РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4369 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 20004524 от 07.01.2021 г., постановено
по гр. дело № 43436/2019 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.И.Ц., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове е правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по по
ч. гр. д. № 76336/2018г. по описа на CPC, а именно:
сумата от 5267,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, аб. № 252458, мораторна лихва върху
главница в размер на 314,88 лв. за периода от 30.11.2015 г. до
19.11.2018 г., сумата от 76,96 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 13,66
лв. за периода от 30.11.2015 г. до 19.11.2018 г.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е негова доказателствената
тежест за установяване обстоятелството, че ответникът е приел наследството на
своя наследодател, поради което и същият е собственик на процесния имот, до
който е доставял топлинна енергия и се явява потребител .Изтъква, че събраните
по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Моли
съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, както и да
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - Ц.И.Ц., чрез
назначения особен представител не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата.
Трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.с.“ ЕООД не е
подал отговор и не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване следва да се отбележи, че действително особеният
представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към
наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от
личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена
сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие
в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава
правото на приемане на наследството./в този смисъл е и Определение
№315/23.06.2015 по дело № 3092/201, ГК, I г.о ВКС/. Ето защо, както е приел и
СРС, е недопустимо особеният представител да бъде заставян в определен срок да
направи изявление от името на представляваното лице дали последното приема или
се отказва от наследството на своя наследодател.
В случаите обаче, когато особеният
представител на ответника изрично оспорва настъпването на този факт, както оспорване
е направено своевременно в подадени от особения представител отговор на
исковата молба, то този положителен факт следва да бъде доказан по делото от
ищеца, който твърди че е кредитор на ответника. Именно в тази насока са и дадените
от СРС в проведеното на 10.12.2020г. открито съдебно заседание изрични указания
на ищеца, с които е допълнен доклада по делото. Следователно в тежест на ищеца
е да докаже, че ответникът е приел наследството на своя наследодател Иван Ц.,
за който факт обаче ищецът не е ангажирал никакви доказателства, както в
производството пред СРС, така и при настоящето разглеждане на делото пред
въззивната инстанция.
Изложеното налага обоснован
извод, че ищецът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежи доказателствената
тежест, в каквато насока са и изричните указанията на първоинстанционния съд,
не е установил че ответникът Ц.И.Ц.
е приел наследството на своя наследодател Иван Ц. и така чрез наследствено
правоприемство е станал собственик на имота, до който твърди че е доставял
топлинна енергия. Следователно, по делото не е установено ответникът да има
качеството потребител на топлинна енергия и да се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия
за имота, съответно че е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
задълженията за потребената топлоенергия в имота.
Ето защо жалбата следва да се отхвърли, а
обжалваното решение да се потвърди изцяло поради съвпадане правните изводи на двете
съдебниинстанции.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20004524 от 07.01.2021 г., постановено по гр. дело № 43436/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 40-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: