№ 364
гр. Перник, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106468 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу И. С. Ц. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4087/2024 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *************** в размер
на 531,86 лева – главница за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 93,53 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания лева за периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
нередовни. Счита, че срещу него е предявен иск за неоснователно обогатяване. Счита,
че исковата молба не съдържа всички задължителни реквизити. Оспорва,
представеното по делото „извлечение от сметка“. Намира искането за допускане на
експертизи за неконкретизирано, както и че въпросите към вещите лица са правни.
По същество оспорва исковата претенция по основание и размер.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове с писмена
1
молба. Оспорва ответникът да е погасявал частично или изцяло процесното
задължение.
Ответникът се представлява, като поддържа отговора. Прави многобройни
възражения, вкл. твърди, че е надплатил задължението си по конкретно изпълнително
дело, като желае да разбере дали това надплатено е осчетоводено от ищеца за
погасяване на процесното задължение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
2
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са надлежно оповестени. Отношенията то така действащите
общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В тази връзка по делото са представени и приети писмени доказателства, с
които ищецът се домогва да установи претенцията си в цялост.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот се
установява, че ответникът с придобил от своите родители апартамент **** в
************* на ****
Тези обективни данни и приложимо право, дават основание на съда да приеме,
че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение
цялото задължение за доставка на топлинна енергия.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ (по която ответникът не
взе становище в няколкократно дадената му възможност), която съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи. От заключението се
установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът е взел предвид
нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че е начислявана прогнозна топлоенергия за СИ в
СЕС и БГВ. Топлоенергия за СИ е изчислена на база обема на имота на ответника –
3
168 куб.м. Достъп до имота не е осигурен, което е удостоверено в протокол, подписан
от представител на ЕС, но въпреки това за отопление на имота не са начислявани
суми за топлоенергия, отдадени от отоплителни дела, тъй като няма отразени
отоплителни тела в апартамента, които да са свързани към СИ.
От представените справки вещото лице е установило, че имота е свързан към
СИ за топла вода. Поради неосигурения достъп е начислен разход за топла вода по
норматив – 140 литра на денонощие за един ползвател. Съгласно изравнителната
сметка топлинната енергия по компоненти – отдадена от СИ и за подгряване на БГВ и
вноска за дялово разпределение е в общ размер на 531,86 лева.
Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ (по която ответникът също
не взе становище в няколкократно дадената му възможност), изготвено при проверка
на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 531,86 лева, а законната лихва е в размер на 93,53 лева за
периода на забава, в който се претендира.
Ответникът не е извършвал плащане, ката с изравнителна сметка „-75,87“ лева е
погасено изцяло задължението за м. 05.2022 г. и част от следващото за м. 06.2022 г.
На въпроса на съда относно воденето на счетоводството от ищеца вещото лице е
отговорили, че фактури са издавани ежемесечно, както и за изравнителни сметки.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 531,86 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения. Същият е основателен
в заявения размер от 93,53 лева съгласно ССЕ.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. По
делото се установи твърдяната облигационна връзка, произтичаща от закона и Общите
условия, доколкото ответникът е собственик на апартамента, а от СТЕ се установи
конкретната доставка.
Исковата молба не е нередовна. На ответника бе разяснено няколко пъти какви
искове са предявени срещу него, като конкретното възражение, че неразбирал за какво
са претендираните суми, съдът приема единствено като защитна теза, доколкото
същият е правно грамотен, значително над средното нИ., а и вече е участвал в други
производства със същия ищец, като претенцията е касаела друг период.
Съдът споделя възражението на ответника, че представеното по делото
„извлечение от сметка“ не установява размера на главната претенция. Предвид
конкретното му оспорване са допуснати СТЕ и ССЕ, които пряко отговарят на
въпросите на ответника – каква топлинна енергия е ползвана, как се определя за
неговия апартамент, как е разпределена по пера, каква е единичната стойност и
общата такава за процесния период. По тези експертизи, както бе посочено,
ответникът не изрази становище като единствено целеше да дискредитира вещите
лица, оспорвайки тяхната компетентност и безпристрастност, поведение което не бе
толерирано.
Не е налице нарушение на чл. 14 от Наредба № 10 за съдебните и арбитражните
експертизи. Вещото лице по СТЕ не е отговаряло на правни въпроси, а е изследвало
4
дали начинът на определяне на прогнозните сметки, изравнителните такива,
приспадане на технологичните загуби и др. са извършени от ищеца съгласно
подзаконовата нормативна уредба – обстоятелства, които ползват ответника и дори
не са оспорени от него.
Ответникът е заявил, че прихваща с „наддаденото“, т.е. това което е надплатил
по сумите, за които е бил осъден в рамките на друго дело - № 1686/2020 г. Искал е
ищецът да каже дали има плащания.
Ищецът е взел становище, като е заявил, че за процесния период суми от
ответника не са постъпвали и той не е надплатил съществуващите си задължения по
споменатото дело.
Това възражението не ответника обаче не подлежи на разглеждане в настоящото
производство. По правилото на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане срока за отговор
това възражение е преклудирано, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Вярно е, че в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК се приема, че такова възражение може да се направи и пред
въззивната инстанция, но само ако се касае за две насрещни изискуеми и ликвидни
вземания. Конкретната хипотеза касае неликвидно вземане, изрично оспорено от
ищеца, поради което то няма как да бъде разгледано, когато е направено след изтичане
срока за отговор.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в
размер в общ размер на 625,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 200,00 лева, което също следва да бъде
уважено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца
се дължат разноски в общ размер на 825,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу И. С. Ц., ЕГН ********** за сумата в размер на 531,86 лева -
главница за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, за доставена и
незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот с адрес
***************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.07.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на
93,53 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за
периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
4087/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Ц. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 825,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и 75,00 лева разноски пред Районен съд
Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6