Решение по КНАХД №2601/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, подадена чрез ю.к. Л.- А., против Решение № 1048/09.09.25г. по НАХД №1193/2025г. на ВРС, 13 състав, с което е отменено наказателно постановление №24-0819-004445/10.12.24г. на Началник група в ОД на МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Касаторът твърди в жалбата си, че неправилно ВРС е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като е посочено различно място на извършване на нарушението, вместо [улица]е посочена ул.“Д-р Железкова“. Твърди, че изводите на съда са неправилни и несъстоятелни. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, същото е описано в достатъчна степен със всичките съставомерни признаци, което се подкрепя от събраните в административнонаказателното производство доказателства. Твърди, че действително при съставяне на АУАН е посочено, че процесното МПС е управлявано по ул. “Д-р Железкова“, вместо по [улица], където реално е установен водачът, която неточност е пренесена и в НП, но счита, че това не съставлява процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита на наказаното лице. В АУАН и НП е конкретизирано, че нарушението е извършено в гр. Варна, в посока от [улица]към [улица], до стадион „Черно море“ /зала “В.“/, което е достатъчно за да се индивидуализира мястото на извършване на нарушението, както и да се приеме, че М. е управлявал МПС на място, за което законът изисква да има сключена застраховка „ГО“. Счита, че нарушението е безспорно установено и доказано. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото, чрез процесуалният си представител адв. Д., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ВРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че административнонаказващият орган неправилно е посочил мястото на извършване на нарушението и че ответникът не е бил на ул. “Д-р Железкова“, както е посочено в АУАН и НП, не е управлявал МПС , а само е бутал мотора от едно място на друго паркомясто. Твърди, че застраховката не е била задължителна към момента на съставяне на АУАН, а желателна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение, че първоинстанционният съд е констатирал процесуални нарушения, въз основа на които е отменил издаденото НП. Поддържа, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. П. М. против наказателно постановление №24-0819-004445/10.12.24г. на Началник група в ОД на МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 10.10.2024 год. в гр. Варна, на ул. „Д-р Железкова“ до стадион „Черно море“, около 14.47 ч. М. управлявал мотоциклет с ДК № ****, като движението му е забелязано от полицейски служители, които изчакали да паркира и извършили проверка. При проверката е установено, че за управлявания мотоциклет, който бил собственост на Л. Б., нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На М. е съставен АУАН за нарушение, което е квалифицирано по чл.638 ал.3 вр. чл.481 ал.3 от КЗ, който му е предявен и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН възражения не са постъпили. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, съобразено е с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, както и че в АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити, посочена е нарушената материално правна норма, наказанието за нарушението е индивидуализирано. ВРС е приел, че правилно АНО е констатирал извършено нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като безспорно е установено, че М. е управлявал мотоциклет, за който към момента на проверката не е имал сключена „граждански отговорност“, както и че не собственик на превозното средство. ВРС е счел за неоснователни възраженията за неправилно приложение на материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ се санкционира лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. ВРС е приел, че е налице съществено нарушение на процесуални правила при съставения АУАН и издаване на НП-чл.42, т.3 пр.2 и чл.57, т.5, пр.3 от ЗАНН, тъй като грешно е посочено мястото на извършване на нарушението, който порок е неотстраним в съдебната фаза. Твърди, че не става ясно къде е приел АНО, че е извършено нарушението – дали е на ул. „Д-р Железкова“ или на [улица], като е налице разминаване между действителното място на извършване на нарушението и отразеното в АУАН и НП, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на ВРС е неправилно.

С издаденото НП на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ за това, че на 10.10.2024 год. в гр. Варна, на ул. „Д-р Железкова“, в посока от [улица]към [улица], до стадион „Черно море“/зала „В.“/, около 14.47 ч. е управлявал мотоциклет с ДК № ****, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и твърденията на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението е доказано.

Съгласно чл.461, т.1 КЗ гражданската отговорност е задължителна застраховка. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 КЗ такава застраховка е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.

Съгласно чл.638, ал.3 КД лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В съставения АУАН и издаденото НП се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл.638, ал.3 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор.

Неоснователни са изводите на ВРС, че НП е издадено при съществено нарушение на чл.57 т.5 от ЗАНН, а именно, че не е установено мястото на извършване на нарушението- дали е на ул.“ Д-р Железкова“ или [улица]. Действително е посочена ул. „Д-р Железкова“ вместо [улица], но това не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Мястото на извършване на нарушението е идентифицирано в АУАН и НП не само с посочване на ул.“Д-р Железкова“, а с уточненията „в посока от [улица]към [улица], до стадион „Черно море“/зала „В./. Конкретно е посочено мястото на нарушението. Освен това ул.“Д-р Железкова“ е продължение на [улица]. В издаденото НП и съставения АУАН описанието на нарушението дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Посочени са и дата, и мястото на извършване на нарушението, като последното е конкретизирано в достатъчна степен, а неправилно ВРС е приел, че описанието на мястото на извършване на нарушението не изпълнява изискванията на чл.57 т. 5 от ЗАНН.

Правилни са изводите на ВРС, че е извършено вмененото нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото.

Видно от доказателствата по делото за мотоциклетът, управляван от М., не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ и е осъществен състава на вмененото нарушение.

Неоснователни са твърденията на М., че не е било задължително сключването на застраховка „ГО“. Както беше посочено, ГО е задължителна застраховка, която следва да бъде сключена от всеки, който притежава МПС /чл.483, ал.1, т.1 КЗ/. Безспорно мотоциклетът е такова, съгласно легалните дефиниции на §6 т.11 и 13 от ДР на ЗДвП. Разпоредба на чл.638, ал.3 КЗ, която както правилно е приел и ВРС, съдържа и нарушеното правило за поведение, изрично предвижда санкция за лице, което управлява МПС, на което не е собственик, и за което няма сключена задължителна застраховка „ГО“.

Неоснователни са и възраженията, че М. не е управлявал мотоциклета, а го е бутал, тъй като твърденията му противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

С оглед гореизложеното, издаденото НП е законосъобразно и като го е отменил ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а издаденото НП да се потвърди.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН и като се отчете правната сложност на делото, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 130 лв. за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 260 лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1048/09.09.25г. по НАХД №1193/2025г. на ВРС, ХІІІ състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0819-004445/10.12.24г. на Началник група в ОД на МВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА М. П. М., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 260лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.