Р
Е Ш Е
Н И Е
№____________
гр. Варна, 07.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми март през
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
Членове: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
При участието на секретаря Е.И., като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр. дело № 1498 по описа за 2016 година:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по жалба на Х.Д.К. срещу решение № 2036/25.05.16г., постановено по гр.д. №
7774/15г. на ВРС, ХХХІ с-в, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено, между страните, че ответниците В.В. и В.В. не са собственици на 278 кв.м. реална част от място,
цялото с площ от 600 кв.м., представляващо НПИ №162 в кадастрален район 500 по
плана на СО ”Старите лозя”, землище гр.Игнатиево, община Аксаково. В жалбата са
наведени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага се, че ищцата е обосновала правния си интерес от
предявяване на иска и е установила правата си спрямо имота, в който няма
построена сграда. Твърди се, че имотът е на разстояние по-малко от 30 км. ***,
поради което и за него не са били налице предпоставките на пар.4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът не е изследвал надлежното придобиване на правото на
собственост върху имота от страна на ответниците.
Претендира се отмяна на решението и постановяване
на ново по същество на спора, с което предявения иск да се уважи.
Въззиваемите с писмен отговор
са оспорили въззивната жалба като неоснователна.
Считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
В исковата си молба ищцата е предявила установителен иск за признаване
за установено в отношенията
между страните, че ответниците
не са собственици на
недвижим имот, представляващ реална част с площ от 278
кв.м. от място, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо НПИ №162 в
кадастрален район 500 по плана на СО ”Старите лозя”, землище гр.Игнатиево, община Аксаково. Ищцата твърди, че с решение
№13143/15.05.1997г. на ПК Аксаково, по заявление вх.№305К/23.01.1992г., в
качеството и на наследник на Д.Ж.Д. й е признато право на възстановяване на
собствеността на притежавани от наследодателя земеделски земи, включително и
две лозя с площ от 400 и 500 кв.м. в м. „Лозята“, землище Игнатиево, община
Аксаково, които попадат в СО „Старите лозя“. Планът за старите имотни граници
за СО е изработен и одобрен заедно с плана на новообразуваните имоти, със
заповед №РД-10-7706-113/01.04.2011г. на Областен управител на област Варна.
Възстановените два имота попадат в имот №386 с площ от 1080 кв.м. по помощния
план, записан на името на наследодателя на ищцата. Имота включва няколко
новообразувани имота, като имот № 514 е отреден за ищцата. Имот 162, целият с
площ от 600 кв.м., попада също в имот №386, който е записан на трети лица,
които са се разпоредили с имота в полза на ответниците.
Твърди, че записването на имота на тези лица е незаконосъобразно, тъй като по
отношение на тях не са осъществени предпоставките на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ Записването
на имота на тези лица в регистъра на собствениците, който е неразделна част от
ПНИ, препятства възможността ищцата да завърши процедурата по реституция на
признатите за възстановяване имоти, с цитираното решение на административния
орган и да се сдобие със заповед на кмета по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
с което обосновава и правния си интерес от предявяване на иска се срещу ответниците – съпрузите В.Г.В. и В.Б.В..
Ответниците в писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорват иска. Твърдят,
че не е налице идентичност между процесния имот и
този, реституиран на ищцата. Сочат, че реституционното решение е непълно.
Излагат, че са придобили собствеността върху имота законно, от праводатели, които са били собственици и които са били
ползватели на същия по смисъла на разпоредбите на ЗСПЗЗ, като са придобили
собствеността след изпълнение на предвидената в ЗСПЗЗ процедура. В евентуалност
твърдят, че са собственици на имота по давност с начало на владението от 1988г.
Съдът, след като обсъди
събраните пред двете
инстанции доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на
закона, приема за установено следното:
С Решение №
13143/15.05.1997г. на ПК – Аксаково на наследници на Д.Ж.Ф. е възстановено
правото на собственост в стари реални граници върху нива от 0,5 дка в местност
Могилата, 1дка лозе в местност „Аскадан баир“, 0,4
дка в местност „Лозята“, нива в местност „Авралък“ и
лозе-0,5 дка в местност „Лозята“. Посочено е, че от възстановените имоти
попадат в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от
удостоверение за наследници, на л.5 от
делото на ВРС, издадено от община Аксаково, ищцата Х.Д.К. е наследник по закон
на Д. Ж. Ф.,
б.ж. на с. Игнатиево, област Варна, община Аксаково, починал на 20.11.1986г.
Представено е
заверено за вярност копие от удостоверение №441/01.08.1985г., издадено от
община Аксаково, в което е отразено предоставяне на право на ползване на земя –
хавра с площ от 600 кв.м., местност „Старите лозя“ по
реда на Постановление №11 на МС от 02.03.1982г. в землището на с.Игнатиево на С. Д.
Представени са :
заповед № 449/27.07.2006г. на кмета на община Аксаково, с която на С.Д. е
признато правото да придобие собствеността върху имот с площ от 600 кв.м. в
местност „Старите лозя“, землище с.Игнатиево, предоставен му за ползване с
удостоверение №141/1985г.; удостоверение № 3784/20.12.2006г. за заплащане на определената
с посочената заповед оценка на имота в размер на 826лв.; заповед
№309/18.11.2013г. на кмета на община Аксаково, с която на основание пар.4к, ал.7, вр. Пар.4з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ППЗСПЗЗ и влязъл в сила
ПНИ на С.Х.Д. е признато правото на собственост върху земеделска земя,
представляваща новообразуван имот
500.162 с площ от 600 кв.м., категория VІ, начин на ползване – лозови
насаждения, по ПНИ на местност Старите лозя, землище гр.Игнатиево; заверено
копие от протокол за въвод във владение на имота от
27.12.2013г., от който се установява, че С.Д. е въведен във владение на имота.
Представен е НА №
116/2014г., от който у видно, че С.Х.Д. и С.Г.Д. са продали на В.Г.В. имот,
представляващ новообразуван имот №500.162 по ПНИ най местност „Старите лозя“,
землище гр.Игнатиево, Община Аксаково, одобрен със заповед №
РД-11-7706-113/01.04.2011г. на областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ
32278, целия с площ от 600 кв.м.
Не се спори между страните, а и от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че
към 2014г. и понастоящем ответниците В.В. и В.В. са в брак.
От заключението на
СТЕ, прието по първоинстанционното дело, кредитирано
от съда и неоспорено от страните се установява, че новообразуван имот №500.162
попада в стар имот №386, с площ от 278 кв.м.; стар имот №386 по помощния
кадастрален план е на местност „Старите
лозя“ е записан на наследници на Д.
Ж. Ф.; новообразуван имот № 162 по ПНИ на
местността е записан на В.В..
От заключението на
СТЕ, прието от въззивният съд се установява, че процесният имот 162 по ПНИ на местност Старите лозя,
землище гр.Игнатиево, обл. Варна е на разстояние от
центъра на гр.варна /в права въздушна линия/ - на 11 145 м.
По делото е
представена справка от НСИ, Национален регистър на населените места, от която
се установява, че съгласно данните от преброяване на населението през 1985г.,
1992г. 2001г. населението на гр. Варна е над 300 000 жители.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. В случая е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответниците върху реална част от 278 кв.м. от новообразуван
поземлен имот №500.162 по ПНИ на м-ст „Старите лозя“,
землище гр.Игнатиево, община Аксаково, тъй като с постановеното решение на ПК
Аксаково, на ищцата в качеството й на наследник на Д.Ф. е възстановено право на
собственост върху лозе, находящ се в терен по §4, в
който попада реална част от 378 кв.м. от процесния
новообразуван имот и възможността при успешното провеждане на иска да приключи
реституционната процедура и да възстанови собствеността си върху процесната реална част., съгласно §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решението на ПК е издадено при действието на
чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, редакция на нормата ДВ, бр.45/1995г., като към него
липсва скица на възстановения имот, в решението, имотите не са
индивидуализирани по точно местоположение и граници, поради което следва да се
приеме, че същото не се ползва с конститутивен ефект,
а с него само се признава правото на собственост. Посоченото означава, че
реституционната процедура по отношение на ищцата досежно
имотите, посочени в решението не е приключила, а възстановяването на правото на
собственост следва да се извърши съгласно §4к ПЗР на ЗСПЗЗ – заповед на кмета
на общината, към която да се приложи скица на имота, издадена по реда на §4к,
ал.7 ЗСПЗЗ. С оглед установеното, че процесния №162
по ПНИ попада в признатите за възстановяване имоти на ищцата, то и възможността
за защита с оглед успешното приключване в нейна полза реституционна працедура е обусловена от успешното провеждане на
производство по отриицателен установителен
иск за собственост срещу ответниците, претендиращи
права върху имота, придобити от техните праводатели
по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът на
ищцата К. за отричане на правото на собственост на ответниците
върху процесната реална част от новообразуван
поземлен имот № 500.162 по ПНИ на местност „Старите лозя“ е допустим.
По отношение на основателността на иска: при
предявен отрицателен установителен иск за
собственост, предмет на изследване е
правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при условията
на главно и пълно доказване, че е собственик на спорния имот въз основа на твърдяните от него придобивни
способи.
Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху
имота въз основа на покупко-продажба, като праводателите
им са придобили собствеността въз основа на изкупуване по реда на §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, а в евентуалност по давност.
В
тежест н ответниците е да установят, че са
осъществени кумулативно елементите от фактическия състав на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,
при наличието на които на бившия ползвател се предоставя право да придобие
собствеността върху земята в размерите по §4з ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: да му е
предоставено право на ползване върху процесния имот
въз основа на някой от актовете посочени в §4 ЗСПЗЗ, съответно §63 ПЗР на
ЗСПЗЗ; в имота да е построена сграда до 01.03.1991г.; земята да е заплатена на
бившите собственици, въз основа на одобрена оценка.
По делото не е установено към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, в предоставения за ползване имот да е била построена
сграда, поради което и фактическия състав на придобивния
способ по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ не е осъществен; Предпоставките на §4а, ал(5 ПЗР на
ЗСПЗЗ също не са налице, доколкото е установено, че правото на собственост е
учредено върху земя, която не е общинска или държавна и подлежи на
възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ.
В случая не са налице и предпоставките за
придобиване на правото на собственост по реда на §4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,
доколкото от представените по делото доказателства безспорно се установява, че
предоставения за ползване имот е на разстояние по.малко от 30 км. От центъра на
гр.Варна / град с население над 300000 души и попада в обхвата на забраната по
§4б, ал.1, изр. Трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, тъй като праводателите не са могли да придобият право на собственост
върху имота по реда на ЗСПЗЗ, същите не са прехвърлили такива на ответниците и последните не се легитимират като собственици
на това заявено основание.
Предвид липсата на придобито право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, следва да се разгледа възражението на ответниците за придобиване на имота по давност.
За да се придобие
правото на собственост по давностно владение, позоваващия се на него / ответниците/, следва да установи, чрез главно пълно
доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Според чл.5, ал.2
ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита от
влизане в сила на тази разпоредба/ разпоредбата е в сила от 22.11.1997г./,
започва да тече нова давност. Без значение е дали имотът има земеделски
характер, достатъчно е имотът да подлежи на земеделска реституция.
В случая придобивна давност в полза на ответниците
би могла да започне да тече по смисъла на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, от окончателното
възстановяване на собствеността върху имота в полза на бившите собственици, в
случая от издаване на заповд по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ, с
оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата
си по исков ред.
В случая заповед по §4к
ПЗР на ЗСПЗЗ не е издадена на ищцата, поради което и давност в полза на ответниците по отношение на спорната реална част не е текла.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото
не е установено наличието на предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за
придобиване правото на собственост върху процесния
имот от ответниците, поради което същите не се
легитимират като собственици, на твърдяното придобивно
основание.
В обобщение искът на Х.Д.К. е основателен и
следва да се уважи.
Предвид не съвпадане на изводите, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция
следва да се отмени, като се постанови ново, с което предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК се уважи,
като се приеме за установено между страните, че В.В.
и В.В. не са собственици на 278 кв.м. реална част от
място, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо НПИ №162 в кадастрален район
500 по плана на СО ”Старите лозя”, землище гр.Игнатиево, община Аксаково.
ВОДИМ
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 2036/25.05.16г.,
постановено по гр.д. № 7774/15г. на ВРС, ХХХІ с-в, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Х.Д.К. ЕГН ********** от гр. Варна, че В.Г.В. ЕГН ********** и В.Б.В., ЕГН **********,***
дол, не са собственици на 278 кв.м. реална
част от място, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо НПИ №162 в
кадастрален район 500 по плана на СО ”Старите лозя”, землище гр.Игнатиево,
община Аксаково, одобрен със заповед № РД-11-7706-113 от 01.04.2011г. на
областен управител на област Варна, при
граници на целия имот: ПИ № 566, 496, 443 и път, а на реалната част – от север
НПИ 566, от юг – ПИ443 от запад път и от изток останалата част от ПИ 162, на основание чл.124, ал.1 ГПК78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: