Решение по дело №1599/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…..02.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1599 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез пълномощник адв.П.Г. с искане за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, ул.“Драгоман“ № 37. В молбата се твърди, че ответникът има непогасени задължения към молителя по изп. лист от 24.06.2019г., издаден въз основа на решение по гр.дело №16167/2018г. на ВРС. Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения към молителя, както и към НАП, присъединил се към образуваното изп.дело с вземане в размер на 74 483,05 лв.

Отправеното до съда искане е да се обяви неплатежоспособността на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* и да се открие производство по несъстоятелност срещу дружеството.

Ответното дружество „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, редовно уведомено на осн. чл.50, ал.4 ГПК, не е депозирало писмен отговор и не е изразило становище в с.з.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:  наличието на изискуемо неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, а в тежест на ответника е да докаже възможността да покрива задълженията си, евентуално временния характер на причината за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ невъзможността да се изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка е един от белезите на неплатежоспособността. Качеството кредитор на молителя е една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност:

Молителят „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД твърди наличие на изискуемо вземане по договор за продажба на стоки, по които ответното дружество е купувач и получател. Страните по материалното правоотношение са търговци, въз основа на което търговският характер на сделката следва да се приеме за безспорно установен. Процесните вземания се установени със сила на присъдено нещо по гр.дело №16167/2018г. на ВРС, по което въз основа на влязло в сила съдебно решение е издаден изп.лист от 24.06.2019г. Не се твърди от ответната страна и не са представени доказателства за плащане на претендираните от молител суми, поради което се налага извода, че молителят притежава качеството кредитор на дружеството по описаните в исковата молба вземания.

В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице, че дружеството има задължения в общ размер 554 000 лв., които са формирани от неплатени публични задължения, задължения към персонала на дружеството и задължения към доставчици, като задължението с най-рано настъпила изискуемост е с падеж 28.12.2017г. Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение.

Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние на дружеството.

В случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице е установило, че няма данни „АЛТ ГРУП“ ЕООД да притежава дълготрайни материални активи, доколкото в Служба по вписванията не се води партида на длъжника, данни за краткотрайните активи на „АЛТ ГРУП“ ЕООД са налице само за 2016г. и 2017г. От заключението на вещото лице се установява, че още през 2016г. „АЛТ ГРУП“ ЕООД е имало финансови затруднения, като общо задълженията са надвишавали стойността на активите. През периода 2016 – 2017г. нетният паричен поток е отрицателна величина, тоест паричните постъпления не са достатъчни за покриване на изходящите плащания, същевременно размерът на водените като налични парични средства /5 000 през 2017/ е несъществен спрямо общия размер на задълженията. Към 31.12.2017г. длъжникът е във влошено финансово състояние, което има траен характер, с оглед установеното спиране на плащанията по падежирали публични задължения. Според заключението на вещото лице през 2019г. това състояние придобива необратим характер, предвид издадения на дружеството ревизионен акт, неплатени задължения за осигуровки, данъци и наказателни постановления, като не са установени източници на приходи. През целия изследван период, дори и през 2013 и 2014г., търговецът е отчитал отрицателни финансови резултати от дейността си.

Вещото лице е установило публични задължения на дружеството – длъжник, за които е наложен запор на банкови сметки и е образувано изп.дело през 2018г. Вещото лице е установило съгласно приложена справка, че задълженията към 16.10.2019г. са в общ размер 76 246,69 лв., в това число главница 64 564,88 лв., част от които са задължения по РА от 25.06.2019г., по ЗДДС, осигуровки и наказателни постановления. Задължението с най-рано настъпил падеж е това за ДДФЛ по трудови възнаграждения за м.ноември 2017г. с падеж 28.12.2017г. в размер на 415,28 лв. главница.

При анализа на показателите за ликвидност, установени в заключението, се установява, че всички показатели за 2017г. са с неблагоприятни стойности, като коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са били под референтните стойности още през 2016г. изчислените от експертизата показатели на финансовия анализ сочат, че дружеството е било свръхзадължено още към 31.12.2016г., като през целия изследван период са отчетени отрицателни финансови резултати, както и през предходни периоди /2015г./. Според заключението на вещото лице дружеството е декапитализирано още към 31.12.2016г., като това състояние се е задълбочило през следващите години. От заключението по ССчЕ се установява също, че няма данни дружеството да разполага с парични средства по банкови сметки и касови наличности, както и с други бързоликвидни активи. Установява се също, че началните разноски по несъстоятелността за период от 6 месеца са в приблизителен размер 5050 лв.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима в случая е предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения на 28.12.2017г. С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми задължения по търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската дейност, поради липсата на парични средства и намаляване обема на търговската дейност. Заключението на вещото лице относно стойностите на финансовите показатели, отразяващи рязкото им влошаване, довело до значително неблагоприятни стойности през 2017г. и към момента на изготвяне на СЧЕ, както и преустановяването на извършваната от дружеството търговска дейност, налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият задълженията му.

По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото, тъй като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.

От заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото неизплатено задължение е с падеж 28.12.2017г. за ДДФЛ по трудови възнаграждения. Най-рано възникналото задължение по търговска сделка е това към ищеца – по двете фактури от 07.10.2017г., за които е издаден представения по делото изп.лист. 

Въз основа на изложеното и заключението на вещото лице се налага извода, че към момента на падежа на публичните задължения дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. До този момент дружеството е имало неизплатени задължения към доставчици, в баланса за 2017г. са отчетени задължения към персонала в размер на 10х. лева, като се има предвид и липсата на материални активи и показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, чиито стойност още преди този момент са под референтните..

С оглед на горния извод съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, с начална дата 28.12.2017г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Кредиторите и длъжникът не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с начална дата 28.12.2017г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „АЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: