МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 83
от 17.07.2018г. по НОХД № 757/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу А.Т.Г. ***
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 10.06.2018г. в землището
на с.Петлино, общ.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К 2033 ВВ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа повдигнатото обвинение срещу А.Г.. Намира същото
за безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели и назначената
експертиза. Предлага за извършеното престъпление на подсъдимия да бъдат
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ към средния
размер. Подсъдимият следвало да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок
от 14 месеца.
Защитникът на подсъдимия не оспорва обстоятелството, че
същия е осъществил деянието по чл.343б, ал.1 от НК, за което е предаден на съд.
Г. още на досъдебното производство се признал за виновен, проявил положително
процесуално поведение и съдействал за разкриване на обективната истина. Моли за
определяне на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено в рамките на тригодишен изпитателен срок по реда на
чл.66 от НК, а също и за „глоба“ в размер на 500 лв. Излага подробни съображения
за това, че подсъдимия следвало да се третира като неосъждан, предвид изтеклите
давностни срокове за предходните му наказания. По отношение на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ защитникът не възразява да бъде за срока,
поискан от прокурора.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по
предявеното обвинение, не дава обяснения.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.Г. е роден на ***г***, български гражданин,
неженен, със средно образование, работи, неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********. По местоживеене не се
ползва с добри характеристични данни.
На 10 срещу 11.06.2018г. полицейските служители от сектор
ПП към ОД МВР-Кърджали - свидетелите М.В. и Н.Д., били на работа и
осъществявали контрол на пътя гр.Кърджали-с.Петлино. Около 21.45 часа на
10.06.2018г. в землището на с.Петлино, общ.Кърджали, те спрели за рутинна
проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К 2033 ВВ,
управляван от подсъдимия А.Т.Г.. След
проверката на документите му, той бил поканен и за проверка за употреба на
алкохол. Подсъдимият се подчинил и бил изпробван с техническо средство „Дрегер
7510“ с фабричен № 0023 за наличие на етилов алкохол в издишания въздух. Уредът отчел положителен резултат от
1,57 промила. На Г. бил издаден и връчен Талон за изследване № 0028085, в който
той вписал, че не приема показанията на техническото средство. Затова бил
отведен до СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали, където бил
освидетелстван, взета му била и кръвна проба за анализ. По повод установеното
деяние, срещу подсъдимия бил съставен Акт № 736 от 10.06.2018г. за установяване
на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило химическата експертиза с Протокол № 147/11.06.2018г.,
в кръвта на подсъдимия се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,42
на хиляда.
Със Заповед
№ 1770/18-1300-000452 от 10.06.2018г. на началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали за прилагане на принудителна
административна мярка, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия А.Т.Г.
било временно отнето за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите М.В.
и Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие и
кредитирани изцяло; Протокол № 147/11.06.2018г. за извършена на досъдебното
производство химическа експертиза; Акт № 736
от 10.06.2018г. за установяване на административно нарушение; Протокол за
медицинско изследване от 10.06.2018г.; Талон за изследване № 0028085; Заповед №
1770/18-1300-000452 от 10.06.2018г.; копие от Свидетелство за управление на
МПС; Справка за нарушител/водач на подсъдимия; Заповед за задържане на лице от
10.06.2018г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на
подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия; препис от споразумение по НОХД № 475/2004г. по описа на
КРС; препис от присъда по НОХД № 476/2004г. по описа на КРС; препис от
споразумение по НОХД № 673/2004г. по описа на КРС; Справка от 25.06.2018г. на
ТД на НАП Пловдив офис Кърджали; Съобщение за доброволно изпълнение от
19.07.2007г.; Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК от 19.08.2016г.; Изпълнителен лист № 852 от
29.10.2004г.; Изпълнителен лист № 792 от 27.09.2004г., както и другите писмени доказателства приети по
делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.Т.Г. от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 10.06.2018г.
