№ 805
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100500413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20189840 от 24.09.2021г., постановено по гр.д.№72387/2019г. по описа
на СРС, 29 с-в, е отхвърлен предявения от Н. К. К. ЕГН:********** срещу „Електрохолд
продажби“ЕАД (към момента на постановяване на обжалваното решение с наименование
„ЧЕЗ Електро България”АД) с ЕИК:****, иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.98а ЗЕ
за признаване за установено, че не дължи на ответника непогасено задължение в размер на
2882,69лв. за периода от 03.01.2019г. до 30.04.2019г. за имот в гр.София, ул.“**** с
клиентски №300042636642. Със същото решение производството по делото е прекратено в
частта по предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.124 ГПК,
вр.чл.98а ЗЕ за разликата над сумата от 2882,69лв. до предявения размер от 2986,95лв.,
поради липса на правен интерес. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 580лв.- сторени
по делото разноски. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника- „Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД (към момента на
постановяване на обжалваното решение с наименование „ЧЕЗ разпределение България”АД).
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца Н. К. К.. Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за извършване на
корекция на стойността на потребената в имота електрическа енергия, тъй като не са
извършвани реални отчети, а е фактурирано потребление по прогнозни стойности. Не се
установил и периода, за който е потребена твърдяната от ответника ел.енергия, респективно-
1
не било оборено твърдението на ищеца, че тази енергия е потребена през 2016г. Не било
обсъдено представеното по делото доказателство- писмо от 26.06.2019г., с което ищецът
обяснил на ответника всички предприети действия за изясняване на неизправното отчитане
на енергията и поискал след установяване на периода на потребление , да бъдат приложени
правилата касаещи кратката погасителна давност. Твърди, че процесното вземане на
ответника е погасено изцяло по давност. Претендира отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и в производството „Електрохолд продажби“ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България”АД) е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни
съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже реално потребление на
електрическа енергия в имота на ищеца, както и евентуалното спиране или прекъсване на
твърдяната от ищеца погасителна давност.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на процесния обект и между страните
е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия
относно имот в гр.София, ул.“**** с клиентски №300042636642.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през периода от
03.08.2018г. до 05.03.2019г. са фактурирани количества потребена електрическа енергия по
прогнозна стойност поради неосигурен достъп до средството за търговско измерване на
потребителя. Установява се също така, че на 06.11.2018г. и на 07.03.2019г. са извършени
реални отчети на показанията на електромера, като на първата дата е установено, че реално
консумираното количество електрическа енергия по нощна тарифа е със 7769 киловатчаса
2
по-голямо от начисленото прогнозно количество, а по дневна тарифа- със 127 киловатчаса
по-голямо. За периода до 07.03.2019г. на основание чл.26 ал.2 от ОУ на ответника
(неосигурен достъп до средството за търговско измерване) са били начислявани прогнозни
количества електроенергия. На 07.03.2019г. е установено, че реално консумираното
количество електрическа енергия по нощна тарифа е с 3895 киловатчаса по- голямо от
начисленото прогнозно количество, а по дневна тарифа- с 6253 киловатчаса по-голямо от
начисленото. Въз основа на така извършените реални отчети са извършени корекции по
представените по делото фактури и дебитни известия. На 20.05.2019г. е бил демонтиран
електромер №********** с показания съответно: дневна тарифа 8158 киловатчаса и нощна
тарифа 5276 киловатчаса, като е монтиран друг електромер №********** с показания за
дневна и нощна тарифа- 1 киловатчас. Видно от представения констативен протокол от
метрологична експертиза електромер №********** съответства на метрологични и
технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия. При огледа на вътрешността му не са констатирани видими
промени в конструкцията и електрическата схема, а показанията на дисплея съответстват на
показанията, съхранени в енергонезависимата памет.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на измерената и
консумирана електрическа енергия с двата електромера отговаря на посочения в процесните
фактури и дебитни известия. За периода 06.11.2018г.- 07.03.2019г. максималното количество
електроенергия, което може да премине през СТИ е 13468,8 киловатчаса по нощна тарифа и
26937,6 киловатчаса по дневна тарифа, което надхвърля значително консумираната и
фактурирана електрическа енергия.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че фактурите и дебитните
известия са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети и като
задължение на клиентския номер на ищеца, а дължимите суми за ДДС са включени в
справките по ЗДДС. Начисленията са по цени за битови абонати.
От СТЕ и показанията на разпитаните свидетели се установява също така, че тъй като
електромерът е бил монтиран вътре в имота и без свободен достъп за процесния период,
поради което показанията в клиентската система са генерирани съгласно чл.26 ал.2 от ОУ на
„ЧЕЗ Разпределение България“АД.
При така установената фактическа обстановка и във връзка с доводите на
жалбоподателя във въззивната жалба, съдът достига до следните правни изводи:
Принципно, с разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация
ПИКЕЕ, е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията.
Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, като освобождава оператора на
електроразпределителната мрежа от задължението да докаже периода на неточното
3
измерване и реално потребеното количество електроенергия. Правото на оператора да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение (в този смисъл Решение №118/18.09.2017г. по т.д.№961/2016г.
на ВКС, Т.К., както и посочената в обжалваното решение съдебна практика). В случая се
касае за отчитане на реално потребена в имота на ищеца електрическа енергия с
горепосочените отчети от 06.11.2018г. и на 07.03.2019г., с които е установена положителна
разлика между реално потребената енергия и фактурираната такава по прогнозна стойност с
процесните фактури. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, съгласно
чл.26 от Общите условия на ответника в случай, че средството за търговско измерване е
поставено в имота на потребителя, включително в общите части на етажната собственост,
потребителят/етажната собственост има задължение да осигурява достъп на упълномощени
представители на електроразпределителното предприятие до тях за контрол, отчитане и
обслужване. В случай, че достъпът за отчитане на средствата за търговско измерване не бъде
осигурен, пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база на
средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни
зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната
година. Електроразпределителното предприятие уведомява крайния снабдител за
определените количества с оглед изчисляване на сумите, които потребителят дължи.
Потребителят се уведомява за извършеното по ал.2 изчисление с документа за дължимите
суми за електрическа енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва
корекция според реалните показания на средствата за търговско измерване, ако това е
необходимо.
Релевантен относно погасителната давност е моментът на реалното отчитане, т.е.
приложимата в случая кратка (тригодишна) погасителна давност започва да тече от
06.11.2018г. за част от сумата и от 07.03.2019г. за останалата част, като към 23.06.2021г.
(датата на провеждане на устните състезания в първата инстанция) същата не е изтекла.
Представеното по делото писмо от 26.06.2019г. от ищеца до ответника представлява
изходящ от страната частен документ и не може да послужи за установяване на изгодни за
същата страна факти и обстоятелства.
Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивната инстанция, предвид
фактическата и правна сложност на спора.
4
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20189840 от 24.09.2021г., постановено по гр.д.
№72387/2019г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА Н. К. К. ЕГН:********** да заплати на „Електрохолд продажби“ЕАД с
ЕИК:****сумата от 200лв. (двеста лева)- възнаграждение за юрисконсулт във въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5