Р Е Ш Е Н И Е
№ 260126
гр. Кюстендил,26.10.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. №1377/2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Л.А.Н., ЕГН: **********,*** и
съдебен адрес:*** (след извършено в хода на процеса упълномощаване на адв.
Росица Борисова – спр. л. 71 от делото), е предявил против О.В.Б., родена на ***
г. в Република Украйна, с посочен адрес за призоваване ********, иск да бъде прекратен сключения
между страните на 25.11.2015 год. в РУкрайна граждански брак, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината (последното обстоятелство, изрично заявено лично от ищеца в
открито съдебно заседание от 21.10.2020г.).
В срока за отговор ответницата не е взела становище по
иска и обстоятелствата, на които се основава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.
49, ал.1 от СК - брачен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от
съпрузите може да иска сключеният брак да бъде прекратен с развод, когато е
дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството му, ако някой от съпрузите е
поискал това.
От представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак – дубликат, издадено от Община Кюстендил въз основа на
Акт за граждански брак № 0123/2016 г., е видно, че
страните по делото са сключили граждански брак на 25.11.2015 г., в Република Украйна.
Изложените в исковата молба фактически твърдения, че
съпрузите се намират във фактическа раздяла, не са оспорени. Нещо повече, същите
се потвърждават и от показанията на свидетелите В. и В., които установяват, че съпрузите не живеят заедно и не поддържат контакт
от 2019г. (св. В.), респ. „повече от една година“ (свид. В.), за което
обстоятелство същите са осведомени с оглед редовните си контакти и поддържане
на отношения с ищеца (макар и само по телефона и интернет). Съдът счита така
дадените показания за безпротиворечиви, поради което ги кредитира, още повече,
че същите не се опровергават в хода на делото, еманация на което е и цялостното
поведение по процесуално бездействие на ответницата, която въпреки редовното си
призоваване, не се явява по делото и не изразява становище по предявения иск. В
резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла, съпрузите не обитават общо
семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с разпоредбата на
чл.15 СК. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност по между им
са лишили от съдържание съществуващата брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства същата е изцяло и
окончателно разстроена. Ето защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана
по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в
това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне РАЗВОД.
Гореизложеното
е достатъчно основание да формира съдът извода си за разтрогване на брачната
връзка по необратим начин, без да изследва останалите приложени по делото
писмени документи, които съдът счита основно за относими досежно формиране
извода му за това кому принадлежи вината за така създалото се анормално
състояние на брачните отношения, каквото искане по делото не се поддържа (спр.
Протокол от о.с.з. от 21.10.2020г.).
С оглед
изявленията на ищеца, не се дължи произнасяне по въпроса за семейното жилище, а
и досежно фамилното име на ответницата, доколкото същата не го е променяла при
сключване на процесния брак.
По
разноските: Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния
или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. И тъй като в случая липсва произнасяне по вината, то сторените
разноските от страните следва да останат за тяхна сметка, както са сторени.
При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по развода
– в размер на 50,00 лв. Като взе предвид, че ищецът, при завеждане на исковата
молба, е внесъл 25,00 лв., следва да бъде осъдена ответницата да заплати в
полза на държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса
по иска за развод в размер на 25,00 лв.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК се дължи държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.
Ищцовата страна
изрично изразява липса на претенции досежно присъждане на разноски.
Воден
от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак сключен на 25.11.2015
г. в Украйна между Л.А.Н., ЕГН:
**********,*** и О.В.Б., родена на *** г. в Република Украйна, с посочен адрес
за призоваване **********, за което е съставен
Акт за граждански брак № 0123/2016г., съгласно
Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издадено от Община
Кюстендил, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА О.В.Б., родена на *** г. в Република
Украйна, с посочен адрес за призоваване ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната
власт, по сметка РС-Кюстендил, сумата в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева) – допълнителна държавна такса по развода, както и 5,00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: