Решение по адм. дело №766/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от К. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ж. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1471643/19.06.2025 год.,издадена от младши контрольор към РУ -Чирпан, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година. Твърди че не е налице извършено от него противоправно деяние. В оспорената заповед не е посочен точен срок на действие на същото, която представлява порок и е основание за отмяната на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът -младши контрольор към РУ -Чирпан, не се представлява и не изразява становище относно подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя К. Д. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3771458 от 19.06.2025 година. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.06.2025г., около 12.14 часа, в [населено място], по [улица]в близост до дом № 18 К. М. управлява л.а с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества/кокаин/, установено с техническо средство Д. Т. 5000 с фабр. номер ARLK - 0072, който с проба № 00081. На водача е издаден и връчен талон за изследване № 0152709 от 19.06.2025г. да се яви в ФСМП Стара Загора до 45 минути след връчването на талона/ връчен в 13,20 часа/ Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ- 1471643/19.06.2025 год. на младши контрольор към РУ -Чирпан, на жалбоподателя К. М. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година . Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу К. М. АУАН (АУАН) серия GA № 3771458 от 19.06.2025 година, за това, че на 19.06.2025г., около 12.14 часа, в [населено място], по [улица]в близост до дом № 18 К. М. управлява л.а с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества/кокаин/.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ №GРАМ- 1471643/19.06.2025 год., в т.ч АУАН серия GA№3771458 от 19.06.2025 година; Резултат от извършената проверка на водача К. М. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Д. Д. Т. 5000 с фабр. № ARLK – 0072 и др.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ- 1471643/19.06.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-1433 от 22.04.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ- 1471643/19.06.2025 обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ- 1471643/19.06.2025 г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на К. М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 19.06.2025г., около 12.14 часа, в [населено място], по [улица]в близост до дом № 18 К. М. управлява л.а с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества/кокаин/.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на К. М. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от К. М. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 19.06.2025г. на водача на К. М. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Т. 5000 с фабр. № ARLK – 0072, е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Д. Д. Т. 5000 с фабр. № ARLK – 0072. На водача К. М. е съставен и АУАН серия GA№3771458 от 19.06.2025 година; за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GA№3771458 от 19.06.2025 година; е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Съдът приема че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП). Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая жалбоподателя не се явил в посочения час в определеното му медицинско заведение, поради което резултата, отчетен при проверката с техническото средство е меродавен. Явяването в друго лечебно заведение и то на друга дата не означава, че лицето е изпълнило предписанието, дадено му с талона за медицинско изследване .

Основателно се явява възражението, че не е ясен срока, за които е наложена ПАМ. При издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не е посочен ясен срок, а липсата му е основание за отмяната на акта.

Срокът на действие на оспорената ПАМ е дефиниран в закона: „от 6 месеца до една година“. В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС, като не е фиксирал конкретен срок. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята си по отношение наличие на предпоставки за налагане на ПАМ, но срокът на действие на заповедта не е посочен по предвидения в закона начин. Дължими са както съображения за продължителност на действие на ПАМ в съответствие с фактическата установеност, така и отразяване на конкретен срок на действие на ПАМ. Обстоятелствената част на административния акт не съдържа конкретни аргументи, които ясно да разкриват продължителност на ограничителната мярка.

При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта, които може да се съдържат в документация от преписката. В оспорената заповед липсват изрични съображения, обосноваващи продължителност на срока на ПАМ, макар че в обстоятелствената част на акта са описани данни, разкриващи тежестта на нарушението. Липсата на точно определен срок на действие на ПАМ в обстоятелствената и в разпоредителната част, като в случая липсва точно посочен срок в съответствие с употребения в закона израз, е пропуск, който не може да бъде преодолян посредством тълкуване волята на административния орган.

По аргумент на чл. 169 АПК законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение №14225 от 17.11.2020 год. на ВАС по адм. дело № 7937/2020 год., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 год. на ВАС по адм. дело №2526/2020 год., I о./.

Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.

Липсата на посочен срок за действие на принудителната административна мярка води до липса на яснота относно действителната воля на органа, в конкретния случай, в който законодателят е предвидил времеви диапазон, в който следва да се наложи тази мярка. В този случай административния орган следва да изрази ясно волята си за какъв срок, в рамките на законоустановения диапазон, налага конкретната мярка, на конкретното лице, за конкретните обстоятелства. При тази хипотеза липсата на ясно изразена от страна на органа воля обуславя издаването на незаконосъобразен акт.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. Д. М. направените по делото разноски в размер 1 010.00 лв. разноски по делото, от които 10.00 лв. за държавна такса и 1 000.00 лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 30.06.2025 год.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Д. М. от [населено място] за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1471643/19.06.2025 год. на младши контрольор към РУ -Чирпан,.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на К. Д. М. [ЕГН] сумата 1010.00 /хиляда и десет/лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.