№ 15215
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110107430 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез адв. В.,
срещу П. Г. К., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск по чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на „..“ ЕООД сумата от 600 лв., представляваща
изискуема и непогасена главница по договор за потребителски кредит № .. г., сключен
между „..“ ЕООД и П. Г. К., вземанията по който са прехвърлени в полза на „..“ ЕООД
чрез договор за цесия от 19.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г. до окончателното погасяване на
дълга.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
09.07.2021 г. между „..“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, и П. Г. К., като
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № ., по силата на
който на ответницата била предоставена в заем сумата от 600 лв., която следвало да
върне в срок до 08.07.2022 г. Ответницата не изпълнила задълженията си по кредита,
като били налице непогасени вземания в общ размер на 882,79 лв., от които 600 лв. за
главница и 282,79 лв. – договорна лихва. По силата на сключен договор за цесия от
19.04.2023 г., кредитодателят прехвърлил в полза на „..“ ЕООД вземанията по
процесния договор за потребителски кредит, за което обстоятелството на ответницата
било изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че разполага с
издадена в негова полза срещу кредитополучателя заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 36183/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответницата
възразила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответницата дължи
на дружеството сумата от 600 лв., представляваща непогасено вземане за главница по
процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. С., е подала отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
сключването на договор за потребителски кредит № .. г. При условията на
евентуалност твърди нищожност на договора поради липсата на съгласие за
сключването му в предписаната от закона форма. Оспорва получаването на заемната
сума. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в съдържанието му
1
не бил посочен механизма на формиране на ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че
вземането е с настъпил падеж, както и валидността на договора за цесия от 19.04.2023
г. Оспорва получаването на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на валидно сключен между ответницата и „..“ ЕООД договор за
потребителски кредит № .. г., със съдържанието посочено в исковата молба,
предоставянето на заемната сума в полза на ответницата, изискуемост на процесното
вземане за главница, прехвърляне на непогасените вземания по договора за
потребителски кредит в полза на „..“ ЕООД чрез сключването на договор за цесия,
както и уведомяването на длъжника за извършената цесия.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че
е заплатила търсеното вземане.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Налице са
основания за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 36183/2023 г. по описа на
СРС, 169 състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото, тъй като същата е необходима за правилното
решаване на правния спор. Без уважение следва да бъде оставено искането на
ответницата по чл. 183, ал. 1 ГПК, доколкото не са налице основания, които да налагат
представянето на приложените към исковата молба писмени документи в оригинал.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.05.2025 г. от 10.20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 36183/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 169 състав.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
2
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото
лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 183, ал. 1 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3