№ 85906
гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110163816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. В. И. за
заплащане на суми по договор за потребителски кредит, от които главница в
размер на 297,91 евро и лихва за забава 260,52 евро за периода от 18.10.2017 г.
до 29.08.2024 г.
Съдът е намерил с оглед приложението на чл. 410, ал. 3 ГПК, че същата
е нередовна не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото
заявените вземания в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
съответстват на размера на вноските по приложения към заявлението
погасителен план по договора за потребителски кредит. Поради това на
заявителя е било указано да посочи как точно е формирал размера на
претенцията си – връщане на кои точно от погасителните вноски и иска и в
какъв размер, като в мотивите си съдът ясно е указал, че съмненията му
произлизат от това, че поне от една вноска се претендира част. Указанията на
съда са връчени на заявителя на 09.01.2025 г.
В отговор с молба с вх. № 10838/13.01.2025 г. заявителят е посочил, че
не бил длъжен да посочва на съда нищо, заповедният съд нямал право да
изчислява размера на законната лихва, производството било формално и
никакви указания нямало да изпълнява.
Указанията към заявителя имат за цел осигуряване на възможност за
защита на ответника – заявителят да уточни каква сума от всяка погасителна
вноска по кредита иска да му се върне, за да може да се направи преценка
какво се е случвало по договора и дали има основание да се търсят суми в
такъв размер, като ответникът да може да провери погасителния си план и
извършените плащания и да вземе информирано решение дали да оспорва
заповедта за изпълнение или не. Указания в този смисъл не противоречат на
закона – те гарантират правото на длъжника да разбере ясно какво се
претендира от него и да може да направи преценка относно възраженията си.
1
Така когато длъжникът получава от съдебен орган общото указание „върни
500 лева“ на кредитора си, той няма как да разбере дали сумата отговаря на
неплатените от него вноски, не може да прецени дали извършените от него
плащания имат погасителен ефект именно към заявените от кредитора вноски
или към други, и поради това няма как да възрази по конкретните вноски –
дали са били частично погасени от него предсрочно или пък е платил след
срока и следва да се извърши прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
или по друг ред, дали има погасени по давност вземания. Подобна преценка е
изключително трудна за длъжника и именно затова е въведено и изискването
на чл. 410, ал. 3 ГПК при заповедни дела срещу потребители да се представят
и договорите за задължението, за да може да се осъществят в пълен обем
правата на насрещната страна. Възприемането на тази разпоредба от
законодателя ревизира решенията на т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство по потребителски дела –
щом законодателят е предвидил документ като задължително приложение към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът, който е компетентен
да издаде заповедта, ще трябва да има предвид това заявление, за да установи
редовността на заявлението – иначе представянето на документите няма
никакъв смисъл. Същата освен това не съответства на задължението на
националния съд по чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО да даде възможност на
потребителя да се защити срещу евентуално неравноправни клаузи. Всяка
подобна, вкл. цитираната от заявителя съдебна практика, постановена
преди 06.02.2024 г. (а заявителят не цитира нито едно решение след тази дата е
в пряко противоречие със задължителните тълкувателни указания, дадени от
Съда на Европейския съюз в Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23
Сити кеш и др., които изрично предвиждат, че чл. 7 от Директивата не
допуска национална съдебна практика, според която заповеден съд, който
има съмнение относно прилагане на неравноправни клаузи по договор за
кредит, не може да изиска от заявителя информация за точния размер на
търсените от него вноски и период, за който се дължат.
Така всъщност липсата на ясно твърдение от страна на заявителя кои
вноски (за кой месец) претендира и в какъв обем (каква сума за всяка вноска
поотделно) представлява противоречие между изложените в
обстоятелствената част на заявлението му твърдения – твърди се, че е
отпусната сума в повече от поисканата, и не се сочи коя част от нея с какъв
падеж се претендира. Последното поставя длъжника в изключително
затруднено положение да прецени дали евентуални негови възражения за
погасяване на съответните вноски са основателни. Поради това изискванията
на съда в случая за законосъобразни и в защита на по-слабата страна, както му
е възложено от закона. Изпълнението на тези указания в обема, посочен от
съда – да се индивидуализира каква част от всяка неплатена погасителна
вноска по делото се претендира от длъжника, не накърнява никакви интереси
на кредитора.
В случая в чл. 12, ал. 4 е уговорена неустойка, която създава
основателни съмнения за неравноправност, и съдът е дал указания на
заявителя, за да отграничи за кои парични суми същата е имала действие, да
2
може да установи действителен ГПР по договора и да провери какво
потребителят е плащал по тази неустойка, т.е. да оцени дали клаузата е
неравноправна и с какъв ефект.
Що се отнася до възражението, че съдът не можел да преценява
действителния размер на законната лихва в заповедното производство, това по
принцип е така, но ако претенцията за законна лихва се отклонява в пъти (200
– 400 %) от очаквания размер на законната лихва, и заявителят не може да
обясни това, то е налице злоупотреба с права и няма как да се издаде заповед.
За това, че такива драстични разминавания на законната лихва в заповедното
производство се следят служебно по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е налице
и богата практика на Софийския градски съд – напр. Определение №
9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;
Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г.
на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр.
дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по
въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд,
I-в състав, и други.
Доколкото заявлението се отхвърля поради нередовност, то не следва да
се дават на заявителя указания за предявяване на осъдителен иск по чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като това означава да му се дава повторен шанс да уточни
претенцията си по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба,
като така се дава предимство на заявителя пред длъжника му с втори шанс да
заяви същата претенция – което според Върховния касационен съд – Решение
№ 50265/10.01.2023 г. по гражданско дело № 3517/2021 г., IV ГО, не следва да
се допуска, тъй като нарушава принципа на състезателното начало във вреда
на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410,
ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 4356/30.08.2024 г., подадено пред Районен
съд – Радомир, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3