Определение по дело №1376/2016 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 1954
Дата: 4 октомври 2016 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20161620101376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

04. 10. 2016 год., гр. Лом

 

          Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                     Председател: Соня Камарашка,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1376 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е положителен установителен иск от Г.Е.Б. с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат К.И.Б. *** против Б.И.М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** и Г.Ю.М. – М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***.

 

Правно основание: по реда на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

 

Петитум: да бъде признато за установено по отношение на Б.И. *** с ЕГН ********** и Г.Ю.М. – М. с ЕГН ********** ***, че ищеца – Г.Е.Б. *** е собственик на недвижим имот – масивна сграда с №60 склад за зърно с площ от 890 кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед №111/1994год. изменен със Заповед №85/2002год., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт №2607,том ІХ, дело №151 от 26.06.2005год. на служба вписвания при ЛРС.

Претендират се направените по делото разноски.

 

          Иска е допустим – налице е интерес от търсената с иска защита.

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;

          Писмени доказателства, представени с исковата молба:

 

1.     Нотариален акт №145, том ІV, рег. №2128, н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №55, том ІІІ, н. дело №431/2015год.,

2.      Нотариален акт №174, том Х, рег. №5343, н. дело №776/2016год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №198, том VІ, н. дело №1176/2016год.,

3.     Удостоверение Изх.№2098 от 27.07.2016год. на Община с.Якимово,

4.     Скица №139 от 27.07.2016год. на Община с.Якимово,

5.     Удостоверение за данъчна оценка изх.№********** от 25.07.2016год. на ОМДТ при Община с.Якимово.

 

Доказателствени искания, направени от ищеца:

Да се изиска от Нотариус Станислав Станчев с рег. № 577 на НК, заверени копия от нотариални дела с №272/2015год. и №776/2016год.

Да се изиска служебно от ОД»Земеделие» гр.Монтана, заверени копия от преписките за закупуване на УПИ ХХХІІІ по парцелирания план на с.Якимово, обл.Монтана, образувани по заявленията на Г.Е.Б. с ЕГН ********** *** и Б.И.М. с ЕГН ********** ***«Св. Климент Охридски»№3, Бл.1, вх.А, ап.1.

Да се допуснат до разпит двама свидетели – Венета Георгиева Стоянова и Г.М. Георгиев при режим на довеждане, с които ще се установяват твърденията на ищеца.

Да се допусне и назначи съдебно – техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса: описаните в нотариалните актове на двете страни сгради идентични ли са.

Общ писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците Б.И.М. и Г.Ю.М. – М., чрез пълномощника им адвокат Николай Арсенов от АК гр.Монтана.

В отговора си, ответниците считат предявения иск с правно основание по чл.124 от ГПК за процесуално допустим, но неоснователен.

Твърдят, че ищецът не е собственник на процесната производственна сграда, че не е владял въпросната сграда, като не владее същата и към момента. Твърдят, че сградата се ползва от други лица, а не от него.

Оспорва се приложения нотариален акт №145, том ІV, рег. №2128, н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев, надлежно вписан в служба вписвания с акт №55, том ІІІ, н. дело №431/2015год., с който ищеца е признат за собственик върху процесния имот въз основа на обстоятелствена проверка извършена по н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев с правно основание придобивна давност. Твърди се, че ищецът не е владял като негов имота – сграда в продължение на десет години, непрекъснато, открито и необезпокоявано, каквито са изискванията на закона. Тъй като Постановлението на Нотариус Станислав Станчев, с което ищецът е признат за собственик върху въпросния имот е издадено на 19.03.2015год., което означава, че към тази дата той би трябвало да е владял този имот десет години преди това, което няма как да е осъществено, тъй като на 16.08.2006год. чрез нотариален акт №81, том ХХХ, рег. №14215, н. дело №2255/2006год. на Нотариус Детелина Младенова вписан в служба вписвания с рег. №5780/2006год., акт №192, том ХV, н. дело №3116/2006год., партидна книга стр.7983, същия този имот е продаден от собственика му към онзи момент Кооперация „Изгрев” в ликвидация с.Якимово, обл.Монтана на Иван Кирилов Александров. Твърди се, че дори да се приеме, че след тази дата ищеца е започнал да владее имота, то за периода от време от 16.08.2006год. до 19.03.2015година е по-малък от десет години. Отделно от това въпросната вещ е във владение на първия ответник от 22.12.2006год., тъй като към онзи момент Иван Кирилов Александров и съпругата му Соня Ангелова Александрова с договор за продажба на движима вещ, който договор е с нотариална заверка на подписите, са му продали тази сграда. Поради което от въпросната дата тази сграда е във владение на първия ответник. Като последният на 21.07.2016год. е платил сумата от 1721,00лева на Областен управител гр.Монтана, именно за ползването на УПИ ХХХІІІ – Стопански двор №1 през последните десет години.

