Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9328 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 298106 от 10.12.2019 г.
по гр. д. № 26338 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 64-ти състав е признато
за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че И.Г.М.,
ЕГН *********
дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *******сумата от 64,54 лева - цена за доставена топлинна
енергия за периода м.11.2014г. – м.04.2015г. за имот на адрес: гр.София, ж.к.*******с аб.№ 326827, ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 3,20 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.11.2014г. – м.04.2015г., ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като е отхвълен иска за цена за топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 168,61 лева и за периода м.05.2013г. – м.10.2014г., отхвърлен е иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 12,60 лева и за периода м.05.2013г. – м.10.2014г., както и
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 39,71 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата
16.11.2014г. - 27.10.2017г. и за сумата от 2,94 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на
забавата 16.11.2014г. - 27.10.2017г.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение в частта на уважаване на
исковете е постъпила въззивна
жалба от ответника И.Г.М. с излагане на
доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно СРС е
приел, че е собственик или вещен ползвател на имота, след като липсват
категорични доказателства за това. В случая ответникът не притежава собствеността
и вещното право върху имота, които обстоятелства са заявени с възражения по
делото. Заявява, че цитираното в решението писмо на Столична община не е
безспорно и категорично доказателство за собственост или учредено вещно право
на ползване върху имота, за който се твърди, че са доставяни количества ТЕ
възлизащи на исковата сума. Доколкото това обстоятелство не е доказано в
производството от ищеца, то, исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Счита, че неправилно
съдът е уважил претенцията за заплащане на потребена ТЕ в имота, както и
претенцията за такса дялово разпределение. За последната сочи, че в
производството не са ангажирани доказателства за установяване основанието и
размера й. Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В срок не е постъпил отговор от ищеца Т.С.
ЕАД. В подадена молба на 16.04.2021 г. заявява становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в
която претенциите по чл. 422 ГПК са били уважени. Отправя искане за потвърждаване на решението в посочената
част, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 64-ти състав, решение за валидно, допустимо
и неправилно.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът
е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата
доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово
разпределение. Следователно между
страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и
потребление на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
В производството не са
ангажирани от ищеца доказателства за установяване с категоричност и без
съмнение, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. В представеното и
цитирано от първата инстанция в постановеното решение писмо на Столична община
от 05.10.2017 г. /находящо се на л.29 от делото на СРС/ е посочено, че не са
установени налични преписки за адрес гр.София, ж.к.*******на името на И.Г.М.. Чрез
това писмо в производството не се установява, че ответникът е собственик на
имота, за който се твърди да са доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата
стойност. С оглед това при съобразяване правилно разпределената доказателствена
тежест в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ фактическите
доводи на ищеца, че същият се явява клиент на потребената в имота ТЕ са
недоказани. Доводите на въззивника за недоказване на соченото обстоятелство по надлежния
ред съдът намира за основателни. Поради неустановяване наличие на облигационни
отношения между страните във връзка с доставка и ползване на ТЕ за битови нужди
за исковия период, исковете за признаване съществуването на вземания за потребена
и незаплатена ТЕ в имота следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради несъвпадане
изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение в посочената част следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход
на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК на въззивника се следват сторените в производството пред
първата инстанция: разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 209.22
лв. за заповедното производство /при съобразяване, че с определение №
118190/11.06.2020 г. на СРС, 64 с-в са присъдени разноски на ответника в размер
на 90.78 лв./ и в размер на 278.96 лв. за първоинстанционното производство /при
съобразяване, че с определение № 118190/11.06.2020 г. на СРС, 64 с-в са
присъдени разноски на ответника в размер на 121.04 лв./. В полза на
процесуалния представител на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 298106 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 26338 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 64-ти състав, в
частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че И.Г.М., ЕГН ********* дължи
на Т.С.
ЕАД, ЕИК *******сумата от 64,54
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.11.2014г. – м.04.2015г.
за имот на адрес: гр.София, ж.к.*******с аб.№ 326827, ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 3,20 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.11.2014г. – м.04.2015г., ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и в частта, с която И.Г.М., ЕГН ********* е осъден да заплати на Т.С.
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 22.69 лв.-разноски за
заповедното производство и сумата 98.34 лв.-разноски за исковото производство
пред първата инстанция И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК *******срещу И.Г.М., ЕГН ********* установителни искове по чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че И.Г.М., ЕГН ********* дължи
на Т.С.
ЕАД, ЕИК *******сумата от 64,54
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.11.2014г. – м.04.2015г.
за имот на адрес: гр.София, ж.к.*******с аб.№ 326827, ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 3,20 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.11.2014г. – м.04.2015г., ведно със законна лихва от 07.11.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане.
В останалата част, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК *******срещу
И.Г.М., ЕГН ********* установителни искове
по чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че И.Г.М.,
ЕГН *********
дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *******за цена за топлинна енергия сумата 104.07 лв. /разликата над
сумата 64.54 лв. до пълния
предявен размер от 168,61 лева и за периода м.05.2013г. – м.10.2014г./, отхвърлен е иска за цена за услуга дялово разпределение за сумата 9.40 лв. /разликата над
сумата 3.20 лв. до пълния
предявен размер от 12,60 лева/ и за периода м.05.2013г. – м.10.2014г., както и
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 39,71 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата
16.11.2014г. - 27.10.2017г. и за сумата от 2,94 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период
на забавата 16.11.2014г. - 27.10.2017г.
постановеното Решение № 298106 от 10.12.2019 г.
по гр. д. № 26338 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 64-ти състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК *******да заплати на И.Г.М., ЕГН *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 209.22 лв. за заповедното
производство и в размер на 278.96 лв. за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК *******да заплати на адвокат Н.К. от САК на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата 300.00 лв.-разноски за
оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.