Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2150 30.06.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори
май през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело
номер 1759 по
описа за 2016 година.
Предявени са искове с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС .
Ищците М.А.И. и А.Р.И.
твърдят, че заедно с ответницата са съсобственици на недвижими имоти
представляващи две залесени горски територии
находящи се в землището на с. Б.***************. Първата ищца
притежавала 1/8 ид.ч., а втория ищец – 3/8 ид.ч., а останалите идеални части
били собственост на ответницата К.. В периода месец юли – месец декември на
2013г., без знанието и съгласието на ищците, К. била организирала извършването
на сеч и добив на дървен материал от първия от съсобствените имоти – с номер ********,
като били добити общо 66 куб. м. дървесина, подробно описани по вид в исковата
молба. В периода от месец август на 2013г. до декември 2013г. от втория имот с
№ ******* били добити и извозени общо 26,91 кум.м. дървесина, също подробно
описани по видове в исковата молба. И в двата случая добива бил извършен от
третото лице „*********“ ЕООД по възлагане на ответницата. Така от двата имота
били добити и реализирани количества дървесина на обща стойност 6132,06 лв.,
които съставлявали ползи извлечени от общите имоти получени единствено от
ответницата. Съобразно дяловете в съсобствеността на първия ищец се полагала
сумата 766,50 лева, а на втория ищец – сумата 2299,50 лева. Поради това, те
претендират ответницата да им заплати тези суми, както и законната лихва от
завеждане на иска, до окончателното изпълнение.
Ответницата Н.В.И., починала в хода на производството
и заменена от наследниците С.Й.Г. и В.Й.В., не оспорва наличието на
съсобственост при посочените квоти, върху посочените от ищците имоти. Не отрича
и твърдението, че тя е възложила през 2013г. на третото лице „***********“ ЕООД
да изготви необходимите документи, извърши сечта и реализира дървесината добита
от двата имота. Отрича обаче, това да е станало без знанието и съгласието на
двамата ищци, за които твърди, че от 15 години живеят в Р И. Твърди, че е била
уведомена първата ищца М.И., която винаги представлявала и втория ответник –
неин с. Твърди, че стойността на добитата дървесина, след приспадане на
направените необходими разходи възлизала на 3580 лева. Освен това по сключения
договор с третото лице се дължало възнаграждение от общо 930 лева. След
прихващане на двете суми на 27.02.2013г. ответницата била получила 2650 лева,
като половината от нея била заплатила на първата ищца М.И.. При плащането не
била съставена разписка. По подобен начин страните били уреждали отношенията си
и в предишни години, когато от имотите била добивана дървесина.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не спорно, че са съсобственици на
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б.********** както следва: 1.
залесена горска територия с площ 7,300 дка, в местността „К.“, съставляваща
имот №******* по картата на възстановената собственост, при граници: имот №
****************; 2. залесена горска
територия с площ от 7,500 дка в местността „Р.“, съставляваща имот № ********
по картата на възстановената собственост при граници: имот №***********.
Н.К., чийто наследници са настоящите ответници се е
легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от двата имота, по силата на
нотариален акт за собственост №****************. на н. ************* и
нотариален акт за собственост №*************г. на н. ***************** / лист 10 и 11/.
Ищцата М.И. е собственик на 1/8 ид. ч., а ищецът А.И.
на 3/8 ид.ч. от процесните имоти по силата на договор за продажба, обективиран
в нотариален акт № *************** г. / лист 12/.
Установява се от писмото на Регионална дирекция по
горите гр. П.
от 07.10.2015г. и приложените към него документи / лист 13-17/, че за описаните по-горе два имота са били
издадени две позволителни за сеч: №0124095 от 25.07.2013г. по което са отчетени
три броя превозни билети и № **********.08.2013г. по което са отчетени шест
броя превозни билета. По първото позволително с протокол от 20.01.2014г. е
освидетелстван добив от 66,30 куб.м., а по второто – с протокол от
29.01.2014г. – 26,91 куб.м.
