Решение по дело №6629/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3097
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20223110106629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3097
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110106629 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, *********** срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 263.62 лева
(след допуснато изменение в размера на иска), заявена като частична от
цялата претенция в размер на 317,58 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор № 0306Х0504753 от
05.09.2019г. за застраховка „Каско” на МПС, клауза „Пълно каско“ за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка ***********,
изразяващи се в увреждане на преден десен калник, настъпили вследствие на
застрахователно събитие, установено на 26.08.2020г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.09.2019г. между
страните е сключен договор № 0306Х0504753 от 05.09.2019г. за застраховка
„Каско” на МПС, клауза „Пълно каско“ за собствения на ищеца автомобил
марка *********** със срок на действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г.
Автомобилът бил застрахован за сумата от 21 000 лвева, като
застрахователната премия била разсрочена на 4 вноски, които са изцяло
1
платени. В периода от 20.08.2020г. до 26.08.2020г. автомобилът бил паркиран
в гр.Варна, кв. „Младост“ на паркинга на бл.142. На 26.08.2020г., около 18:00
часа отивайки до автомобила, ищецът установил, че е увреден преден десен
калник. За настъпилото застрахователно събитие уведомил застрахователя.
Представител на ответника направил оглед автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис на щетите по претенция №
13020030105048/27.08.2020г., като в него описал увредените детайли: преден
десен калник. Във връзка с претърпените увреждания ищецът получил
обезщетение в размер на 61.22 лева, което счита за крайно занижено. От
проведено проучване в няколко сервиза установил, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е в размер на 378.80 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск по размер. Не
се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“. Твърди се, че е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 61,22 лева, определено по
методиката на застрахователя, с което е изпълнено задължението на
застрахователя по процесния договор за имуществено застраховане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица
№ 0306Х0504753 от 05.09.2019г. е сключен договор за застраховка „Каско “,
клауза „Пълно каско“ за лек автомобил марка ***********, със срок на
действие от 09.09.2019г. до 08.09.2020г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства че ищецът на 27.08.2020г. е уведомил застрахователя
за настъпило застрахователно събитие – щета на паркинг, както и че при
застрахователя е заведена щета № 13020030105048 изготвен е опис-
заключение, в който е посочена щета – десен калник за боядисване и че
2
застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 61,22 лева.
Представени от ответника са общите условия за застраховка на моторни
превозни средства („КАСКО“).
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
уврежданията е следният: пряк контакт между превозното средство, докато е
в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. Експертизата е
приела щетите, установени след оглед на застрахователя, описани в опис на
претенцията, а именно калник преден десен. Общата стойност на
уврежданията по средни пазарни цени към датата на събитието е 324,84 лева.
Обичайно такъвтип увреждания се получават докато автомобилът е в покой,
вследствие на умишлено нараняване, вследствие на движение/отваряне на
врата на друго превозно средство, намиращо се в близост. Уврежданията са
вследствие на съприкосновение с твърд, докато автомобилът е в покой.
Налице е причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди за автомобила, като е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото събитие.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
3
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за настъпване на застрахователното събитие и неговия механизъм,
за наличието на уведомление от страна на застрахования, както и за
заплащане на обезщетение от страна на застрахователя в размер на 61,22 лева.
Установено по делото е, че процесното застрахователно събитие е
настъпило при увреждане на автомобила докато е бил паркиран. От
заключението на съдебно-техническа се установява, че обикновено такива
щети възникват в паркирано състояние, възможно е да настъпят по посочения
от ищцата начин и е налице причинно-следствена връзка между събитието и
настъпилите вреди.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС“
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства
при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност /в този смисъл Решение № 209
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о/. Отделно от това,
последователна е практиката на ВКС съобразно, която на застрахования се
следва обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност
4
на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установи, че реалната възстановителна
стойност е в размер на 324,84 лева.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
приспадната заплатеното такова в размер на 61,22 лева. Следователно
дължимо на ищеца е останало застрахователно обезщетение в размер на
263,62 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер
на 50 лева за платена държавна такса, 240 лева депозит за вещо лице и 360
лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, *********** сумата от 263,62 лева, като
частична претенция от цялата в размер на 317,58 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор № 0306Х0504753 от
05.09.2019г. за застраховка „Каско” на МПС, клауза „Пълно каско“ за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка ***********,
изразяващи се в увреждане на преден десен калник, настъпили вследствие на
застрахователно събитие, установено на 26.08.2020г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, *********** сумата от 650 лева,
5
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6