Р Е Ш
Е Н И Е
№57
гр. Сливница, 11.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, VI -ти състав, в публично заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното
от съдията НАХ дело № 600 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Л.
Лозанова, ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 16-1204-000667 от
08.04.2016 г., издадено от Ива Пламенова Григорова - началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание
чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.101, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 10 лева.
С жалбата се иска отмяна
на наказателното постановление, като се поддържа, че АУАН е съставен
неправомерно. Твърди се, че преди и след
мястото, на което е спряна за проверка от контролните органи жалбоподателката, липсвал знак за винетка. С оглед на това прави
искане до съда глобата ѝ да бъде отменена или намалена.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - ОДМВР
София, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с
което преписката е изпратена на РС- гр. Сливница, е направено искане жалбата да
бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното наказание на водача.
Съдът, като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
било връчено на жалбоподателя на 28.07.2016 г., видно от разписката в НП, а
жалбата е подадена на 02.08.2016г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
На 12.03.2016 г., около
11.10 часа, жалбоподателката Е.Л.Л. ***,
като се движела с управлявания от нея лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДШ“,
с рег. № СВ7226АМ, по ПП I-8, категория М-1 когато
на 26-ти км., в посока на движение към гр. Драгоман, била спряна за
проверка. В хода на проверката жалбоподателката не е представила валиден винетен стикер и квитанция за платена
винетна такса от категорията К-3 за движение по републиканската пътна мрежа за
2016 г. Не е представила и контролен талон към СУМПС.
За констатираните нарушения
Р.С.А. - мл. инспектор при СПП-ОДМВР гр. София, в присъствието на свидетеля при
установяване на нарушението - Н.Б. Георгиев, издал на жалбоподателката АУАН бл.
№ 349151, за това че на 12.03.2016 г., около 11.10 часа, по главен път ПП I-8, в района на 26-ти км., с посока на
движение към гр. Драгоман, управлява л.а. марка „Мерцедес“, рег. № СВ7226АМ, собственост
на Александър Пламенов Лазаров, ЕГН********** като допуска следното нарушение:
Водачът не представя квитанция (фактура) за платена винетна такса, както и
валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2016 г. от
категорията К-3, с което виновно е нарушила чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Не представя и
контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушила и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С АУАН са иззети като доказателства данни от ЛК № ********* и СРМПС № *********. След като контролните органи иззели
документите за управлявания от жалбоподателката автомобил, в 11.25 часа същата е
закупила от близката бензиностанция „Петрол“ винетен стикер, категория К-3 -
седмична, за което ѝ бил издаден и приложения по делото фискален бон №
**********. Водачът и жалбоподател по делото Е.Л.
изрично е написала че не прави възражения срещу съдържанието на акта. В тридневния преклузивен срок, съгласно чл.44,
ал.1 от ЗАНН също не са постъпили възражения.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и атакуваното НП, в което АНО е приел, че с деянието, описано
идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателката е извършила: Управлява
по републиканските пътища ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
ЗП, с което виновно е нарушила чл. 139, ал. 5 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП ѝ наложил наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.; не носи контролния талон от свидетелството за управление, с
което виновно е нарушила чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание
чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП ѝ наложил наказание „глоба“
в размер на 10 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства:
копие от фискален бон № ********** от 12.03.2016 г., Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Р.С.А. (очевидец и
актосъставител) и Н.Б.Г. (очевидец и свидетел при съставянето на АУАН), с които
се потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, и които се
подкрепят и от останалите доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите
на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като
в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.
След извършена служебна преценка, съдът констатира, че по делото не са
представени доказателства за компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган, доколкото в представената по делото заповед са
посочени само длъжностите на оправомощените да съставят АУАН и да издават НП
лица, но същите не са посочени поименно. Констатираното нарушение, свързано с
недоказване компетентността на административно-наказващия орган, представлява
съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
За пълнота, макар и
непроменящо крайния изход на спора, настоящи съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че намира въведеното с жалбата възражение на
жалбоподателката Е.Л., че АУАН е съставен неправомерно, поради липсата на знак за винетка преди и след мястото, на което
е спряна за проверка от контролните органи, неоснователно по следните
съображения:
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на
определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските
пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т.
1 ЗП. Според чл. 10а, ал. 4 и ал. 5 ЗП винетна такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащането й се издава
ценна книга, наречена „винетка“, която удостоверява правото на ползване на
републиканските пътища и е предназначена да удостоверява плащането на винетната
такса пред контролните органи. Движението по републиканската пътна мрежа (част
от която е и ПП I-8, в посочения в АУАН и НП участък, 26 км., с посока на
движение към гр. Драгоман) без заплатена винетна такса, удостоверена със
залепен на съответното място винетен стикер (в долния десен ъгъл на предното
стъкло на автомобила) представлява нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1-т. 4 ЗДвП предвижда наказание
„глоба“ за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, като
размерът на глобата е диференциран в зависимост от категорията превозно
средство.
За съда в случая е правно
ирелевантно дали в процесния участък е действал пътен знак Д25 - „за
използването на пътя се изисква платена винетна такса”, тъй като изпълнението
на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- „движението по републиканските
пътища се извършва след заплащане на винетна такса”, не е обусловено от
наличието на пътен знак със специално предписание. Това задължение следва от
закона и е дължимо, когато пътят, по който се осъществява движението, е включен
в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура, какъвто път е и ПП I-8. Наличието на пътен знак Д25 не
е елемент от фактическия състав на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, с оглед
което изложеното възражение съдът намира за неоснователно.
По изложените съображения
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 16-1204-000667 от
08.04.2016 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбородателя Е.Л.Л., ЕГН **********,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на
основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
Решението може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: