Решение по КНАХД №913/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. П., чрез адв. С., срещу РЕШЕНИЕ 293 от 11.03.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 4755/2024г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. С., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба- Началник група сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 05.06.2024 г. около 11:55 ч. в [населено място], на бул. В. А.

срещу номер 166 посока север, касаторът бил установен от служители, осъществяващи контрол на движението на пътя, да управлява л.а. влекач Рено, собственост на Динар груп ЕООД с [ЕИК] като навлиза и се движи след забраняващ пътен знак В2, поставен на преносима стойка при въведена временна организация на движението. Въз основа на така установеното от служителите на пътя на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №187829/05.06.2024 г., в който нарушението било квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

За изясняване на обстоятелствата по делото, районният съд изискал и писмена информация от Община Пловдив, Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, като такава е постъпила с писмо с вх.№ 3586/13.01.2025 г. с копие на чертеж към проект „Реконструкция и разширение на Голямоконарско шосе в обхвата на Община Пловдив от бул. Дунав до землищната граница на Община Марица до транспортен възел Царацово III -805 част ВОД ведно с копие на Заповед 23ОА-3231/14.12.2023 г. на Кмета на Община Пловдив за въвеждане на временна организация на пътя. От приложената заповед се установява, че с нея е въведена временна организация за времето от 20.12.2023 г. до 20.06.2024 от Голямоконарско шосе от кръстовище с бул.Дунав до км 1+440. Към писмото е приложен и чертеж от проект, свързан с планираната реконструкция и разширение на Голямоконарско шосе.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Решението е правилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спорът е правен и се свежда до допускането на съществени процесуални нарушения и недоказаност по- конкретно, че никъде не се сочи в кое платно се е движил автомобила, автосъставителят не си спомня за случая, не е посочено в НП и АУАН с какъв акт е въведена временна организация на движението, кога и дали това е станало по предвидения по Наредба № 3 от 16.09.2010 на ВОБД.

Доводите в касационната жалба и изложените такива в съдебно заседание са неоснователни.

На първо място, ясно и точно е посочено мястото на нарушението, както и посоката на движение, в което се е движел автомобила. Без значение е в кое платно се е движел касаторът, след като е навлязъл след забранителен знак Б2, а движението е следвало да се извършва двупосочно в източното платно. Очевидно при това положение, западното платно на булеварда е било затворено за движение.

Няма как да се иска от актосъставителя да си спомня ясно за конкретния случай, при положение, че съставя множество актове всеки ден. Достатъчно е да потвърди, че той е съставил АУАН, както и обстоятелствата, отразени в него. Следва да се отбележи, че АУАН се ползва с материална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП и ако не е оборен от други доказателства, неговите констатации са достатъчни да обосноват състав на нарушение по ЗДвП.

Несподелим е доводът, че в НП не е отбелязано с какъв акт е въведена временна организация на движението, на какво основание се е случило това и от кога е действала такава организация. Тези обстоятелства са подробно изяснени от РС с постъпилото по делото писмо с вх.№ 3586/13.01.2025 г. и приложените към него писмени доказателства. За упражняване на правото на защита на касатора е достатъчно в АУАН и НП да е посочено, че е въведена ВОД, а дали това е станало на валидно правно основание, както дали тази организация е действала към момента на нарушението са въпроси, които могат да се изясняват при доказване на нарушението по същество.

При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Същото е доказано и по същество.

По изложените съображения, дължимо е оставянето в сила на решението на ПРС.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,

СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 293 от 11.03.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 4755/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.