в землището на с.Петлино, общ.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К 2033 ВВ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния
ред. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Проверката е била
извършена с техническо средство „Дрегер“ с фабричен № 0023, деецът не е приел
показанията на техническото средство, поради което впоследствие е извършено и химическо лабораторно
изследване, установяващо точната концентрация на алкохол в кръвта на вадача. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Т.Г. съдът
взе предвид: степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид
липсата на предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието - незачитане
на установените със ЗДвП правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - необремененото съдебно
минало на подсъдимия, направеното самопризнание и неговата трудова ангажираност;
отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимия. Предвид изложеното съдът
прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При
посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че
на подсъдимия следва да бъде определено наказание към минималния предвиден размер, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 1 година. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, тъй като А.Г. не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от
общ характер /реабилитиран е по право/, а срока на наложеното му наказание е
под три години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално
за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години. На подсъдимия бе наложено
и кумулативно предвиденото наказание „глоба” към средния размер от 500 лв., съобразно
имотното му състояние. На основание чл.343г вр.
чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът
постанови деецът да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 14 месеца, предвид съдебната практика и количеството на установения
алкохол в кръвта. На основание чл.59, ал.4 от НК бе приспаднато времето през което подсъдимия е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 10.06.2018г. Така наложените
по вид и размер наказания се явяват справедливи и достатъчни да окажат
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на
дееца, както и ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото.
За да приложи институтът на условното осъждане по чл.66
от НК, съдът прие, че подсъдимия за предходните осъждания е реабилитиран по
право на основание чл.86, ал.1, т.1 и т.3 от НК. Видно
от приложената справка за съдимост, той е имал следните осъждания: Първото е със споразумение по НОХД № 475/2004г. на РС-Кърджали, влязло в сила на 21.09.2004г., за извършено на 03.06.2004г. деяние по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Второто осъждане на подсъдимия е с влязла в сила на 21.10.2004г. присъда по НОХД № 476/2004г.
на РС-Кърджали за извършени 27.03.2004г. деяния
по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за които му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
отложено за срок от 3 години по реда на чл.66 от НК, към което било присъединено и наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. Със споразумение по НОХД № 673/2004г. на РС-Кърджали, влязло в сила на 22.12.2004г., Г. бил
осъден и за извършено на 29.07.2004г.
деяние по чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
отложено с изпитателен срок от 4 години
на основание чл.66 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от НК реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено условно, ако в
изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да
изтърпи отложеното наказание, а според чл.86,
ал.1, т.3 от НК реабилитацията настъпва по право и в случаите, когато лицето е осъдено заедно или поотделно на
глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година
от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. В съответствие със задължителната съдебна практика,
деянията по посочените по-горе три дела, доколкото са
извършени при условията на реална съвкупност, следва да се считат за едно
осъждане. Независимо, че няма данни за
кумулиране на наказанията по тези три дела, наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 1 година по НОХД
№ 673/2004г. на РС-Кърджали е най-тежкото от съвкупността, което се е следвало за определяне на дееца по реда на чл.23 от НК. Четиригодишният срок, за който е било отложено изпълнението на това наказание е започнал
да тече от 22.12.2004г. и е изтекъл на 22.12.2008г. В този срок Г. не
е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи
отложеното наказание, поради което на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за наказанието „лишаване от свобода“ е
настъпила реабилитация по право. Наложените
на подсъдимия наказания „глоба“ по НОХД № 475/2004г. на РС-Кърджали и НОХД № 476/2004г. на РС-Кърджали не са били заплатени, макар за събирането им да е имало образувано изпълнително производство в ТД на НАП. Единственото
извършено по това изпълнително дело, прекъсващо и давността, е съставянето на съобщение за
доброволно изпълнение на 19.07.2007г. След тази дата не са били предприети
никакви изпълнителни действия, поради което наказанието „глоба“ е станало
неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК. От
19.07.2007г. е започнал да тече срока по чл.82, ал.1 т.5 от НК в размер на 2 години. С изтичането му на
19.07.2009г. е изтекла давността за
събиране на глобата. От този момент е започнал да тече и реабилитационния срок
по чл.86, ал.1, т.3 от НК от една година. В рамките на същия срок подсъдимият не е извършил друго престъпление от общ
характер, поради което за наказанията „глоба“ също са настъпили
последиците на реабилитацията по право. За да направи този извод настоящата
инстанция съобрази и постановеното Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. на
ВКС по т.д.№ 2/2017г., ОСНК.
С
оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият А.Т.Г. да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата
от 38.25 лв.,
представляваща направени на досъдебното
производство разноски, както и да
заплати по сметка РС-Кърджали сумата
от 20 лв., представляваща разноски в съдебното производство.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: