РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330114079 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Р. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ против „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за това, че поради погасяване на
вземането по давност ищецът не дължи на ответника сумата от 21 198,76 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД, вземането по който е прехвърлено от „Обединена
българска банка“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с договор за цесия от *** г., за които
суми са издадени по ч.гр.д №*** г. по описа на ПРС заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и за събирането на които
е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, рег. №***.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д № *** г. по описа на ПРС заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в
полза на „Обединена българска банка“ АД за следните суми 21 198,76 лв., главница по
договор потребителски кредит от *** г., и 1184,08 лв. договорна лихва от 19.05.2010 г.
до 07.02.2011 г. Въз основа на изпълнителния лист на дата *** г. било образувано
изп.дело № *** г. по описа на ***, за принудителното събиране на посочените суми.
По изпълнителното дело били извършвани действия по принудително изпълнение и
отправяни молби за такива от взискателя през 2011 г., 2016 г. и 2017 г. На дата *** г.
въз основа на договор за цесия между „Обединена българска банка“ АД, като цедент, и
„ЕОС Матрикс“ ЕАД, като цесионер, бил конституиран като взискател по делото новия
кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като на дата 05.04.2019 г. били наложени запори на
вземанията по банкови сметки на длъжника. При тези данни ищецът твърди вземането
на ответника да е погасено по давност. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено
1
по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на дата 14.07.2013 г., а
петгодишната погасителна давност е текла през периода 14.07.2011 г. /наложен запор
на банкови сметки/ до 14.07.2016 г. За този период не са подавани молби за
изпълнителен способ от страна на взискателя, нито са предприемани реални действия
по принудително изпълнение от съдебния изпълнител. Сочи още, че дори да се приеме
за начало на погасителната давност прекратяване на делото на дата 14.07.2013 г., то
давността ще да е изтекла на 14.07.2018 г., като предприетите след прекратяването на
делото изпълнителни действие не прекъсват давността и нямат правно значение.
Длъжникът не бил извършвал и действия по признание на вземането. По изложените
съображения се моли искът за бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕАД. За първото по делото открито съдебно заседание е постъпило
становище по същество на спора, с което се оспорва иска. Счита, че изпълнителните
действия, извършени след евентуално настъпилата перемпция имат значение за
прекъсването на давността. В тази насока развива съображения и цитира съдебна
практика. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от постъпил отговор от служба архив към Районен съд Пловдив,
че ч.гр.д. № *** г. по описа на съда, и унищожено поради изтичане на петгодишния
срок за съхранение.
По настоящото дело е приложено копие на изп.дело № ***г. по описа на ***,
рег. №***, образувано за събиране на вземане на „Обединена българска банка“ АД,
спрямо ищеца Р. С. ИБР., за което е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с. Делото е образувано по молба от дата
***г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД с приложен изпълнителен лист.
С молбата е поискано и предприемането на действия по принудително изпълнение. В
изпълнение на възложеното от взискателя, съдебният изпълнител е извършил
проучване на имуществото на длъжника и е връчил покана за доброволно изпълнение
на последния, с която е насрочен и опис на движими вещи в дома на длъжника. Още
през 2011 г. са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника в
банките „УниКредит Булбанк“ АД /л.136/, „ЕкспресБанк“ АД /л.140/ и „Обединена
българска банка“ АД /л.142/. В периода от 24.08.2011 г. до 21.05.2015 г. почти
ежемесечно са постъпвали плащания от длъжника по изпълнителното дело и са били
извършвани разпределения на постъпилите суми от съдебния изпълнител. Последното
е видно още и от отразяваното на извършените погашения на вземането на гърба на
изпълнителния лист. След това на датите *** г., *** г. и *** г. са депозирани молби от
взискателя за предприемането на изпълнителни действия по делото – за извършване на
опис и налагане на запор върху вземания по банкови сметки. В тази насока са
изпратени нови запорни съобщения до „УниКредит Булбанк“ АД и „Обединена
българска банка“ АД. С молба от *** г. ответникът „ЕОС Матрикс” ЕАД е поискал да
бъде конституиран по изпълнителното дело като взискател на мястото на „Обединена
българска банка“ АД, в качеството му на цесионер по силата на договор за цесия от
*** г. С посочената молба е направено искане и за предприемане на изпълнителни
действия по делото. Молбата е уважена от съдебния изпълнител и дружеството е
конституирано. През месец април 2019 г. отново е изпратено запорно съобщение до
„Обединена българска банка“ АД в качеството й на трето задължено лице. На дата ***
г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс” ЕАД с искане за прекратяване на
изпълнителното производство и връщане на изпълнителния лист. С постановление на
2
съдебния изпълнител от дата *** г., без данни да е влязло в сила, е прекратено
производството по изпълнителното дело.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект
на принудително изпълнение по изп.дело № *** г. по описа на ***, рег. № ***, поради
което ищецът има интерес от неговото предявяване. За отбелязване е, че няма данни
изпълнителното дело да е прекратено в влязло в сила постановления на съдебния
изпълнител, включително и към момента на предявяване на иска, доколкото
издаденото постановление е за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК – по искане на взискателя, в който случая прекратяването настъпва не по силата
на закона, а след влизане в сила на постановлението. Ищецът също така твърди
изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на
принудително събиране на вземаното, което погасяване е настъпило след издаването
на изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Налице и съдебна практика
/вж. Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК/
съгласно която длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
/влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. В тази насока искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен предвид следното:
Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в се погасява
с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл.