Претендират се направените по делото разноски.

 

          Доказателствени искания от ответната страна: да бъдат допуснати при режим на довеждане четирима свидетели – Делян Боянов Георгиев, Теодор Евгениев Тончев, Емил Василев Е. и Иван М. ***, за установяване на изложените в отговора възражения.

Писмени доказателства, представени с отговора на ответника:

 

1. Заверено копие от договор за продажба на движима вещ от 22.12.2006год. с нотариална заверка на подписите под рег. №31748/2006год. на Нотариус Бисер Петров,

2. Нотариален акт №81, том ХХХ, рег. №14215, н. дело №2255/2006год. на Нотариус Детелина Младенова, вписан в служба вписвания с рег. №5780/2006год., акт №192, том ХV, н. дело №3116/2006год., партидна книга стр.7983,

3. Вносна бележка №BORD09744259 от 21.07.2016год. на Интернешънъл Ассет Банк за платени 1721,00лева за ползване на УПИ ХХХІІІ Стопански двор №1,

4. Дубликат от приходна квитанция **********/21.04.2016год. издадена от Община с.Якимово, обл. Монтана.

 

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ писмени доказателства, да назначи поисканата съдебно – техническа експертиза и да изиска поисканите доказателства.

Водимо от изложеното по-горе и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

          ПРИЕМА исковата молба от Г.Е.Б. с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат К.И.Б. *** против Б.И.М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** и Г.Ю.М. – М. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***.

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба, като относими и допустими, както следва:

 

1.     Нотариален акт №145, том ІV, рег. №2128, н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №55, том ІІІ, н. дело №431/2015год.,

2.      Нотариален акт №174, том Х, рег. №5343, н. дело №776/2016год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №198, том VІ, н. дело №1176/2016год.,

3.     Удостоверение Изх.№2098 от 27.07.2016год. на Община с.Якимово,

4.     Скица №139 от 27.07.2016год. на Община с.Якимово,

5.     Удостоверение за данъчна оценка изх.№********** от 25.07.2016год. на ОМДТ при Община с.Якимово.

 

ПРИЕМА общия писмен отговор от ответниците чрез пълномощника им адвокат Николай Арсенов от АК гр.Монтана.

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора, като относими и допустими, както следва:

 

1. Заверено копие от договор за продажба на движима вещ от 22.12.2006год. с нотариална заверка на подписите под рег. №31748/2006год. на Нотариус Бисер Петров,

2. Нотариален акт №81, том ХХХ, рег. №14215, н. дело №2255/2006год. на Нотариус Детелина Младенова, вписан в служба вписвания с рег. №5780/2006год., акт №192, том ХV, н. дело №3116/2006год., партидна книга стр.7983,

3. Вносна бележка №BORD09744259 от 21.07.2016год. на Интернешънъл Ассет Банк за платени 1721,00лева за ползване на УПИ ХХХІІІ Стопански двор №1,

4. Дубликат от приходна квитанция **********/21.04.2016год. издадена от Община с.Якимово, обл. Монтана.

 

ДОПУСКА СЪДЕБНО - ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, на разноски на ищеца, като вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да отговори на поставения в исковата молба въпрос.

 

НАЗНАЧАВА на осн. чл.195,ал.1 от ГПК за вещо лица Виолета Борисова Рашевска, от гр.Монтана, ул.”Д-р Стамен Илиев”№2А, ап.10, на която да се изпрати препис от Определението на осн. чл.7 от Наредба №10 за съдебните и арбитражните експертизи. На осн. чл.396,ал.4 от ЗСВ при нужда да се издаде удостоверение.

 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице – общо 150.00лева, от тях 100.00 лв. /сто лева/ възнаграждение за труд и 50 лева пътни разходи, вносими в 7-мо дневен срок от ищеца, на осн. чл.18, ал.1 от Наредба №10 за съдебните и арбитражните експертизи.

 

На основание чл.186, ал.1 от ГПК и чл.28, ал.3 от ЗННД във вр. с чл.10 от НАРЕДБА 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори да се изиска от Нотариус Станислав Станчев с рег. № 577 на НК, заверени копия от нотариални дела с №272/2015год. и №776/2016год.

 

На основание чл.186, ал.1 от ГПК да се изиска от ОД»Земеделие» гр.Монтана, заверени копия от преписките за закупуване на УПИ ХХХІІІ по парцелирания план на с.Якимово, обл.Монтана, образувани по заявленията на Г.Е.Б. с ЕГН ********** *** и Б.И.М. с ЕГН ********** ***«Св. Климент Охридски»№3, Бл.1, вх.А, ап.1.

 

По отношение на искането на ищеца и ответника за допускане до разпит на посочените свидетели при режим на довеждане, съдът ще се произнесе в открито заседание, след уточняване на обстоятелствата, които ще се установяват от техния разпит, предвид допустимостта на свидетелските показания визирани в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 22.11.2016 год. от 09,00 часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

Вещото лице да се призове след внасянето на определеният от съда депозит, като на същото се укаже да представи експертизата в едноседмичен срок преди съдебното заседание на осн. чл.199 от ГПК, както и справка – декларация по чл.23,ал.2 и чл.24,ал.2 от Наредба №2/2015год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

          Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Б.И. *** с ЕГН ********** и Г.Ю.М. – М. с ЕГН ********** ***, че ищеца – Г.Е.Б. *** е собственик на недвижим имот – масивна сграда с №60 склад за зърно с площ от 890 кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед №111/1994год. изменен със Заповед №85/2002год., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт №2607,том ІХ, дело №151 от 26.06.2005год. на служба вписвания при ЛРС.

 

Иск с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

 

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот: масивна сграда с №60 – склад за зърно с площ от 890кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1 по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със Заповед №111/1994год. и изменен със Заповед №85/2002год., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт №2607, том ІХ, дело №151 от 26.06.2005год. на Служба вписвания на ЛРС.

Твърди, че основанието на правото му на собственост е давностно владение, започнало през 1998год. и продължило повече от 10 години, което е признато с нотариален акт №145, том ІV, рег. №2128, н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №55, том ІІІ, н. дело №431/2015год., като владее имота и към настоящия момент.

Твърди, че като собственик на сградата е подал искане за придобиване на правото на собственост върху терена, на който се намира тази сграда. По повод на което бил информиран, че като собственици на сградата се легитимират с договор за покупко – продажба - нотариален акт №174, том Х, рег. №5343, н. дело №776/2016год. на Нотариус Станислав Станчев, вписан в служба вписвания с акт №198, том VІ, н. дело №1176/2016год., купувача настоящ ответник Б.М. и неговата съпруга Г.М., поради което за него е налице правен интерес да докаже, че е собственик на процесната сграда, а не ответниците, като по този начин разрешат спора за собственост на сградата, като въз основа на съдебното решение да получи правото да придобие терена върху който сградата се намира.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на Б.И. *** с ЕГН ********** и Г.Ю.М. – М. с ЕГН ********** ***, че ищеца – Г.Е.Б. *** е собственик на недвижим имот – масивна сграда с №60 склад за зърно с площ от 890 кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед №111/1994год. изменен със Заповед №85/2002год., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт №2607,том ІХ, дело №151 от 26.06.2005год. на служба вписвания при ЛРС.

Претендират се направените по делото разноски.

 

Общ писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците Б.И.М. и Г.Ю.М. – М., чрез пълномощника им адвокат Николай Арсенов от АК гр.Монтана.

В отговора си, ответниците считат предявения иск с правно основание по чл.124 от ГПК за процесуално допустим, но неоснователен.

Твърдят, че ищецът не е собственник на процесната производственна сграда, че не е владял въпросната сграда, като не владее същата и към момента. Твърдят, че сградата се ползва от други лица, а не от него.

Оспорва се приложения нотариален акт №145, том ІV, рег. №2128, н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев, надлежно вписан в служба вписвания с акт №55, том ІІІ, н. дело №431/2015год., с който ищеца е признат за собственик върху процесния имот въз основа на обстоятелствена проверка извършена по н. дело №272/2015год. на Нотариус Станислав Станчев с правно основание придобивна давност. Твърди се, че ищецът не е владял като негов имота – сграда в продължение на десет години, непрекъснато, открито и необезпокоявано, каквито са изискванията на закона. Тъй като Постановлението на Нотариус Станислав Станчев, с което ищецът е признат за собственик върху въпросния имот е издадено на 19.03.2015год., което означава, че към тази дата той би трябвало да е владял този имот десет години преди това, което няма как да е осъществено, тъй като на 16.08.2006год. чрез нотариален акт №81, том ХХХ, рег. №14215, н. дело №2255/2006год. на Нотариус Детелина Младенова вписан в служба вписвания с рег. №5780/2006год., акт №192, том ХV, н. дело №3116/2006год., партидна книга стр.7983, същия този имот е продаден от собственика му към онзи момент Кооперация „Изгрев” в ликвидация с.Якимово, обл.Монтана на Иван Кирилов Александров. Твърди се, че дори да се приеме, че след тази дата ищеца е започнал да владее имота, то за периода от време от 16.08.2006год. до 19.03.2015година е по-малък от десет години. Отделно от това въпросната вещ е във владение на първия ответник от 22.12.2006год., тъй като към онзи момент Иван Кирилов Александров и съпругата му Соня Ангелова Александрова с договор за продажба на движима вещ, който договор е с нотариална заверка на подписите, са му продали тази сграда. Поради което от въпросната дата тази сграда е във владение на първия ответник. Като последният на 21.07.2016год. е платил сумата от 1721,00лева на Областен управител гр.Монтана, именно за ползването на УПИ ХХХІІІ – Стопански двор №1 през последните десет години.

Претендират се направените по делото разноски.

 

 

Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че по делото не е спорно наличието на масивна сграда с №60 склад за зърно с площ от 890 кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед №111/1994год. изменен със Заповед №85/2002год., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт №2607,том ІХ, дело №151 от 26.06.2005год. на служба вписвания при ЛРС.

Спорно по делото е установяване на принадлежността на правото на собственост върху масивна сграда с №60, склад за зърно.

Ищецът съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже фактите който твърди, че е придобил правото на собственост върху претендирания имот на твърдяното от него основание – изтекла десет годишна придобивна давност в която следва да е владял имота и упражнявал фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, че са придобили спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца т.е. следва да докажат правоизключващите или правопогасяващите си възражения.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства, че имота е частна държавна собственост.

УКАЗВА на ищеца че твърдените от него обстоятелства следва да установи с предвидените в ГПК доказателства.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи възраженията си с всички допустими в ГПК доказателства.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

 

             На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде постановено неприсъствено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

                                                                             Районен съдия: