№ 1464
гр. Стара Загора, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Образувано е по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1,
изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 262135/14.10.2022г. от ответника Областна
дирекция на МВР- С.З. срещу Определение № 260169/07.10.2022г. по гр. д. №
296/2020г. по описа на РС- Казанлък, с което е спряно производството по
делото, образувано по предявени от С. Т. С. от гр.С.З. искове с правна
квалификация по чл.187, ал.6 и ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.179,
ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ОД на МВР- С.З. за заплащане на
сумите- главница 2064, 66 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 31.01.2017г.- 31.01.2020г., както и
сумата 265, 78 лв.- мораторна лихва за периода 31.01.2017г.- 31.01.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Оплаква се, че производството по делото е било
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на решение по
т.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС- София. Счита, че определението е
незаконосъобразно, тъй като сред изчерпателно изброените основания за
спиране, уредени в чл.229, ал.1 от ГПК, не фигурира наличието на висящо
производство по преюдициално запитване, както и че не е налице обуславящо
спорно преюдициално правоотношение. Позовава се на Тълкувателно
решение № 8/07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС- София по тълк.д.№ 8/2013г.
Прави аналогия с другите относими тълкувателни решения на ВКС по
подобни казуси. Моли въззивния съд да приеме, че не са налице
предпоставки за спиране, както и да отмени обжалваното определение, а
делото да се върне обратно на РС- Казанлък за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК ищецът С. Т. С. от
1
гр.С.З. не е изразил становище по частната жалба.
При така установената фактическа и правна обстановка, въззивният съд
приема от следното :
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/, в изискуемата се по закон писмена
форма и срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен
съдебен акт, поради което тя се явява процесуално допустима и по нея
настоящия въззивен съд следва да се произнесе по същество на направеното
оплакване.
При преценката на основателността на частната жалба, въззивният съд
взе предвид, че с обжалваното определение на РС- Казанлък е приел, че към
момента е налице висящо производство по тълкувателно дело № 1/2020г. на
ОСГК на ВКС- София, което се явявало преюдициално спрямо настоящия
правен спор, и РС е спрял производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
обявяване на съответното Решение от ВКС- София.
Въззивният съд констатира, че атакуваното Определение на РС е
постановено в противоречие с ТР № 8/07.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на
ОСГТК на ВКС- София, съгласно което "При образувано тълкувателно дело
пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството
по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция/ВКС/ на
основание чл.292 от ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция/РС и
ОС/".
В настоящия случай по образуваното тълкувателно дело все още към
днешна дата не постановено тълкувателно решение, което да е задължително
за всички, и следователно това не може да бъде фактическо и правно
основание за спиране на производството пред първоинстанционния РС-
Казанлък.
Поради което ч.жалба се явява напълно основателна, обоснована и
доказана и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло атакуваното с нея
Определение на РС за спиране производството по делото, като същото се
върне обратно на първоинстанционния РС- Казанлък, за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото.
Това въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на делото, не
съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от гореизложените съображения и на осн. чл.274, ал.1,
т.1 и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.3 и чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260169/07.10.2022г. за спиране
производството по гр.д.№ 296/2020г. на РС- Казанлък, обл.Старозагорска.
ВРЪЩА гр.д.№ 296/2020г. обратно на РС- гр.Казанлък,
2
обл.Старозагорска за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3