РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 17.03.2017 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд граждански състав в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.Я ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА А.А
при секретаря Д.К. като
разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№58 по описа за 2017 година, и за
да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №381/18.11.2016 г. по гр.д. №709/14 г. на Ловешки районен съд, с което са изнесени
на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, следните съсобствени между съделителите
Й.Д. В., ЕГН **********,***
и Х.В.К., ЕГН **********,*** недвижими имоти : Самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ с идентификатор
43952.506.327.1.21, с адрес: гр***, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.327, с площ
82.53 кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
43952.506.327.1.22, 43952.506.327.1.20, под обекта: 43952.506.327.1.18, над
обекта: 43952.506.327.1.24, както и самостоятелен обект в сграда – ГАРАЖ с
идентификатор 43952.506.327.1.8, с адрес: ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.506.327, при съседи: на същия етаж: 43952.506.327.1.9, 43952.506.327.1.7,
под обекта - няма и над обекта: 43952.506.327.1.15, а съгласно нотариален акт:
АПАРТАМЕНТ № 8, в сграда етажна собственост ***", на 3-тия етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня,
тоалетна, коридор и тераси, при съседи: стълбище, В. Ц., двор, И. И., долу - С.
В., горе - А. В., заедно с таванско помещение № 8, при съседи: двор, коридор, И.
Т., К. К., долу - апартаменти, заедно с мазанско помещение № 8, при съседи:
двор, коридор, И. Т., К. К., горе - гаражи, ПРИ
ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на вещото лице инж.Е.я Гатева от 09.01.2015
год. 59 300 /петдесет и девет хиляди и триста/ лева, заедно с ГАРАЖ № 8, при съседи: двор, Е. Н., Г. Н., Х.
А., долу - мази, горе - апартаменти, заедно с 12.01289 % идеални части и
принадлежащите му 6.24238 % идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на вещото
лице инж.Е.я Гатева от 09.01.2015 год. 8 800 /осем хиляди и осемстотин/
лева, като от получената от продажбата на имотите сума да се образуват 2 /два/
равни дяла, от които по един дял за всеки един от двамата съделители Й.Д. В., ЕГН **********,*** и Х.В.К.,
ЕГН **********,***.; поставени са в дял
на Й.Д. В., ЕГН **********,***
следните движими вещи, изтеглени от нея чрез жребий, на основание чл.352 от ГПК
: Кухненски шкафове по поръчка – 380 лв.; камина с вътрешно
парно – 620 лв. и две ъглови легла – 160 лв. на обща стойност по заключенеието
на в.л.Стефанов по съдебно-икономическата експертизи в размер на сумата
1 160 /хиляда сто и шестдесет/ лева; поставени са в дял на Х.В.К., ЕГН **********,***
следните движими вещи, останали от неизтегления талон чрез извършения от съда
жребий, на основание чл.352 от ГПК : Спалня „Тракия” –
610 лв.; кръгла маса с шест стола – 210 лв.; трикрил гардероб – 120 лв. и в
коридора – шкафове по поръчка – 300 лв. на обща стойност по заключенеието на
в.л.Стефанов по съдебно-икономическата експертази в размер на сумата 1 240
/хиляда двеста и четиридесет/ лева.
Със същото решение е
осъден Х.В.К., ЕГН **********,*** да
заплати на Й.Д. В., ЕГН **********,*** сумата 1 937 /хиляда деветстотин тридесет и седем/ лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на половината от месечния наем, от
който е била лишена, на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 04.03.2014
год. до 21.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.03.2014 год. до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 3 240 лева, предявен от Й.Д. В., с
горните данни против Х.В.К., с горните данни е отхвърлен като неоснователен и недоказан, осъдена е Й.Д. В., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата 1 485,88 /хиляда четиристотин осемдесет
и пет лева осемдесет и осем стотинки/, от които 1 362 лева такса за недвижимия
имот, 46,40 лева такса върху стойността на движимите вещи, получени в нейн дял
и 77,48 лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на претенцията й
по чл.33, ал.2 от ЗС; осъден е Х.В.К., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата 1 411,60 /хиляда четиристотин и
единадесет лева и шестдесет стотинки/, от които 1 362 лева такса за недвижимия
имот и сумата 49,60 лева върху стойността на получените в негов дял движими
вещи.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№11725/6.12.2016 г. от
Х.В.К. чрез пълномощник адв.П.Ц. против съдебно решение №381/18.11.2015 г. по
гр.д.№709/14 г. по описа на ЛРС само в частта, с която той е осъден да заплати
на съделителката Й. В. сумата от 1937 лв. представляваща обезщетение за
пропуснати ползи в размер на половината месечен нае,м от който е била лишена на
основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 4.03.2014 г. до 21.10.2015 г. и
начислената върху тази сума законна лихва, . моли съда да бъде отменено като
незаконосъобразно и противоречащо на събраните доказателства и да бъде
постановено друго, с което бъде отхвърлено искането на В. да й бъде заплатена
сумата 1 937 лв. и да му бъдат присъдени разноските по делото пред
настоящата инстанция. Не споделя извода на съда, че В. е била лишена от
възможността да ползва имота. Твърди, че от събраните по делото доказателства е
видно, че на нея и е предаден ключа, но тя по свой избор не се е възползвала от
възможността да ползва имота, а от друга страна К. през целия този период е
живял в Испания и лично не е ползвал жилището. В този смисъл моли съда да
отмени атакуваното решение и да му бъдат присъдени разноските пред въззивната
инстанция.
В срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответната страна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се
явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна се представлява от адв.Б.,
която оспорва жалбата, като заявява, че решението на ЛРС е правилно и
законосъобразно в атакуваната му част и моли да бъде потвърдено, като й се
присъдят и разноските по делото.
От представените доказателства по гр.д.№709/14 г. на ЛРС,
от становищата на страните, които съдът
възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Атакуваното решение е съобщено на
въззивника на 22.11.2016 г., а въззивната жалба е подадена на 6.12.2016 г.,
т.е. в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, следователно
настоящето въззивно производство е допустимо.
Тъй като
първоинстанационното съдебно решение е обжалвано само в частта досежно
присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на половината месечен наем,
от който е била лишена на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 4.03.2014 г. до 21.10.2015 г. и
начислената върху таз сума законна лихва на съделителката Й. В. от страна на
другия съделител Х.К., а в останалата част атакуваното решение е влязло в
законна сила, то съдът в мотивите на настоящето си решение ще обсъжда само този
облигационен иск.
Това искане е направено в
преклузивния срок по чл.346, което ЛРС е приел за разглеждане в делбения
процес. Подадена е и молба вх.№8622/25.09.2015 год, с която пълномощникът на В.
е конкретизирал, че предявява претенция по сметки, изразяваща се в пропуснатите
от тях ползи в размер на половината от месечния наем, от който са лишени, тъй
като само ответника ползва имота, като претендира, че сумата е дължима от
датата на нотариалната покана – 04.03.2014 год. по 180 лева месечно – общо до
21.10.2015 г./датата първото съдебното
заседание на втората фаза на делбата/ – 3 240 лева, ведно със законната
лихва, считано от 04.03.2014 год. до окончателното й изплащане. В този смисъл
тя е и приета в първото по делото заседание по втората фаза на делбата като е
посочено и искането, че към общата сума се прибавя плюс до приключване на
делото.
Съделителката Й. В. е ангажиранла писмени и доказателства, от които се
установява, че с нотариална покана №36, том I, №966/2014 год. от 04.03.2014
год. е поканила съделителя Х.В.К. да й заплаща по 180 лева месечно, представляваща
сума за пропуснатите ползи, от които е лишена от него за ползване на нейната
половина от жилището, изчислена в размер на месечен наем. Изрично е упоменато,
че сумата е дължима от датата, в която още в делото за развод е поискала
плащане на наем, т.е. считано от 01.08.2013 год., която сума е пожелала да й
бъде изплатена с пощенски запис и ако ответника не стори това, го е предупреждава,
че ще претендира пълните суми в бъдещо съдебно дело за делба. Нотариалната
покана е връчена чрез Нотариус Цветослав Лазаров лично на Х.В.К. на 07.03.2014
год. срещу разписка №06/04.03.2014 год.
Приложена по делото
е и нотариална покана озаглавена „отговор”, връчена чрез Нотариус с район на
действие РС-гр.Ловеч, рег.№138, в който Х.К. е заявил, че е изумен от лъжите на
Й. В., изложени в нотариалната покана, тъй като бравата на жилището е била
сменена поради разбИ.е на входната врата от страна на зет им Л. П. и тогава
ответника е поканил ищцата да получи ключ от новата брава, но тя категорично
отказала. Заявил е също, че през м.април 2013 год., когато се прибрал в
България останал изумен от това, че цялата им покъщнина е изнесена и
апартамента е празен. Поканил е бившата си съпруга да се яви при Нотариус Цветослав
Лазаров на 18.03.2014 год., в 15.00 часа, за да получи ключове от жилището, за
което претендира наем.
Представен е констативен протокол
рег.№1168/18.03.2014 год., съставен пред помощник-нотариус по заместване Лилия
Нинова, при Нотариус Цветослав Лазаров, от който се установява, че след като
страните са се явили лично и помощник-нотариуса се е уверил в тяхната
самоличност Х.В.К. е предал на Й.Д. В. ключ от външната и вътрешната врата на
апартамента на ул.”***. Отразено е, че Й.Д. В. е приела ключовете и е проверила
на място че двата ключа отключват апартамента на горепосочения адрес и след
като е получила ключовете е заявила, че желае да ползва нейната ½
идеална част от апартамента или евентуално да я отдаде под наем на нейна
приятелка, до приключване на делбата на жилището, както и бившия й съпруг да
посочи коя стая желае да ползва, за да заключи нейните стаи. Съделителят К. се
е противопоставил на искането на бившата си съпруга имота да се отдава под
наем, тъй като той е купил този апартамент и още един със собствени средства и се
е съгласил Й. В. да ползва целия апартамент и няма да посочва кои стаи ще
ползва той и няма да й заплаща наем.
От показанията на
разпитаният по делото свидетел И. И. се установява, че той познава К., тъй като
спешно търсел квартира и един техен познат ги свързал с Х., който живеел в
Испания и не си ползвал апартамента в гр.Ловеч, като през м.октомври или
м.ноември Х. ги пуснал да живеят в жилището, като наематели той, съпругата му и
детето.
От показанията на свидетелката
М. Б., която познава съделителката въззиваема се установява, че от есента на
2014 год., когато Й. е получила ключ от бившия си съпруг тя не е могла да влезе
в апартамента и още когато е била при Нотариуса е пробвала ключа и не е могла
да влезе в апартамента. Заявява, че Й. я помолила да я придружава периодично
всеки месец, за да проверяват двете дали могат да влязат в апартамента и дали
има достъп до него. Твърди, че са установили, че се отваря само външната врата,
но вътрешната не могат да отключат. В съдебно заседание тя посочва и датите, на които са ходили двете с В.
– 20.11.2014 год.; 29.12.2014 год.; 17.02.2015 год.; 30.03.2015 год.;
24.04.2015 год.; 21.05.2015 год.; 15.07.2015 год.; 30.08.2015 год.; 25.09.2015
год.; 20.10.2015 год.; 20.11.2015 год. Заявява, че на тези дати, когато те са
ходили, са опитвали да отключат вратата, но никой отвътре не се е обаждал.
За установяване на размера
на исковата претенция по делото са назначени единична и тройна
съдебно-икономическа експертиза. С оглед факта, че в първоначалното заключение
на в.л.Стефанов не са посочени точно критериите, съгласно които е изчислен
размера на наема, то се е наложило назначаване на тройна съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на вещите лица Д., Спасовски, Петрова се
установява, че размерът на наемната цена за жилището от 82.53 кв.м., находящо
се в широкия център на гр.Ловеч за периода от 04.03.2014 год. до 21.10.2015
год. или за 587 дни по първи вариант е 3 445,69 лева като ½ от нея
е 1 722 лева, а по втори вариант за сумата 3 874,20 лева като
½ от тази сума е 1 937 лева.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция счита, че искът за заплащане на обезщетение е основателен
и доказан на основание чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като от събраните доказателства и
най-вече от показанията на разпитаните свидетели се установи, че К. е ползвал еднолично
съсобствената вещ, представляваща бивша съпружеска имуществена общност, без да
има съгласието на бившата си съпруга, не й е осигурил достъп до жилището, след
като е сменил ключовете, а й е предал само един ключ, а вратите са били
две, поради което й дължи обезщетение за
ползата, от която я е лишил, от деня на писменото поискване. Претенцията на В.
е в размер на 3 240 лева, като съдът преценява, че претенцията следва да
се уважи до размер на сумата 1 937 лева по предложения втори вариант от
заключението на вещите лица по тройната съдебно-икономическа експертиза, за
периода който е претендиран от съделителката, а именно считано от 04.03.2014
год. до 21.10.2015 год., като за разликата до пълния претендиран размер на
сумата от 3 240 претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция счита, че по-справедлив в случая е вторият вариант от
заключението на тройната експертиза, с оглед обясненията дадени в съдебно
заседание от вещите лица, че са ползвали усреднени цени, както и с оглед факта,
че обичайно се прави отстъпка от 20% или 10%, тъй като се ползва
посредник-примерно агенция за недвижими имоти.
По тези съображения и с
оглед факта, че решението на ЛРС се обжалва само в уважената част, но не и в
отхвърлената част, то Х.К. следва да бъде осъден да заплати на Й. В. сумата от
1 937 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на
половината от месечния наем, от който е била лишена, на основание чл.31 ал.2 от
ЗС за периода от 04.03.2014 год. до 21.10.2015 год.С оглед уважаване на главния
иск, основателен и доказан се явява и акцесорния с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата 04.03.2014 год. до окончателното
изплащане на главницата.
Следователно настоящата инстанция
счита, че съдебно решение №381/18.11.2016
г. по гр.д. №709/2014 г. на Ловешки районен съд е правилно в атакуваната му
част и при съвпадане на правните изводи
на двете инстанции следва да бъде потвърдено.
При този
изход от процеса въззивника следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв, за които е представен договор за правна защита и съдействие №**********/7.02.2017
г.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №381/18.11.2016 г. по гр.д. №709/2014 г. на Ловешки
районен съд в частта, с която е осъден Х.В.К., ЕГН **********,*** да
заплати на Й.Д. В., ЕГН **********,*** сумата 1 937 /хиляда деветстотин тридесет и седем/ лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на половината от месечния наем, от
който е била лишена, на основание чл.31 ал.2 от ЗС за периода от 04.03.2014
год. до 21.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.03.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на Й.Д. В., ЕГН **********,***
сумата от 200 лева,
представляващи разноски за платено
адвокатско възнаграждение в настоящето въззивно производство.
Решението е окончателно по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.