Решение по дело №982/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ю. А. Ю. от с. Порой, [улица], с [ЕГН], чрез адв. С. К., против Заповед № 24-0320-000127 от 15.05.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие - Г. Д., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че жалбоподателят не е извършил визираното в заповедта нарушение. Искането е да се отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, Г. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права. Жалбата е подадена установения в закона срок, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 15.05.2024 г. в с.Гълъбец, община Поморие ,Ю. Ю. управлявал лек автомобил Ф. Г., с рег.№ [рег. номер]. На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен № ARРН 0024, който отчел наличието на „бензодиазепини“.

Предвид положителния резултат на Ю. е съставен АУАН серия GA № 1236943/15.05.2024 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС под въздействие на наркотични вещества и/или техните аналози, като на водача били отнети: СУМПС [номер], СРМПС №*********, два броя рег.табели с номера Т674СТ. Издаден бил талон за медицинско изследване №0153026, връчен в 15:20 часа на 15.05.2024г. На същата дата в 16:15 часа жалбоподателят се явил във ФСМП гр.Поморие, където е взета кръвна проба и урина за химичен анализ.

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, спрямо Ю. Ю. била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 05.08.2024 г.

Към преписката е приложен цитирания АУАН, като е представена и разпечатка от техническо средство Дръг тест 5000.

Във връзка с дадената кръв и урина за анализ по делото е постъпила съдебна химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещи лица при Военномедицинска академия София. Видно от заключението на вещите лица, пробите са получени в химикотоксилогична лаборатория на ВМА - София по служебен път на 21.05.2024г., придружени с копие от талон за изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози и оригинал на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно депозирана по делото експертиза, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от Ю. Ю., не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 251з-5636/10.10.2023г. на Директора на ОДМВР Бургас /л.18/. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2,т.1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста й фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след употреба на наркотични или техните аналози преди да е преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 и т.3 от АПК

Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Съображенията за това са следните:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и/или техните аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1 от 19.07.2017г. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП предвижда, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техните аналози.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017г. изключения, тъй като жалбоподателят е дал проби за лабораторно изследване. При това положение административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да се приеме, че е налице употреба на наркотични вещества и/или техните аналози. Ето защо съдът намира, че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП. Фактът, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсвали материалноправните предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП и административнонаказателното производство по ЗАНН са две отделни производства с различни правни последици и административният орган е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл.171,т.1, б."б" от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род. Административният орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба №1 от 19.07.2007г. / би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба и урина, като резултатите, установени с Дръг теста, не кореспондират с изготвената химикотоксикологична експертизи, съгласно която не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества у Ю. Ю.. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от лабораторното изследване на дадената кръв и урина.

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материалноправни предпоставки за това. При незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл.7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е спазено. Действително съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване, но съгласно чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, а именно сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, от които 500 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. - държавна такса.

По тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0320-000127 от 15.052024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, полицейски инспектор Г. Д., с която на Ю. А. Ю. от с. Порой, [улица], е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Ю. А. Ю. от с. Порой, [улица], с [ЕГН], сумата от 510 лв.- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.