№ 166
гр. Разград, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно
дело № 20253300600308 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на
осъдения против определение рег. №103/14.08.2025 г. по частно наказателно
дело №20253310200105 по описа за 2025 г. на Районен съд Исперих.
Постъпила е жалба (вх. № 3024/26.08.2025 г. на РС Исперих) от адв. В.
Ц. – защитник на Д. Н. А.. Оплакването в жалбата е, че определението е
неправилно и в противоречие със закона поради което и се иска отмяна на
определението в частта с която е постановено увеличаване, на основание чл.
24 от НК, с една година на определеното общо наказание лишаване от
свобода.
Според защитника осъждането по НОХД № 147/2024 г. по описа на РС -
Свищов, НОХД № 683/2024 г. по описа на РС - Ямбол, НОХД № 134/2023 г. по
описа на РС - Свищов, НОХД № 184/2024 г. по описа на РС - Свищов са за
извършени деяния от осъденият А. по чл. 343 в, ал. 2 от НК и не са „тежко
престъпление“ по чл. 93, т. 7 от НК, а леко наказуеми престъпления, от които
не са настъпили каквито и да са вреди и са наложени наказания под средният
размер, предвиден в закона, а осъденият се е признал за виновен и е изразил
съжаление за стореното. По осъжданията по НОХД № 378/2024 г. по описа на
РС – Разград и НОХД № 66/2025 г. по описа на РС - Исперих за измама чл. 209
и сл. от НК, Д. А. е възстановил нанесените щети в цялост, посочил е че
съжалява за стореното и е сключил споразумение с прокуратурата на
основание чл. 381 и чл. 384 от НПК и наложените наказания са много под
средният предвиден от закона размер, макар обвинението да е за „тежко
престъпление“ по чл. 93, т. 7 от НК.
Защитникът изтъква, че следва да се отчете факта, че осъденият Д. А. е
1
баща на две малолетни деца – О. Д.ов с ЕГН********** и О. Д.ов с ЕГН
********** и съжителката му В.О. се грижи за малолетното дете О. Д.ов, а
възрастните родители на Д. - баща му Н.И. А. и майка Д.Ш. А.а с малолетният
О. Д.ов са в Република Турция, където той е ученик в частно специализирано
училище в Република Турция с издръжка около 2000 евро за срок. Без
издръжката осигурявана от Д. А. от трудова дейност във ФРГ семейството му
както и родителите му остават в тежко материално положение в трудно
посрещат житейските си нужди, което рефлектира и на качеството на живот на
децата.
В съдебно заседание адв. Ц. поддържа жалбата и становището, че не се
налага увеличението, което е предвидено в нормата на чл. 24, ал. 1 НК, на
определеното общо наказание на Д. А.. Заявява, че РС, макар и да е отчел
смекчаващи вината обстоятелства, не им е отдал необходимата тежест. Д. А.
живее на семейни начела с В.О. в Германия, където развива трудова дейност и
генерира доход, с които да издържа семейството си. Не е отчетено от
първоинстанционният съд, че има родители на пенсионна възраст. Де;ата му
разчитат единствено и само на издръжката на родителите си. Синът му е в
Турция и се грижат за него родителите му, които разчитат само на пенсия, а за
обучението което е ангажирано малолетния О. Д.ов Н. е необходима сума от
около 2 хил. евро. Защитникът счита, че съдът не е отчел, че групирането на
наказанието, трябва да бъде съобразено с основните цели на наказанието –
индивидуалната превенция, генералната превенция, възпрепятстване
възможността на осъденото лице да извършва други престъпления. Изтъква,
че при 90 % от осъжданията, които са посочени като основание за
кумулацията, той е съдействал на разследването, възстановявал е щетите в
рамките, които са били посочени в обвинителния акт, изразявал е съжаление
за стореното. Поддържа се искането съдът да постанови акт, с който да бъде
отменено увеличението на наказанието с 1 година като по този начин биха се
постигнали целите на наказателната репресия съобразно чл. 36 НК.
Д. А. в съдебно заседание заявява, че докато бил в Германия помагал на
родителите си, тъй като 2 000 евро е училището на сина му. Твърди, че докато
е в затвора година и половина, не могли да запишат детето на училище, тъй
като нямат тези средства.
Прокурорът в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че РС Исперих е правилно е съобразил обществената
опасност на всички престъпления, включени в съвкупността, така също е
преценил правилно и обществената опасност и личността на самия деец.
Изтъква, че А. и докато е бил в чужбина, е вършил множество нарушения, за
които е бил санкциониран.
Съставът на ОС Разград след като взе предвид доводите и
становищата на страните установи следното:
Жалбата е подадена в срок, съобразно чл. 306, ал. 3 НПК във вр. с чл.
319 НПК от легитимирана страна.
2
С обжалваното определение РС Исперих, на основание чл. 25, ал. 1, във
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, определил по отношение на осъдения Д. А. общо
наказание от наложените по влезли в сила съдебни актове по НОХД №
147/2024 г. по описа на РС – Свищов, НОХД №683/2024 г. по описа на РС –
Ямбол, НОХД № 134/2023 г. по описа на РС – Свищов, НОХД № 184/2024 г.
по описа на РС – Свищов, НОХД № 378/2024 г. по описа на РС – Разград и
НОХД № 66/2025 г. по описа на РС – Исперих, в размер на най-тежкото от
наложените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца,
което следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Увеличил, на основание чл. 24 от НК, с 1 година определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ и постановил изтърпяване при първоначален строг
режим. Припаднал, на основание чл. 59, ал. 2 НК, времето, през което А. е бил
задържан по ЗМВР за периода от 11.04.2024 г. до 12.04.2024 г. и му е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 12.04.2024 г. до
15.07.2024 г. по НОХД №134/2024 г. по описа на РС – Свищов. Приспаднал, на
основание чл. 25, ал. 2 НК, от определеното общо наказание, изтърпяната до
момента част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 134/2024 г. по
описа на РС – Свищов. Присъединил, на основание чл. 23, ал. 3, пр. 1 от НК,
към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ и наказанието
„глоба“ в размер на 2000 лева.
Съдът приел, че следва да се увеличи с 1 година определеното общо
наказание „лишаване от свобода“.
А. е многократно осъждан в периода 2009 г. – 2025 г. За да се произнесе с
атакуваното определение първоинстанционният съд е взел предвид следните
осъждания:
1. С определение постановено по НОХД № 147/2024 г. по описа на Районен
съд - гр. Свищов, влязло в сила на 03.07.2024 г. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца. Деянието
е извършено на 20.09.2023 г. Определението е влязло в сила на 03.07.2024
г.
2. С определение постановено по НОХД № 683/2024 г. по описа на Районен
съд - гр. Ямбол, влязло в сила на 24.07.2024 г., е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание 1 година лишаване от свобода и „Глоба“ в размер на
2000 лева. Деянието е извършено на 15.09.2023 г. Присъдата е влязла в
сила на 24.07.2024 г.
3. С присъда № 7/04.04.2024 г. по НОХД № 134/2023 г. на РС -Свищов,
потвърдена с Решение № 112/24.07.2024 г. по ВНОХД № 279/2024 г. по
описа на ОС - Велико Търново, влязло в сила на 24.07.2024 г. е признат за
виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на основание чл.
54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода от 2 години и 4
месеца, при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева.
Деянието е извършено на 03.04.2023 г. Присъдата е влязла в сила на
24.07.2024 г.
3
4. С определение от 10.09.2024 г. по НОХД № 184/2024 г. по описа на РС
Свищов е одобрено споразумение № 40/10.09.2024 г. по което е признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 10 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Деянието е извършено на 03/04.04.2023 г. Присъдата е влязла в сила на
10.09.2024 г.
5. С присъда № 51/05.09.2024 г. по НОХД № 378/2024 г. на РС-Разград,
влязла в сила на 24.09.2024 г. е признат за виновен за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца при
първоначален строг режим. Деянието е извършено на 31.03.2023 г.
Присъдата е влязла в сила на 24.09.2024 г.
6. С определение № 38/03.04.2025 г. по НОХД № 66/2025 г. по описа на PC
Исперих е одобрено споразумение, с което се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 211, пр. 2 във вр.с чл. 210, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК, като на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година при първоначален строг режим. Деянието е извършено за
времето от м.април 2022 г. до 13.05.2022 г. Споразумението е одобрено на
03.04.2025 г.
Установено е, че към 14.08.2025 г. осъденият Д. Н. А. е изтърпял 1 година
и 29 дни от наложените му наказания „лишаване от свобода“ по НОХД №
147/2024 г. по описа на РС – Свищов, НОХД № 683/2024 г. по описа на РС –
Ямбол, НОХД № 134/2023 г. по описа на РС – Свищов, НОХД № 184/2024 г.
по описа на РС – Свищов и НОХД № 378/2024 г. по описа на РС – Разград.
Определението е атакувано единствено по отношение на
постановеното увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с една
година.
По посочените дела А. е осъден за престъпления, извършени през 2022 г.
и 2023 г., а присъдите и определенията, с които са одобрени споразумения са
постановени през 2024 г. и 2025 г., съответно А. е извършил няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и
съдът следва да наложи най-тежкото от определените наказания, съгласно чл.
25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.
Правилно е определил първоинстанционният съд, че най-тежкото
наказание е наложеното с присъда по НОХД №134/23 г. на РС - Свищов,
потвърдена с Решение № 112/24.07.2024 г. по ВНОХД № 279/2024 г. на ОС -
Велико Търново, влязло в сила на 24.07.2024 г., с която е признат за виновен за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и е наложено наказание лишаване от
свобода от 2 години и 4 месеца.
Определеният режим на изтърпяване съответства на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, тъй като е изтърпял предходно наложено наказание
лишаване от свобода преди не повече от 5 години.
4
Видно от справка за съдимост от 12.08.2025 г. (л. 33 от ЧНД №105/2025 г.)
на А. са налагани наказания: пробация, глоба, лишаване от свобода,
изтърпявал е наказание лишаване от свобода през 2013 г., след което е
осъждан на пробация. Заменян е остатъкът от неизтърпяно наказание
пробация с лишаване от свобода, което е изтърпял. След това няколкократно е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. С определение по ЧНД 62/2019 г.
РН Свищов определя общо наказание - 2 години лишаване от свобода и на
основание чл. 24 НК увеличава размера му с 5 месеца. След това е осъден на
глоба по НОХД 59/2023 г. на РС Свищов и следват осъжданията, предмет на
атакуваното определение.
Разнообразната престъпна дейност, извършвана от А. и изтърпяването на
различни по вид наказания сочат, че не са постигнати целите по чл. 36 НК и не
е настъпило поправяне. А. продължава престъпната си дейност. В справката за
съдимост са отразени и наложени санкции за извършени извън страната
деяния. Всичко това обосновава извод за повишена обществена опасност на А.
и необходимост от достатъчно интензивно наказателноправно въздействие.
Съставът на ОС Разград счита, че първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че са налице основанията по чл. 24 НК и за
постигане на целите по чл. 36 НК следва да се увеличи определеното общо
наказание лишаване от свобода с една година.
Твърдените обстоятелства, че се налага да осигурява средства за
издръжка на децата си, се отнасят до всеки осъден родител на непълнолетни
деца, но не водят до извод, че се налага определяне на по-леко наказание. За
поправяне на А. е необходимо да се приложи чл. 24 НК. Съгласно чл. 36 НК
наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Нито една от тези цели не може да се постигне при определяне на
по-ниско наказание.
Законосъобразно РС Исперих, на основание чл. 59, ал. 2 НК, е постановил
при изпълнение на определеното най-тежко наказание лишаване от свобода да
се приспадне времето, през което Д. Н. А. е бил задържан по ЗМВР и му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и на
основание чл. 25, ал. 2 НК, изтърпяната до момента част от наказанието.
Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът е присъединил към
определеното най-тежко наказание наказанието „глоба“ в размер на 2000
лева, наложено по НОХД № 683/2024 г. на Районен съд – Ямбол.
Жалбата е неоснователна.
Обстоятелството, посочено от защитата, че съдействал на разследването,
възстановявал щетите и изразявал съжаление за стореното, на водят до извод
за ниска обществена опасност на А. и за възможността с по-ниско наказание
да се постигнат целите по чл. 36 НК. Очевидно, с оглед многобройната
престъпна дейност, съжалението е декларирано, без по същество да е налице
5
превъзпитание и поправяне на осъдения.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение рег. №103/14.08.2025 г. по частно наказателно
дело №20253310200105 по описа за 2025 г. на Районен съд Исперих.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6