РЕШЕНИЕ
№ 3384
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110209482 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. Е. С. против Наказателно постановление № 24-4332-
033766/07.05.2025 г., издадено от Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение по чл.
150а, ал. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за недоказаност и процесуално нарушение (липса на мотиви за размера на
санкцията). Моли за отмяната му. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.10.2024 г. на Е. Е. С. бил съставен АУАН № 835699 от полицейски служител при 02
РУ-СДВР, с твърдения за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Е. С. и Й. И.; АУАН; НП; постановление на СРП; картон на водач; заповеди за
1
компетентност.
Съгласно константната съдебна практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI
кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р
2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V
кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г.,
XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. №
176/2013 г., XIV кас. с-в), задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния
случай, никой от разпитаните свидетели не изложи дори фрагментарен спомен за случая, поради
което и инкриминираната фактология не би могла да се счете за установена, със способите на НПК.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Налице е противоречие в атакуваното НП, доколкото словесно се инкриминира липса на
поставена по надлежния ред регистрационна табела и липса на СУМПС, валидно за съответната
2
категория (т. е. два отделни състава на нарушения), а цифрово се инкриминира само деяние по чл.
150а, ал. 1 ЗДП, което води до неяснота във волята на контролния орган (в този смисъл Р 3828/2020
АССГ, XVIII кас с-в и др.).
По приложението на материалния закон
НП, е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Както вече бе отбелязано в предходен раздел на настоящото изложение, по делото не се
установява съставомерно поведение, попадащо в приложното поле на цитираната от
актосъставителя и АНО законова разпоредба. В този смисъл и безпредметно е изследването на
евентуални причини за една или друга линия на поведение, както и на обективна и субективна
съставомерност.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, като наличието на
възражение за прекомерност (в самото съпроводително писмо, с което е изпратена преписката),
дължи се размерът по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1.09.07.2004 г., а именно – 400 лева.
Предвид изложеното, отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-033766/07.05.2025 г., издадено от
Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП, на Е. Е. С. била
наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Е. Е. С., ЕГН
********** сумата от 400 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3