111 ЗЗД. В случая за процесното вземане се прилага разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и
давността за него настъпва след в изтичането на петгодишен срок.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по
време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на
върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980
г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Противоположно на това разбиране е
изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав
споделя съдебната практика, обективирана в Решение №170/ 17.09.2018 по дело
№2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на
ВКС, ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по
съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Следователно в случая, до приемането на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г.,
приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на
института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес. По въпросите за
давността, след дата 26.06.2015 г., приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността
3
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. От мотивите на това тълкувателно решение се извежда още и че
давността се прекъсва с подаването на молба от взискателя с посочване на
изпълнителен способ. В тази насока се чете в решението, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изложеното следва и
от логиката на закона. Всяко действие за принудително изпълнение се предприема въз
основа на искане от взискателя, който е и т.нар. „господар на изпълнителния процес“.
Дори когато *** извършва действия по силата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, то тези
правомощия следва изрично да са му предоставени от взискателя. Следователно
предприемане на действия за принудително изпълнение, имплицитно включва в себе
си и подаването на самата молба в този смисъл от взискателя. Противното би довело до
това добросъвестния взискател да бъде поставен в риск от погасяване на вземането му
по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител, който не
изпълнява отправените до него молби за изпълнителен способ, или поради това, че
длъжника не разполага с имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението.
Предвид горното следва да се посочи, че изп.дело № *** г., е образувано на дата
*** г. по молба на „Обединена българска банка“ АД, с която е поискано и
извършването на конкретни изпълнителни действия. В периода от м. август 2011 г. до
м. май 2015 г. регулярно са постъпвали суми по изпълнителното дело, които са били
разпределяни от съдебния изпълнител в полза на взискателя и за покриване на
дължими такси и разноски. Тези разпределения са поддържали висящността на
изпълнителния процес, независимо от липсата на молби за способ и предприети
изпълнителни действия през възпросния период, доколкото взискателят не е имал
интерес от подаването на такива молба. Отправянето на нови искания за
предприемането на изпълнителни действия единствено би утежнило положението на
длъжника с допълнителни такси и би забавило удовлетворението на кредитора. Поради
това и за посочения период не е налице бездействие по изпълнителното дело, което да
бъде санкционирано. Напротив, поведението на взискателя е житейски оправдано и
съобразено с приложимата задължителна практика на съдилищата.
В тази насока и с оглед на изложените по-горе мотиви, е за отбелязване, че до
влизането в сила на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давност за процесното вземане не е текла, по аргумент от приетото с ППВС № 3/1980
г., тъй като е бил налице висящ изпълнителен процес. Давността е започнала да тече
след влизането в сила на новото тълкувателно решение на дата 26.06.2015 г. Срокът на
погасителната давност обаче е бил периодично прекъсван с подаването на молби за
способ през 2016 г. и 2017 г. С молбата от 01.08.2018 г. ответникът и новоконституиран
взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс” ЕАД също е поискал извършването
на изпълнителни действия. Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва
да тече нова давност. От данните по делото се установява, че срокът на погасителната
4
давност е прекъснат последно на посочената дата – 01.08.2018 г., като от тогава до сега
не са изминали пет години.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за неоснователен и като такъв
същият ще се отхвърли.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца няма да се присъждат разноски.
Такива няма да се присъдят и на ответника, тъй като той не е направил подобно искане,
нито е представил доказателства за сторени разноски, нито списък по чл. 80 ГПК.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“
против „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника, като погасени по давност, сумата от 21 198,76 лв. (двадесет и една хиляди
сто деветдесет и осем лева и 76 ст.), представляваща главница по договор за
потребителски кредит от ***г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземането
по който е прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с
договор за цесия от *** г., за които суми са издадени по ч.гр.д № *** г. по описа на
ПРС заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, и за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** г.
по описа на ***, рег. № ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5