Решение по КНАХД №624/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба Началник сектор в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция против Решение №155/17.04.2025 год., постановено по АНД №467/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №25-1228-000242 от 04.02.2025г., издадено от касатора с наложена на Л. К. К. глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата за това, че на 23.01.2025г. около 14,10ч. в [населено място] по [улица], в посока запад управлява собствения си лек автомобил „Ситроен“ с рег. № [рег. номер], като на кръстовището с ул. Ст. С. завива на север в нарушение на пътната маркировка. Нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. За нарушението е съставен АУАН №25-242 на 23.01.2025г. в присъствието на нарушителя, връчен на същата дата. В даденото възражение по акта към момента на съставянето му не е оспорена описаната фактическа обстановка.

С въззивната жалба е оспорена редовността на съдържанието на съставения АУАН – липсва описание на релевантни за отговорността факти от обективната действителност. Санкционираното лице е твърдяло, че на описаното в акта място липсва поставена пътна маркировка М2, поради което и същият не е извършил от обективна и субективна страна нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд приел въз основа на писмено доказателство /писмо на Община Стара Загора с изх. №10-11-1654/04.02.2025г./, че на мястото, описано в АУАН и в НП към датата на нарушението липсва поставена пътна маркировка М2 /две непрекъснати линии/, поради извършен ремонт на ревизионна шахта, разположена на кръстовището на [улица]и ул. Стефан Сливков“ северно платно за движение. Въз основа на това доказателство, съдът приел извод, че описаната в НП фактическа обстановка не е доказана по несъмнен начин, поради което извел извод за недоказаност извършването от обективна и субективна страна от Л. К. на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, съотв. на което, санкционирането му с административно наказание е незаконосъобразно.

С касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановени при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение на чл.13-15 от НПК. Мотивира се, че съдът не обсъдил в пълнота писмените и гласни средства за доказване, между които имало противоречие, давайки предимство на писмо от Община Стара Загора за липса на маркировка в пътния участък, без да се съобрази, че в наказателния процес никое доказателство няма определена отнапред доказателствена сила. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат на ответника.

Ответникът, Л. К. К., оспорва касационната жалба с доводи, изложени в писмен отговор, подаден в срок и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция изцяло споделя фактическия извод на РС, обоснован на представеното пред него писмено доказателство – писмо с изх. №10-11-1654/04.02.2025г. на арх. П., Зам. Кмет при Община Стара Загора, че на 23.01.2025г. на кръстовището на бул. Ц. С. В. с ул. С. С. няма поставена пътна маркировка от типа М2 – двойно непрекъсната линия. Чрез това доказателствено средство, събрано от РС по предвидения процесуален ред, жалбоподателят е оборил презумпцията, с която се ползват актовете за нарушения по ЗДвП, като е опровергал административно-наказателното обвинение, което му е повдигнато за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Чрез въпросното писмено доказателство е удостоверено пред РС, че в участъка на бул. Ц. С. В. на кръстовището с ул. С. С. /северно платно за движение/ пътната маркировка М2 – двойна непрекъсната линия не е възстановена в тази зона след полагане на нова асфалтова настилка, т.е. такава пътна маркировка липсва на платното в участъка от пътя, който е посочен в НП. Правилно РС е ценил доказателствената сила на документа. И. О. Стара Загора стопанисва въпросният път, поради което визираните от неин представител във въпросното писмо факти следва да се считат за удостоверени. От РС няма допуснато нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда по чл.13-15 от НПК и законът е приложен правилно. С опровергаване на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване на нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на Л. К., повдигнатото против него административно-наказателното обвинение става недоказано от обективна и субективна страна, поради което незаконосъобразно е била ангажирана спрямо него административно –наказателната му отговорност.

При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски за един адвокат в размер на 400 лева е основателно и доказано чрез приложения на л.11 от КАНД №624/2025г. договор, а възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №155/ 17.04.2025 год., постановено по АНД №467/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Л. К. К. от [населено място], [ЕГН] разноски за един адвокат по КАНД №624/2005г. в размер на 400,00 лв. /четиристотин/.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.