Присъда по дело №255/2021 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 1 юли 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20212310200255 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
255/2021 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият З.Х. /Z.S., гражданин на Ислямска Република **********по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 28.05.2021 година около
21.00 часа в района на 160 гранична пирамида в землището на село Странджа, община
Болярово, обл. Ямболска, действайки като извършител, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3
от НПК, чрез служебният му защитник. Производството по делото пред съда е
протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен защитник – адв. И.С.
от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. И.С. заявява,
че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че З.Х. е
извършил от обективна и субективна страна действия по влизане през границата на
страната ни от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта, но е сторил това, тъй като в страната му по произход има военни
действие и да защити живота и здравето си, поради което желае да се приложи чл. 279,
ал.5 от НК и деецът да не се наказва. Ако съдът не възприеме това, се желае
подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 279,
ал.1 от НК като му бъде наложено наказание в минимален размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият З.Х. е роден на **********г. в гр. ***, *** и е гражданин на тази
страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне поради лошите
условия за живот там. След като напуснал страната си по произход, З.Х. отишъл в
Република Турция и се установил в гр. Истанбул. След известно време той решил да
отиде в европейска държава. Тъй като не притежавал необходимите документи и
надлежно разрешение да влезе на територията на Република България или в друга
страна от Европейския съюз, чрез свои сънародници, З.Х. намерил човек – неустановен
по делото, който да му помогне да премине нелегално през границата от Република
Турция в Република България. Този човек му осигурил транспорт и така подс. З.Х. и
други негови сънародници, с които не се познавали, достигнали българо-турската
1
граница. Като използвали сгъваема стълба преминали възпрепятстващото съоръжение
на границата и по този начин на 28.05.2021 г. около 21.00 часа З.Х. влязъл през
границата на страната ни от Република Турция в района на гранична пирамида № 160,
находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол. Той и останалите
негови сънародници вървели към вътрешността на страната ни около 7-8 часа през
вечерта. Сутринта стигнали гора, където спрели да почиват и останали там и през
вечерта вечерта.
На 30.05.2021 г. около и след 15.00 часа подсъдимият и останалите лица били
забелязани и задържани от свидетелят Х.И.И. и мл. експерт П.Д., двамата служители
на ГПУ – Болярово към РДГП Елхово.
От показанията на св.И. е видно, че на 30.05.2021г. той е бил на работа и е
получил нареждане да провери заедно със свои колеги района от 159 до 170 гранични
пирамиди в землището на село Странджа за извършване на нарушения на границата.
По време на проверката, около 10.00 часа в района на 160 гранична пирамида открили
нарушение на възпрепятстващото съоръжение - деформирано бруно и признаци за
преминаване през тревата в посока към вътрешността на Р България. След
проследяване на следата, оставена от преминалите през границата лица на територията
на Република България, на 30.05.2021 година между 15.00 и 16.00 часа групата, в която
бил и подсъдимият, била установена в землището на с.Момина църква, община Средец,
обл.Бургас. Подсъдимият З.Х. и останалите били задържани и отведени в ГПУ-
Болярово, където други служители, чрез преводач, установили контакт с тях.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че З.Х. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Х.И., дадени
в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля И.
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и
писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият З.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 28.05.2021 година около 21.00
часа в района на 160 гранична пирамида в землището на село Странджа, община
Болярово, обл. Ямболска, действайки като извършител, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния
кодекс.
2
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетеля И., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и
Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен
Томов/.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия З.Х. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между РТурция и РБългария, за да достигне територията на Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът приема, че липсват основанията на
посочената разпоредба – чл. 279, ал.5 от НК, за ненаказване на подсъдимият. В
конкретния случай, безспорно се установи, че подсъдимият е влязъл на територията на
страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта и това не се
оспорва от подсъдимият и неговият защитник. Съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни
3
с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му родина е бил преследван
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република
България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при
разпита му в хода на досъдебното производство, нито пред съда. Освен това
обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на
доказване, а такива доказателства по делото не са представени. Липсват каквито и да
било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение
по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни
вярвания или че е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Не са направени и доказателствени искания в
тази насока от подсъдимия и неговия служебен защитник в хода на съдебното
следствие. Видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, същият е напуснал държавата си по произход заради „лошите условия за
живот“ в ***, т.е. по лични причини, при липса на данни и информация от негова
страна за това да е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Не може да се приеме, че всяко
преминаване на границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради
осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че
влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на
убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като
основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е налице по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимият, гражданин на ИР **********а не само
да се твърди, че обстановката в страната е неспокойна и конфликтна. Въз основа на
обясненията на подсъдимият, може категорично да се направи извода, че той не е
преследван в *** по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и че не съобщава
факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. В изявленията му няма факти, показващи, че спрямо него е
осъществявано преследване.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. З.Х. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към
момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП,
възрастта на подсъдимия, съдът наложи на З.Х. при условията на чл.54 от НК
наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
4
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на З.Х., тъй като към момента на
деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс. З.Х. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
5