата на човека (решение от 19.02.2013 г. по делото П.П. срещу България и решение от
10.01.2019 г. по делото В. срещу България), както и практиката на ВКС (решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., IV г.о.; решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г., IV г.о.; определение № 735 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3982/2019 г., III
г.о. и др.)
В случая, по делото е установено, че вземането на ответното дружеството към
ищцата се основава на арбитражно решение, влязло в сила на 05.03.2010 г. (решение № 360
от 05.03.2010 г. по арб.д. № 360/2010 г. на АС с арбитър Б. Г.). Изпълнителното
производство за принудително събиране на сумата е образувано на 26.03.2012 г. - изп.д. №
451/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 КЧСИ. На 02.04.2012 г. и на 15.10.2013 г. по
същото са налагани запори върху трудовите възнаграждения на ищцата, а на 09.03.2018 г.
изпълнението е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 29.01.2019 г., за
принудително събиране на същото вземане, е образувано друго изп.д. № 253/2019 г. по
описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 КЧСИ, по което също е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и възбрана върху недвижим имот на 08.07.2019 г.
При тези данни следва да се приеме, че петгодишният погасителен давностен срок,
започнал да тече на 05.03.2010 г., не е изтекъл към подаване на исковата молба на 29.10.2019
г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. давност не е текла, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, от
26.03.2012 г. (образуване на първото изпълнително дело) до 26.06.2015г. (когато
задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980 г., са обявени
за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждащо
различно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). От
26.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен погасителен давностен срок, който към
предявяване на иска на 29.10.2019 г. не е бил изтекъл. Вярно е, че давността е прекъсната на
15.10.2013 г., с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със
запорно съобщение изх. № 6331/15.10.2013 г., но след прекъсването новият давностен срок
не би могъл да започне да тече преди 26.06.2015 г., тъй като до този момент е действало
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., и взискателят не би могъл да търпи
неблагоприятни последици от това, че законосъобразно е съобразявал действията си с него,
които неблагоприятни последици биха се изразили в погасяване на вземането му по давност,
ако се приеме, че погасителният давностен срок е започнал да тече преди 26.06.2015 г. (на
15.10.2013 г.)
Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
3
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта
за разноските.
При този изход на делото въззивницата Д. И. Д. ще следва да бъда осъдена, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на въззиваемото дружество „К.И.И. БГ“ ЕАД
сумата 100 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба, определена съгласно чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20129258 от 01.06.2021 г. по гр.д. №
62360/2019 г. на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за изготвяне на отговор на въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4