№ 279
гр. А., 14.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310100695 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79,86 ЗЗД.
БНП Париба Пърсънъл Файненс С А , с чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С А клон България, със седалище и адрес на управление гр София жк
Младост 4 бизнес парк София сгр 14 моли да бъде постановено решение, с
което да бъде да бъде признато за установено вземането му по отношение на
ТР. АС. Ч., с посочен адрес за призоваване гр А. ул„А. 2“ 12 в размер на
7171,82 главница по договор за кредит,1001,78лв възнаградителна лихва за
периода 20.05.2017-20.02.2018г,2332,16лв мораторна лихва от 20.06.2017-
16.10.2020г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч гр д 1897/2020г на АРС. Твърди, че на 07.02.2017г между ищеца в
качеството на кредитор и ответника – кредитополучател, е сключен договор
за паричен кредит PLUS14509308, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 8000лв, която сума ведно с начислените
договорна лихва последният се е задължил да върне в срок от 12 месеца – до
20.02.2018г, съгласно погасителен план. Ищецът е изпълнил задължението си
по договора за кредит, като е изплатил сумата, а за ответника е възникнало
задължение да заплаща дължимите месечни вноски, всяка в размер на
1
835,28лв. Ответникът е преустановил плащането на вноските на 20.05.2017г,
към която дата са погасени две месечни вноски. Поради забава в плащането а
две или повече месечни вноски, е начислено обезщетение за забава, вземането
по договора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от
20.06.2017г, а до длъжника е изпратено уведомление. Ищецът се е снабдил за
вземането си със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в образуваното ч гр д 1897/2020г на АРС. Представя писмени
доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска
изцяло. Счита, че по делото не са представени доказателства във връзка с
размера на задължението, което се претендира с исковата молба. Прави
възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречие
с изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК, а именно изискването за изписване
договора с шрифт не по-малък от 12.Оспорва всички представени с ИМ
писмени доказателства, като противоречащи на изискванията на чл. 10 ал.1
ЗПК. Твърди освен това , че представеното извлечение от сметка не отговаря
на посочените в ИМ дължими суми, оспорва претенцията за такса
ангажимент, като твърди че тази уговорка е нищожна като противоречаща на
чл. 10 а ал.2 ЗПК, тъй като не е такса или комисионна за допълнителни
услуги, каквито са допустими, а е такса свързана с усвояване и управление на
кредита, каквато е забранено да бъде начислявана съгласно цитираната
разпоредба. Ето защо счита, че се дължи само чистата стойност на кредита на
основание чл. 23 ЗПК, или сумата от 6049,44лв, представляваща разликата
между отпуснатата реално сума от 7720лв и изплатената от 1670,66лв.
Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Между
ищеца в качеството на кредитор, и ответника – кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит PLUS-14509308 от 07.02.2017г, по силата
на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 8000лв, при ГПР
44,21% и ГЛП 30,51%, която сума кредитополучателят се е задължил да върне
, ведно с начислената застрахователна премия от 537,60лв, и такса
ангажимент от 280лв на 12 месечни погасителни вноски, всяка една в размер
на 836,28лв., съгласно погасителен план в срок до 20.02.2018г. Страните са
2
договорили, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят да заплати обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, а при просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска , правото на
кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо в целия му
размер/л.4-6вкл/. Представеното извлечение по кредит PLUS-14509308 не е
подписано, не е ясно от кого е изготвено и не се коментира. До ответника е
изпратена покана от 16.11.2017г. за погасяване задължението по договора за
кредит в общ размер на 8471,62лв. и обявяване вземането по договора
предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно , компетентно и безпристрастно
изготвено, шрифтът и размерът, на който е изготвен представеният за
изследване договор за потребителски паричен кредит от 07.02.2017г е
Garamond 11 пункта, а общите условия към същия договор вещото лице
допуска да са изготвени на шрифт Pragmatica 5,00пункта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумите, за които е издадена ЗИ по ч. гр.д.
