№ 6428
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100511027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Лизингова къща С.л.“ ЕАД срещу решение
№ 10665/21.06.2023 г. по гр.д. № 62491/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че Л. Н. Г. не дължи на
„Лизингова къща С.л.“ ЕАД на основание чл. 439 ГПК сумите, както следва: сумата от
1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. -
10.07.2009 г., сумата от 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода
06.03.2009 г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг
№ 5662 от 28.08.2007 г., както и сумата от 297,33 лева, представляваща неплатен данък
МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на
СРС, 72 състав, поради погасяването им по давност.
Въззивникът - „Лизингова къща С.л.“ ЕАД, поддържа, че решението на
Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист, не са погасени по давност. Ето защо, моли обжалваното решение
да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата - Л. Н. Г., счита, че обжалваното решение е правилно и
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Н. Г. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на „Лизингова къща С.л.“ ЕАД сумите, както следва: 1007,64 евро,
представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. - 10.07.2009 г., 564,26
евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. - 10.07.2009 г.,
дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг № 5662 от 28.08.2007 г.,
297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната
лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав,
събирани принудително в производството по изпълнително дело № 20227230400257 по
описа на ЧСИ М.Н..
Ищецът – Л. Н. Г., твърди, че не дължи на ответника „Лизингова къща С.л.“ ЕАД
посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. №
12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради погасяване на задълженията по давност. За
принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело № 20227230400257
по описа на ЧСИ М.Н., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на
посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С обжалваното решение исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Видно от представения изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. №
12872/2011 г. на СРС, 72 състав, същият е издаден въз основа на влязло в сила на
03.04.2012 г. съдебно решение, от което следва, че по отношение на процесните
задължения е приложим 5-годишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
считано от влизане в сила на решенето – 03.04.2012 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20127230400323 по
описа на ЧСИ М.Н., същото е образувано на 02.10.2012 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. По
посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия,
съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия,
както следва: с молбата за образуване са поискани изпълнителни действия, на
2
09.09.2013 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, на
04.12.2013 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имуществото на длъжника, извършването на справки. В периода след 04.12.2013 г. не
са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в
конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал
извършването на такива. Следователно изпълнителното дело е прекратено на
04.12.2015 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането
на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие -
така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело №
20127230400323 по описа на ЧСИ М.Н. е образувано преди приемането на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради
което независимо от прекратяването на посоченото изпълнително дело по силата на
закона на 04.12.2015 г., съответно – извършените в рамките на това изпълнително дело
изпълнителни действия, то нова погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015
г., тъй като с образуването на изпълнително дело № 20127230400323 давността е
прекъсната. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2
от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр.
22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр.
33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
3
извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до
13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван.
По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето защо, процесните вземания са
погасени по давност на 03.09.2020 г.
Последващото изпълнително дело № 20227230400257 по описа на ЧСИ М.Н. е
образувано на 18.05.2022 г., поради което чрез същото не се прекъсва давностният
срок.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:
1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. -
10.07.2009 г., 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. -
10.07.2009 г., дължима съгласно раздел IV, чл. 6.1 от договор за лизинг № 5662 от
28.08.2007 г., 297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради
което исковете с правно основание чл. 439 ГПК са основателни, съответно –
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10665/21.06.2023 г. по гр.д. № 62491/2022 г. по
описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Лизингова къща С.л.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати в полза на Л. Н.
Г.а, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5