№ 36534
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110116347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „,,,, АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че клаузата на чл. 29 от Договор за паричен заем № 110GS/06.12.2022 г.,
сключен между страните, която предвижда неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоеното по кредита на ден в случай, че ищцата не предостави
обезпечение по кредита, не обвързва страните поради нищожност поради
противоречие със закона – неравноправност, заобикалянето му, или
противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да плати на
ищцата 50 лева (частична претенция от общо 110 лева) – недължимо платени
суми по горепосочения договор, който бил изцяло нищожен.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № 110GS/06.12.2022 г., по силата на който ответникът се
задължил да отпусне на ищцата 500 лева при лихва от 36 % годишно, които
ищцата следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а
общата дължима се сума за усвоени 500 лева била 515 лева. Твърди се, че в чл.
19 от договора било уговорено задължения на ищцата да осигури поръчител
на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а в чл. 29 било
предвидено, че ако ищцата не предостави едно от тези две обезпечения,
следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.
Твърди се, че ищцата платила общо 625 лева, от които 110 лева като
неустойка. Договорът се оспорва като нищожен поради противоречие със
закона – липса на един от реквизитите – годишния процент на разходите
(ГПР), за който се поддържа, че е неправилно изчислен, защото не включва
неустойката за непредставено обезпечение, а действителният ГПР е в пъти по-
висок от законово определения максимум. Поддържа се, че уговорената
неустойка е прекомерна, а освен това е резултат от неравноправна клауза, тъй
като е за акцесорно задължение, от чието неизпълнение ответникът не е
търпял вреди. Освен това неустойката била уговорена в противоречие със
1
забраната при забава за изпълнение по договор за потребителски кредит,
потребителят да дължи само лихва. Поддържа се освен това, че договорът е
нищожен и поради неспазена форма – същият е с шрифт, чийто кегел е по-
малък от 12 пункта, а също и поради използване на заблуждаващи практики.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „,,,, АД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че ищцата
била встъпила доброволно в договора, поради което не можела да оспорва
клаузите в него като неравноправни. Излага множество аргументи относно
допустимостта на неустойката; това, че обезпечава легитимен интерес на
ответника, както и че размерът на неустойката можело да се уговори свободно
от страните и размерът бил приет от тях. Поддържа, че неустойката не е
начислявана от ответника и не е била платена от ищцата. Иска отхвърляне на
исковете претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, както и втори – с квалификация
по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД;
чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между тях е сключен Договор за паричен заем №
110GS/06.12.2022 г., по силата на който ответникът се задължил да отпусне на
ищцата 500 лева при лихва от 36 % годишно; че в чл. 19 от договора било
уговорено задължения на ищцата да осигури поръчител на задължението или
да го обезпечи с банкова гаранция, а в чл. 29 било предвидено, че ако ищцата
не предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от
усвоената от нея сума на ден като неустойка.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканата счетоводна
експертиза.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 16347 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 23
октомври 2024 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
2
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване
на недействителност на договорна клауза за неустойка поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, или неравноправност (три евентуални
основания) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, и за осъждане
на ответника да върне неоснователно получени от ищцата суми поради
изначално нищожен договор с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Първият иск се разглежда, ако съдът установи сключен между страните
договор. Този иск се уважава, ако съдът установи, че договорът съдържа
клауза за неустойка, като правен въпрос е дали тази неустойка обезпечава
задължение, за което ответникът има интерес да я посочи, и дали размерът
съответства на изискванията за справедливост и добросъвестност, като съдът
ще направи последната проверка, освен ако ответникът не докаже, че клаузата
е индивидуално уговорена и потребителят е имал възможност да подпише
договор без такава клауза. Вторият иск ще се уважи, ако съдът установи
непосочен или неправилно посочен ГПР по договора, или ако същият е
написан с шрифт с кегел по-малък от 12 пункта, или ако е сключен в резултат
на заблуждаваща практика, довела до включване на неравноправни клаузи.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между тях е сключен Договор за паричен заем
№ 110GS/06.12.2022 г., по силата на който ответникът се задължил да отпусне
на ищцата 500 лева при лихва от 36 % годишно; че в чл. 19 от договора било
уговорено задължения на ищцата да осигури поръчител на задължението или
да го обезпечи с банкова гаранция, а в чл. 29 било предвидено, че ако ищцата
не предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от
усвоената от нея сума на ден като неустойка.
УКАЗВА на ищцата, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: по втория (осъдителен) иск – заплащане на ответника на исковата
сума.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: размера на шрифта на договора; че клаузата за неустойка е
уговорена индивидуално; посочване в договора на правилен ГПР съобразно
формулата на ЗПКр и според нейните компоненти.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за кегела на шрифта, с който е изписан договора.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
3
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 27 септември 2024 г., като срокът не е
преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават
причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а
ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне
на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите от исковата молба, като по
третия се посочи размер на ГПР с и без неустойка.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 300 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С,,,а И..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4