1897/2020г на АРС, както и евентуално заявен осъдителен с правно основаие
чл. 79,86 ЗЗД – за заплащане сумите от 7171,82 главница по договор за
кредит,1001,78лв възнаградителна лихва за периода 20.05.2017-
20.02.2018г,2332,16лв мораторна лихва от 20.06.2017-16.10.2020г, ведно със
законната лихва. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1897/2020г на АРС се установява, че установителният иск е допустим, като
предявен от взискателя в законоустановения срок. Предявеният като
евентуален осъдителен иск е недопустим. Същият почива на същите
твърдения – а именно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит, с искане исковата молба да бъде приета като
воелизявлеине за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На практика
вида на търсената защита с установителния и осъдителния иск е един и същ,
тъй като осъдителната претенция също произтича от настъпилата предсрочна
3
изискуемост, която обаче следва да се счита от предявяване на исковата
молба. Ето защо в тази му част производството ще се прекрати като
недопустимо.
Разгледани по същество. В настоящото производство в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на
основание валиден договор за потребителски заем с номер PLUS-14509308 от
07.02.2017г, и размера на претенциите си. Не се оспорва от ответника
твърдението за наличие на валидно сключен договор за кредит PLUS-
14509308 от 07.02.2017г. Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора, като е предоставил сумата по
договора за кредит. Ответникът прави възражение, че договора за
потребителски кредит и приложените към него ОУ и други документи
неразделна част от договора не са съобразени с изискването на чл. 10 ал.1
ЗПК, а именно изписването им с шрифт не по-малък от 12. Съгласно
неоспореното заключение на СТЕ, договорът за потребителски кредит е
изписан с шрифт Garamond 11 пункта, а ОУ към него – шрифт Pragmatica
5,00пункта. Ето защо процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 вр.чл.10 ал1 ЗПК и в този случай се
дължи само чистата стойност на отпуснатата сума/ арг чл. 23 с з/.
възражението на ответника за недължимост на таксата от 280лв е
основателно. Така начислената такса в размер на 280лв представляваща такса
ангажимент е нищожна, т.к противоречи на чл. 10а ал.2 и ал.4 от ЗПК,
съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост е неоснователно. Липсват представени от ищеца
доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди предявяване на иска, длъжникът обаче е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на книжата с ИМ.
Доказателства за размера на дължимата по договора главница, след
приспадане на извършените от ответника плащания не са представени. В
настоящото производство в тежест на ищеца беше да установи при условията
на пълно доказване размера на претенциите си . Той не стори това. Ето защо
искът за установяване вземането по ЗИ издадена по ч гр д 1897/2020г по описа
на АРС, като недоказан ще се отхвърли.
4
При този изход на спора, и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът
има право да му бъдат заплатени направените разноски. При липса на
представени доказатлетва за направени такива, съдът не присъжда разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр д 695/2021г по описа на АРС по
отношение предявеният от БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А Париж
ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен СА клон България , със
седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4 бизнес парк София
сгр 14 представлявано от Димитър Димитров - зам управител иск за
осъждане ТР. АС. Ч. ЕГН**********, с посочен адрес за призоваване гр А.
ул„А. 2“ 12 в размер на 7171,82/седем хиляди сто седемдесет и един лв
осемдесет и две ст/лв главница по договор за кредит,1001,78/хиляда и един лв
седемдесет и осем ст/лв възнаградителна лихва за периода 20.05.2017-
20.02.2018г, 2332,16/две хиляди триста тридесет и два лв шестнадесет ст/лв
мораторна лихва от 20.06.2017-16.10.2020г, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане
Решението в тази му част, имащо характер на определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С А
Париж ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файнен СА клон
България , със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4
бизнес парк София сгр 14 представлявано от Димитър Димитров - зам
управител да бъде признато за установено по отношение на ТР. АС. Ч.
ЕГН********** вземането му по Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по ч гр д 1897/2020г по описа на АРС в размер на
7171,82/седем хиляди сто седемдесет и един лв осемдесет и две ст/лв
главница по договор за кредит,1001,78/хиляда и един лв седемдесет и осем
ст/лв възнаградителна лихва за периода 20.05.2017-20.02.2018г, 2332,16/две
хиляди триста тридесет и два лв шестнадесет ст/лв мораторна лихва от
5
20.06.2017-16.10.2020г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното плащане
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6