№ 151
гр. Попово, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100266 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът- Б. К. А. от с.Л., общ.О., действаща чрез адв.А.М. от ТАК, твърди в исковата
си молба, че с ответника са съпрузи от ***г., когато сключили граждански брак, първи по
ред и за двамата. От брака си нямали родени деца.
Твърди се, че още от началото на брака съпрузите не се разбирали, като ответника не
се държал добре със съпругата си-обиждал я, псувал я, унижавал я, налага й психически и
физически тормоз. Обвинявал я, че тя била причината, за да не му дадат виза. По късно
разбрала, че докато съпруга й пребивавал в Р Т. същият живеел с бившата си съпруга и
децата им.
Ищецът твърди, че от 22.03.2023г. съпрузите живеят разделено, нищо не ги
свързвало. Счита, че брака между страните е изчерпан от съдържание, и е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което моли съда да
го прекрати.Изразява желание да възстанови предбрачното си фамилно име.
В с.з. иска се поддържа чрез изрично упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответника от Ч. А. от с.Л., общ.О., не представя доказателства, не прави доказателствени
искания.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на ***г. в Т., като е
съставен акт №****г. в гр.О.. Няма спор по отношение на това, че от брака си страните
нямат родени деца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че след сключването
на брака, двамата съпрузи се прибрали България, и се установили в с.Л., общ.О.. Заради
1
забавяне на издаване на виза за дългосрочно пребиваване, ответникът започнал да се държи
грубо с ищцата, обвинявайки я, че не била разбрала какво трябва да се направи, както и че
не били подадени правилните документи. От това забавяне същия се изнервял, започвал да
вдига скандали, псувал и обиждал съпругата си. През м.ноември 2022г., съпругът решил да
се върне в Т., където престоял до м.март 2023г. През това време съпругата го молела да се
върне в България и да живеят заедно, но същия отказвал, посочвайки като причина, че не му
стигали парите и направил много разходи. В началото на м.март 2023г. се върнал, но седял
само до 22.03.2023г., когато напуснал съпругата си. Оттогава съпрузите не поддържали
връзка. По данни на свидетелите още по време на брака ответникът поддържал връзка с
бившата си съпруга, като от социалните мрежи разбрали, че понастоящем живеел с нея.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – съвместното живеене на съпрузите, както и духовна и
физическа близост между тях. Всеки от тях живее собствен живот, без да го споделя с
другия. Това състояние на брака им е обективно и непреодолимо. От събраните свидетелски
показания се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла от месеци, и не поддържат
връзка помежду си. Няма спор, че към настоящият момент отношенията между съпрузите не
почиват на взаимно уважение, общи грижи, любов и разбирателство.
Предвид което съдът намира, че тази брачна връзка не може да бъде заздравена и
затова допуска развод.
Доколкото страните не правят искане за произнасяне относно вината на това
разстройство на брака, то съда на основание чл.49, ал.3 от СК не следва да се произнася по
този въпрос.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
Тъй като страните нямат малолетни, или непълнолетни деца родени от брака, то по
отношение упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка на деца
съда не следва да се произнася.
Тъй като няма направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака, съдът не следва да се произнася и по този въпрос. Съпрузите нямат и
семейно жилище.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо
имущество страните ще уредят впоследствие, тъй като в тази посока не се събраха данни
дали изобщо страните имат такова.
Фамилното име на съпругата след развода се възстановява с предбрачното и такова –
А..
Предвид всичко изложено съда счита, че разноските направени по делото се поемат
по равно, в тежест на всеки от тях, както са ги направили, на основание чл.329, ал.1,изр.ІІ от
ГПК.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв., вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т.2 от ТА.а за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Б. К. А., ЕГН **********, от с.Л., общ.О., обл.Т.,
ул.**** и Ч. А., род. на ***г. в Р. Т., с адрес за призоваване в с.Л., общ.О., обл.Т., ул.****
сключен на ***г. в Т., за което е съставен акт №****г. в гр.О., като дълбоко непоправим и
разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
След развода съпругата Б. К. А., ЕГН ********** възстановява предбрачното си
фамилно име- А..
ОСЪЖДА Б. К. А., ЕГН **********, от с.Л., общ.О., обл.Т., ул.**** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПпРС сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса за допускането
на развода, на основание чл. 6, т. 2 от ТА.а за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ч. А., род. на ***г. в Р. Т., с адрес за призоваване в с.Л., общ.О., обл.Т.,
ул.**** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева) -
държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от ТА.а за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3