Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.04.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на десети март две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЖАНЕТА
САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2816 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 396961-F441665 от 11.01.2019 година на Директора
на ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година
на ИД на НАП/, с което на ”СТРОЙКОМПЛЕКТ- МД”ООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от Д.Х.Д., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, са наложени четири административни наказания
– „имуществена санкция”, както следва: „имуществена санкция“ в размер на
14 025 лева /четиринадесет хиляди двадесет и пет лева/ за нарушението по
т.1; „имуществена санкция“ в размер на 5 602.37 лева /пет хиляди
шестстотин и два лева и тридесет и седем стотинки/ за нарушението по т.2; „имуществена
санкция“ в размер на 14 025 лева /четиринадесет хиляди двадесет и пет
лева/ за нарушението по т.3; „имуществена санкция“ в размер на 6 102.37
лева /шест хиляди сто и два лева и тридесет и седем стотинки/ за нарушението по
т.4, като нарушенията са по чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 396961-F441665 от 11.01.2019 година на Директора на ТД на НАП – град Пловдив
/упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което
на ”СТРОЙКОМПЛЕКТ- МД”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Д.Х.Д.,
ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията
в брой, са наложени четири административни наказания – „имуществена санкция”,
както следва: „имуществена санкция“ в размер на 14 025 лева /четиринадесет
хиляди двадесет и пет лева/ за нарушението по т.1; „имуществена санкция“ в
размер на 5 602.37 лева /пет хиляди шестстотин и два лева и тридесет и
седем стотинки/ за нарушението по т.2; „имуществена санкция“ в размер на
14 025 лева /четиринадесет хиляди двадесет и пет лева/ за нарушението по
т.3; „имуществена санкция“ в размер на 6 102.37 лева /шест хиляди сто и
два лева и тридесет и седем стотинки/ за нарушението по т.4, като нарушенията
са по чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат доводи
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда
същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. В тази насока е и постъпилото по
делото писмено становище.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
”СТРОЙКОМПЛЕКТ- МД”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Д.Х.Д.,
ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F441665 от 12.11.2018 година за
това, че в хода на извършвана ревизия от компетентните органи, при извършен
преглед на представени документи от страна дружеството, в офиса на счетоводната
къща, обслужваща „Стройкомплект-МД“ООД се установило, че в нарушение на Закона
за ограничаване на плащанията в брой, дружеството е извършило плащане към лицето Д.Х.Д. на суми на стойност, равна или
надвишаваща 10 000 лева по РКО № 690/31.12.2017 година и № 689/31.12.2017
година и плащане към лицето Е.В.Д.
на суми на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева по РКО №
691/31.12.2017 година и № 689/31.12.2017 година, като общия размер на изплатените суми в брой бил
79 509.50 лева. Прието е че плащанията по посочените разходни касови
ордери са извършени в брой, а не чрез превод или внасяне по платежна сметка,
което било в нарушение на чл3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой /ЗОПБ/. Установените нарушение са разделени на четири отделни такива като
следва:
1. По
разходен касов ордер № 690/31.12.2017 година било извършено плащане към Д.Х.Д.
в размер на 28 050 лева, като нарушението е извършено на датата на
изплащане на сумата а именно 31.12.2017 година в град Стара Загора;
2. По
разходен касов ордер № 689/31.12.2017 година било извършено плащане към Д.Х.Д.
в размер на 11 204.75 лева, като нарушението е извършено на датата на
изплащане на сумата а именно 31.12.2017 година в град Стара Загора;
3. По
разходен касов ордер № 691/31.12.2017 година било извършено плащане към Е.В.Д.
в размер на 28 050 лева, като нарушението е извършено на датата на
изплащане на сумата а именно 31.12.2017 година в град Стара Загора;
4. По
разходен касов ордер № 689/31.12.2017 година било извършено плащане към Е.В.Д.
в размер на 12 204.75 лева, като нарушението е извършено на датата на
изплащане на сумата а именно 31.12.2017 година в град Стара Загора;
Нарушенията са констатирани на 03.10.2018 година в
счетоводна къща, обслужваща дружеството в град Стара Загора. Възприетото в акта
се установявало от приложените доказателства – ИПДПОЗЛ №
Р-16002418003069-040-002/20.09.2018 година, с представени заверени копия на РКО
№ 690/31.12.2017 година, № 691/31.12.2017 година и № 689/31.12.2017
година, заверени копия от хронологията на сметка № 499 за партида Д.Х.Д. и Е.В.Д.,
за периода 01.01.2017 година – 31.12.2017 година. Деянието
е квалифицирано, като нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. При съставяне на
акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, но е подал
такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО е приел същото да неоснователно и е
пристъпил към издаване на обжалваното наказателно постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията, констатирани при
извършената проверка са описани и квалифицирани така, както са в акта. На дружеството,
на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, са наложени четири отделни административни
наказания, както следва: „ имуществена санкция“ в размер на 14 025 лева
/четиринадесет хиляди двадесет и пет лева/ за нарушението по т.1; „имуществена
санкция“ в размер на 5 602.37 лева /пет хиляди шестстотин и два лева и
тридесет и седем стотинки/ за нарушението по т.2; „имуществена санкция“ в
размер на 14 025 лева /четиринадесет хиляди двадесет и пет лева/ за
нарушението по т.3; „имуществена санкция“ в размер на 6 102.37 лева /шест
хиляди сто и два лева и тридесет и седем стотинки/ за нарушението по т.4.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
По
искане на процесуалните представители на жалбоподателя и съобразно указанията
на касационната инстанция по делото бяха назначени и изготвени
съдебно-графологична/почеркова/ експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
заключенията на които бяха приети по делото като компетентни, мотивирани и
неоспорени от страните.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно
нормата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
/ЗОПБ/, се задължава плащанията на територията на страната, да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка когато са на стойност, равна на
или надвишаваща 10 000 лева. При допуснато и безспорно установено
административно нарушение в тази насока в нормата на чл.5, ал.1, предложение
второ от ЗОПБ е предвидена административна санкция, ако е нарушителя е
юридическо лице – „имуществена санкция“ в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане. Според изискването на закона, за да е допуснато
административното нарушение следва безспорно да се установи, че е извършено
плащане в брой над установения размер.
В
настоящото производство, според въззивната инстанция не се установи по
безспорен начин да е извършено административно нарушение от страна на
наказаното дружество, а именно безспорно да е извършено плащане в брой на трети
лица за суми над 10 000 лева.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, посочени са всички
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. От
формулировката на описаното в обстоятелствената част, следва извода че
изложението, съставляващо мотивната частна наказателното постановление, съдържа
приетото за установено на наказващия орган и описание на нарушението с
посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението.
Описано е и приетото за място на извършване на нарушението – град Стара Загора,
което е и определило компетентността на преписката. Неоснователни са и доводите
за допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение, изразяващо се в съставянето на
акта в отсъствие на представляващия наказания. В тази връзка съда приема, че
дружеството е било надлежно уведомено, но негов представител не се явил в деня
на призоваването, което е дало основание за издаване на акта в отсъствие, с
което съда намира, че е спазена процедурата. Следва да се отчете и това, че
съставения по този начин АУАН е връчен на управителя на дружеството в
предвидения тридневен срок. За съда по този начин е гарантирано правото на
защита на наказаното лице.
Като
бе споменато и по-горе за да е налице твърдяното нарушение, следва по един
безспорен начин да се установи реално направено плащане извън
законоустановеното. В тази насока са и указанията на касационната инстанция –
да се установи движението на паричните средства от една сметка в друга и дали
това движение е само счетоводно и документално оформено, без въобще да е налице
плащане.
В
тази връзка, съдът назначи по делото съдебно-графологична експертиза, която бе
изготвена от експерта Г.М.Т.. От заключението на тази експертиза /лист 20, 21
от делото/ се установи, че подписите в процесните РКО срещу текста
„Ръководител“ и по точно в РКО № 689/31.12.2017 година, № 690/31.12.2017 година
и № 691/31.12.2017 година, издадени от дружеството са копия на подписи, които
не са изпълнени от лицето Д.Х.Д., управител на дружеството. Също така подписите
в полето получих сумата също не са изпълнени от лицето Д.Х.Д.. Заключението на
тази експертиза се прие като доказателства по делото, като мотивирано,
добросъвестно и компетентно дадено, а и не бе оспорено от страните. Въз основа
на него съдът приема, че при изготвянето на тази РКО, дали основание на АНО да
реализира административно-наказателна отговорност, не е участвало лицето което
за което се твърди че е положило подписите. Следователно съдът намира, че тези
РКО следва да бъдат изключени от доказателственния материал по делото.
С
оглед установяването на движението на
паричните средства от една сметка в друга и дали това движение е само счетоводно
и документално оформено, без въобще да е налице плащане, съдът назначи по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която бе изготвена от експерта към
Окръжен съд град Стара Загора, В.Н.К.. От заключението на експертизата /лист 33-35
от делото/ се установява, че вещото лице се запознало с движението по партида
на сметка 499 за периода 01.12.2017 година – 31.01.2017 година, хронологията на
сметка 501 по кореспондиращи сметки за същия период, оборотна ведомост за
периода, договор за извършване на финасово0счетоводни услуги между фирма
„ЕКСПЕРТ-ДИМОВИ“ООД и „СТРОЙКОМПЛЕКТ-МД“ООД и анекс към него, документи за
регистрирани касови апарати. Въз основа на проучванията си вещото лице дава
заключение, че по договор фирма „ЕКСПЕРТ-ДИМОВИ“ООД няма правомощия да създава
първични счетоводни документи, да съхранява и да изразходва парични средства в
брой на възложителя – дружеството жалбоподател. Също така от документите на
регистрираните фискални устройства също се установявало, че каси на дружеството
и пари в брой има единствено в търговските обекти на дружеството в град Стара
Загора и град София и няма каса в счетоводната фирма, където е правена
проверката, тоест това обуславя и налага извода, че няма наличност на парични
средства, които да бъда изплатени реално при съставянето на РКО в счетоводната
фирма. Според експерта отпечатването от счетоводния софтуер на ордери не е
свързано с реално изплащане на парични суми в брой/на каса. При отпечатването
се генерирало документ, който отразява разчета по конкретната стопанска
операция. С това се налага извода, че дори и да се приемат като доказателства
по делото процесните РКО, то те са отпечатани по време на ревизията, което се
потвърждава и от показанията на свидетелите по делото и не са съставени във
връзка с конкретна стопанска операция поради обстоятелството, че в текста им се
съдържа отразяване на котировки, тоест РКО са създадени след осчетоводяване, а не преди това. Ако РКО е създаден за реално
пращане – едва след неговото
осчетоводяване ще е ясно в кои сметки е отразено това и едва тогава могат да се
отразяват котировките. Тогава котировките ще са върху ордера, но не и в текста
му – той би бил създаден без котировките. В разглеждания случай това било
обратно – РКО има котировки, тези котировки са били вече известни преди
създаване на ордера, тоест има осчетоводяване, отразяване на движение по
счетоводни сметки /не плащане в брой/ и едва след това е отпечатването на
ордерите. В заключението подборно е описана и начина на движение на парични
средства по счетоводните записвания по сметки 499/501, касателно съдружниците
във дружеството. Ето защо експерта дава категоричното заключение, че въпросните
РКО не отразяват стопанска операция плащане
на пари в брой, а отразяват счетоводно движение на разчети и баланса между
осчетоводените суми по различни счетоводни сметки /в случая 499 и 501/ към
посочената дата 31.12.2017 година. Предвид изложеното експерта твърди, че
процесните РКО са издадени през 2018 година, поради което и физически е
невъзможно по тях да са броени реални парични суми на 31.12.2017 година. В
заключение се обуславя извода, че няма реално изплащане на парични суми в
брой/на каса от дружеството в полза на съдружниците в размер и на датите
посочени в тях. Заключението на тази експертиза се прие като доказателства по
делото, като мотивирано, добросъвестно и компетентно дадено, а и не бе оспорено
от страните. Въз основа на него съдът приема за установено по делото, че няма
реално изплащане на парични суми в брой/на каса от дружеството в полза на съдружниците
в размер и на датите посочени в РКО, с което и няма как да бъдат реализирани и
описаното от АНО административни нарушения. За съда не се доказа по един
безспорен начин, твърдяното от АНО в административно наказателната преписка,
напротив установи се обратното а именно, че няма реално плащане в брой от
страна на дружеството към трети лица – съдружници.
От
друга страна АНО при реализиране на административно наказателната отговорност е
допуснал нарушаване на правилата заложени в нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Проверяваното дружество е възразило против съставения АУАН, като е изложило
доводи, че не е налице плащане в брой и поради това АНО е следвало да положи
всички възможни способи, преди да се произнесе по преписката, да извърши
разследване на спорните наведени пред него обстоятелства и едва след това да
пристъпи към издаване на наказателно постановление, но не е сторил това.
Изложеното до тук
обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: