№ 6849
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110129302 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Диана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева гр. д. № 29302/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М. Ч. М. срещу /ФИРМА/, осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал.1, вр. чл. 386 от КЗ за заплащане на сума в размер от 1 342 лв. (след изменение на размера
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с молба от 21.03.2022г., допуснато в о.с.з. на 24.03.2022г.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди по т.а. „Ивеко 75 Е 17“, с ДК №
********, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът М. Ч. М. твърди, че в периода на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – полица № 93002010048359/04.06.2020г.,
сключен с ответното застрахователно дружество, на 20.09.2020 г. по път „164“ с посока от
с.Бучин проход към гр.Своге е настъпило застрахователно събитие, вследствие на което
били причинени щети на собствения на ищеца т.а. „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № ********,
предмет на договора, управляван при настъпване на ПТП от А. ПопИ.. За установяване на
вредите ответното застрахователно дружество образувало ликвидационна преписка по щета
№ 1000-1201-20- 000250. Ищецът твърди, че във връзка с процесните щети, на 30.09.2020 г.
заплатил за ремонт на автомобила си, сумата от 1 797,06 лв., като представил фактура на
застрахователя за извършения ремонт. Ищецът поддържа, че ответната страна му изплатила
сума в размер на 455, 06 лв., като неоснователно и незаконосъобразно отказала да изплати
застрахователното обезщетение за възстановяване на настъпилите вреди в цялост, от което и
извежда правния си интерес за предявяване на исковата претенция. Прави искане и за
присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно към
датата на процесното събитие застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка, сключена за т.а. Ивеко 75 Е 17, с ДК № ********. Твърди, че е отказал
1
изплащане на застрахователно обезщетение законосъобразно, тъй като експертите му
определили застрахователно обезщетение в съответствие с действителните вреди, в размер
на 455,06 лв., които били заплатени на ответника. По изложените съображения ответникът
моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски.
Ищецът, редовно призован в открито съдебно заседание, не изпраща представител. С
молба с вх. № 54706/21.03.2022 г. моли да бъде даден ход на делото в отсъствие
представител на ищеца.
Ответникът, редовно призован в открито съдебно заседание, представлява се от юрк.
С., който поддъйржа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да
докаже при условията на главно и пълно доказване: 1) сключен застрахователен договор при
ответното застрахователно дружество за имуществена застраховка за увредения автомобил;
2) настъпване в периода на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска; 3) причинени в резултат от застрахователното събитие
вреди на увредения автомобил в сочения от ищеца размер, които са в причинна връзка с
механизма на настъпилото събитие.
По делото страните не спорят по т. 1 и т. 2 от предмета на доказване, а именно, че
между тях е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“, учредена със застрахователна полица № 93002010048359, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпило покрито застрахователно събитие (риск) по
отношение на т.а. Ивеко 75 Е 17, с ДК № ******** – предмет на застрахователния договор,
по повод на което при /ФИРМА/ е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“)
№ 1000-1201-20-000250, като последният е заплатил застрахователно обезщетение в полза
на М. Ч. М. в размер на 455, 06 лв.
Ответникът не оспорва, а и от приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните,
кореспондираща на приетото удостоверение от ОД на MВР, РУ-Костинброд /л. 8 по делото/,
и на приетото сведение от управлявалия товарния автомобил – А. Я. ПопИ. /л.6 по делото/,
поради което съдът я кредитира и й дава вяра, се установява, че при движение по
двупосочен път „164“ с посока от с.Бучин проход към гр.Своге на процесния товарен
автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № ********, друг товарен автомобил, движещ се в обратна
посока на срещуположната лента на движение, навлязъл в лентата на процесния автомобил
и го ударил, в резултат на което били причинени имуществени щети на автомобила, а
именно: счупени три броя огледала, надрано отваряевмо ляво стъкло и огъната рамка на
огледалата. Съгласно експертизата повредите по товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК
№ ********, отговарят и са в причинно следствена връзка на така описания механизъм на
ПТП.
Не е спорно също така между страните, че във връзка с отстраняване щетите по
процесния автомобил са били извършени ремонтни дейности в сервиз, както и че ищецът
заплатил ремонтните дейности, чиито размер възлиза на сумата от 1797, 06 лева, за което по
делото са приети фактура /л. 9/ и платежно нареждане от 30.09.2020 г. /л.10/. Не е спорно
между страните, че ответното дружество е изплатило по образуваната при него щета за
процесното ПТП с № 1000-1201-20-000250, сумата в размер на 455, 06 лева.
Страните спорят по размера на исковата претенция.
От изслушаната по делото САТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
се установява, че стойността на описаните в заключението щети по увредения автомобил по
средни пазарни цени към датата на ПТП на нови части е в размер на 1255, 90 лева.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
2
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г.
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
По изложеното съдът намира, че възстановителната му стойност следва да е тази
срещу която автомобила е отремонтиран в сервиз, доколкото релевантен е размера на
действителните вреди, а в случая отремонтирането не надвишава този размер, поради и
което застрахователят е длъжен да заплати обезщетение. Видно от изслушаната САТЕ
стойността на щетата, към датата на ПТП по средни пазарни цени е в размер на 1255, 90
лева. Ответникът е заплатил сумата в размер на 455, 06 лева. Остатъкът е в размер на 800, 84
лева. Ищецът претендира сумата от 1342, 00 лева, което прави исковата претенция частично
основателна. Или общо искът следва да бъде уважен до размера на сумата от 800, 84 лева, а
за сумата от 541, 16 лева, разликата над призната сума от 800, 84 лева до пълно предявената
от 1342, 00 лева, отхвърлен.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при този изход на спора на страните се
дължат разноски с оглед уважената и отхвърлена част от иска. Ищецът е реализирал
разноски в размер на 593, 68 лева, съгласно представения от него списък с разноски на л. 35
по делото. Така на ищеца следва да бъдат присъдени с оглед уважената част от иска
разноски в общ размер на 354,28 лева. На ответника също му се следват разноски с оглед
отхвърлената част от иска. Същият е заплатил разноски в размер на 150, 00 лева за
изслушване на САТЕ, като на ответника на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Или общо ответникът
е реализирал разноски в производството в размер на 250, 00 лева. Така на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 100, 81 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
представлявано от М. С.а М.-Г. и П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ч. М., ЕГН **********, сумата в
размер на 800, 84 лева /осемстотин лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по т.а. „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № ******** по застраховка
„Каско на МПС“, във връзка с ПТП, реализирано на 20.09.2020 г. по път „164“ с посока на
движение от с.Бучин проход към гр.Своге, щета № 1000-1201-20-000250, ведно със
законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 541, 16 лева, разликата над призната сума от 800, 84 лева до пълно
предявената от 1342,00 лева, като недоказан по размер.
3
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
представлявано от М. С.а М.-Г. и П.Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
М. Ч. М., ЕГН **********, сумата от 354,28 лв. /триста петдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/, разноски в производството, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Ч. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано
от М. С.а М.-Г. и П.Д., сумата от 100, 81 лева /сто лева и осемдесет и една стотинки/,
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4