Фактът на осъществяване
на сечта не се е оспорвал в хода на производството както от първоначалната
ответница, така и от нейните наследници. Видно е също така, че Н.К. е сключила
с „*************“ ЕООД договор от
17.04.2013г. относно извършване на дейностите по организиране, добив и
реализация на дървесината от процесните два имота, включително и за работите по
изготвяне на необходимите документи. Във връзка с това съгласно чл.2 от
договора възложителката се задължила да заплати на изпълнителя сума
съставляваща необходими разходи, по тарифа уговорена изрично в чл.2 от
договора, както следва: за два броя скици и удостоверения за характеристика на
имота – 16 лв.; за два броя горски карти 20 лева; за изготвяне на два броя горско-стопанска
програма общо 600 лв.; за съставяне на протокол за трасиране на точки -154 лв.;
за маркиране на право дърво в гората преди отсичане – по 3 лв. на кубик; труд
за рязане на дървесния материал и изваждане от сечището до рампа за товарене –
25 лв. на кубик; експедиция на готовата продукция – 3 лв. на кубик. Освен това
в чл.3 от договора било уговорено, че възложителят дължи и възнаграждение в
размер на 10 лв. на кубик / лист 114/.
Във връзка с
изпълнението на договора били съставени два приемо-предавателни протокола
удостоверяващи, че от имот №****** са добити 10 куб.м. трупи на стойност 500
лв. и 17 куб.м. дърва за огрев на стойност 340 лв., а от имот №********* са
добити 52 куб.м. иглолистни трупи на стойност 2600 лв. и 14 куб.м. дърва за
огрев на стойност 140 лв. / л.116 и 117/. На 27.02.2013г. между К. и „***********“
ЕООД била съставена разписка, в която било удостоверено, че дружеството дължи
по приемо-предавателните протоколи сумата 3580 лв., а възложителката дължи
възнаграждение по чл.3 от договора в размер на 930 лева. След извършено
прихващане било удостоверено, че изпълнителят е изплатил на възложителката
сумата 2650 лева / лист 118/.
По делото е назначено
съдебно-техническа експертиза относно установяване на пазарната цена процесния
дървен материал, добит при извършената сеч. Съгласно основното заключение по
пазарни цени към 2013г. цената на дървесината е 5575 лв. Според допълнителното
заключение на експертизата общо преките разходи по добива на дървесина в двата
имота е 2880,52 лв. с ДДС / лист 214 и 240/.
Установява се, че след смъртта на
първоначалната ответница Н.К., настъпила в хода на процеса, нейните наследници
по закон и настоящи ответници по иска, са извършили действия по приемане на
наследството по опис. В резултат на същото в особената книга при Пловдивския
районен съд било вписано, че В.Й.В. и С.Й.Г. са приели по опис: дължими от
бюджета на държавното обществено осигуряване плащания в общ размер на 259,19
лв. за месец февруари 2017г. /лист 258/.
С оглед установените
факти се налагат следните изводи:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Този от съсобствениците който е събирал доходи от
веща, дължи на останалите обезщетение до размера на приспадащата им се част от
тези доходи. В случая доходът от общата вещ се изразява в стойността на
добитата и продадена дървесина получена в следствие на извършената през 2013г.
сеч в имота. Тъй като във връзка с добива са били извършени разходи,
включително и възнаграждение за изпълнителя на сечта, те също подлежат на
разпределение между всички съсобственици, съобразно чл.30, ал.3 ЗС.
По делото са представени доказателства относно
стойността на реализираните от наследодателката на двамата ответника доходи от
продажбата на дървесината. Съгласно представената разписка те възлизат на 2650
лева. Въпреки твърденията, съдържащи се в депозирания по делото отговор, не се
установи, че Н.К. е заплатила на ищците следващата им се част от получената от
двата имота сума.
Съдът счита, че дължима по реда на чл.30, ал.3 ЗС е
реално получената като добиви от вещта част. Среднопазарната стойност на
добивите, в зависимост от вида им, може да бъде предмет на изследване, в
случаите когато е доказано извършването на дейност по извличане на ползи от
имота от един от съсобствениците / различни от личното ползване/, без да са
налице доказателства за стойността им. Това е и разликата между претенцията за
обезщетение по реда на чл.30, ал.3 ЗС и тази по чл.31, ал.2 ЗС – дължима в
случаите, когато един от съсобствениците е лишен от ползването на имота.
Дори да се приеме, че К. е договаряла с третото лице
във вреда на останалите съсобственици, за което липсват както твърдения, така и
доказателства, то отношенията в тази връзка не подлежат на уреждане по реда та
чл.30, ал.3 ЗС.
Предвид това,
съдът намира, че предявените искове са основателни до размера на приспадащата
се по отношение на всеки от ищците част от получената от наследодателката на
двамата ответници сума. Съобразно правата на ищците в съсобствеността
ответниците им държат разделно както следва: на М.А.И. сумата 331,25 лв. / 1/8
част от 2650 лв./ и на А.Р.И. – 993,75 лв. / 3/8 части от 2650 лв./. В
останалата си част до претендираните с исковата молба 776,50 лв. в полза на
ищцата М.И. и 2299,50 лв. в полза на А.И. исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съдът намира, че възражението на ответниците, свързано
с приемането на наследството по опис, няма отношение към съществуването на
вземанията предмет на настоящото дело. Действително разпоредбата на чл.60, ал.2
от ЗН предвижда, че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. Тази норма обаче има значение в
изпълнителното производство / в този смисъл Определение №298/30.03.2009г. по
гр.д. №200/2009г. на ВКС, ІV г. о. /.
Това е така, защото фактът на приемане на наследството по опис се отразява на
отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението. Тоест
приемането по чл.60, ал.2 ЗН не съставлява правопогасяващ факт, а само
препятствува възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на
наследника надвишаващо стойността на приетото под опис наследство. Извод в тази
насока, може да се направи от чл. 64 и 65 ЗН предвиждащи отпадане на
привилегията за наследника и неограничена отговорност спрямо кредиторите, в
случай, че е не е посочил всички имоти на наследодателя или, че отчужди
имущество в определените по чл.65, ал.1 ЗН срокове, без надлежно разрешение на
съда. Аргумент може да се извлече и от разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК, според
който изпълнителният лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството или че са го приели по опис.
Ето защо съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени за горепосочените размери, като с оглед евентуалното бъдещо
изпълнение, в диспозитива на решението се укаже, че ответниците са приели
наследството по опис.
По
разноските:
Ищците са направили
разноски в общ размер 750,50 лв., като съобразно уважената част от исковете
ответниците следва да им заплатят 322,71 лв.
Разноските сторени от
ответниците възлизат на 1375 лв. Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищците им дължат
разноски от 783,75 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Й.В.
ЕГН ********** с адрес *** двете като наследници на починалата в хода на делото
Н.В.К. ЕГН **********, приели наследството й по опис по ч.гр. д. №4711/2017 г.
на Пловдивския районен съд, да заплатят разделно на М.А.И. ЕГН ********** с
адрес ***, на осн. чл.30, ал.3 от ЗС, сумата 331,25 лв. / триста тридесет и
един лева и 25 ст. / представляваща приспадаща се част от добиви за 2013 г. от
съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б.************, както
следва: 1. залесена горска територия с площ 7,300 дка, в местността „К.“,
съставляваща имот №******** по картата на възстановената собственост и 2.
залесена горска територия с площ от 7,500 дка в местността „Р.“, съставляваща
имот № ****** по картата на възстановената собственост, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявените 766,50 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Й.В.
ЕГН ********** с адрес *** двете като наследници на починалата в хода на делото
Н.В.К. ЕГН **********, приели наследството й по опис по ч.гр. д. №4711/2017 г.
на Пловдивския районен съд, да заплатят разделно на А.Р.И. ЕГН ********** с
адрес ***, на осн. чл.30, ал.3 от ЗС, сумата 993,75 лв. /деветстотин деветдесет и три лева и 75 ст. /
представляваща приспадаща се част от добиви за 2013 г. от съсобствени недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Б.**********, както следва: 1. залесена
горска територия с площ 7,300 дка, в местността „К.“, съставляваща имот
№********* по картата на възстановената собственост и 2. залесена горска територия с площ от 7,500
дка в местността „Р.“, съставляваща имот № ****** по картата на възстановената
собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до предявените 2299,50 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.Г. и В.Й.В. да заплатят на М.А.И. и
А.Р.И., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 322,71 лв. /триста двадесет и два лева
и 71ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.А.И. и А.Р.И. да заплатят на С.Й.Г. и В.Й.В., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 783,75 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и 75ст./,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД