Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на
двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7655 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№57241/04.03.2020г. по дело № 18980 по
описа за 2019г. на Софийски районен
съд, 120-ти състав Р.М.Н., ЕГН **********, Д.Г.Н.,
ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, тримата с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.К.,***
, кантора № 6 са осъдени да заплатят всеки от тях на Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Б.,***,
кантора 241 на основание на чл. 61, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД сумата от по 2738,96лв., ведно със
законната лихва от 01.04.2019г. до изплащането й, представляващи извършена в
тяхна полза работа по необходими
строително-монтажни работи по общи части на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „*******- поземлен имот с идентификатор 68134.2044.76 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се във вилна зона „Американски колеж” в
гр. София, ул. *******; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 1111,12лв.
представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за
горницата над 2738,96лв. до пълния размер от по 2781,66лв., като Н.Д.Н., ЕГН ********** е осъден да
заплати на всеки от Р.М.Н., ЕГН **********,
Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, на основани на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от
по 10лв. за всеки от тях.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5061452/28.05.2020г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 27.05.2020г.
от ответниците по исковете Р.М.Н., ЕГН
**********, Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, в частта, с
която исковете са уважени. Изложили
са съображения, че решението в тази част
неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са,
че не било установено по делото ищецът да е платил сума, уговорена с договора.
Посочената в договора банкова сметка ***-то лице, различно от страните по
договора, а фактурите за извършената работа сочели плащане по банкова сметка ***
– ЛМ И.”ООД. Не било установено плащане по банковата сметка на ЛМ И.”ООД. Ищецът бил сключил договор с ЛМ И.”ООД,
ремонтът на покрива бил извършен от ЛМ „И.”ООД и само плащане на това лице
можело да обоснове извод, че ищецът е направил разходи за ремонт на
покрива. Законът бил категоричен, че
плащането следва да се извърши на кредитора, поради което уговорка в договора
да се плати на ІІІ-то лице не доказвала изпълнение на задължението на
възложителя. В случая приложимата норма била чл. 61, ал.2 от ЗЗД , тоест дължи
се плащане до размера на обогатяването, а не до размера на обедняването и то
само ако работата е предприета уместно. Ако работата била приета против волята
на останалите съсобственици, то тогава приложими били правилата на чл. 59 от ЗЗД и отново се дължало до размера на обогатяването, тоест до размер на
увеличаване стойността на частта от вещта.
Районният съд следвало да прецени дали предприетата работа е била
уместна , дали се касае за необходими разноски или за подобрения. От значение били вътрешните отношения между
съсобствениците, когато се касае за подобрения.
Претендирали са разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец
Н.Д.Н., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в
обжалваната част е правилно. Установено било от приетото заключение по
счетоводната експертиза, че изпълнителят по договора за изработка – „ЛМ И.”ООД
е осчетоводил приетите по делото фактури , платил бил стойността им съобразно
указанията на кредитора – по посочената от него банкова сметка, ***ил
процесните разходи. Установено било, че сградата е съсобствена на страните по
делото , че ремонт на покрива е бил извършен по възлагане от ищеца на ЛМ „И.”ООД,
съдебно-техническата експертиза установила, че стойността на извършените работи
била 16434лв. Тези работи са били полезни и необходими за запазване целостта на
сградата. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2008401/01.04.2019г. на Н.Д.Н., ЕГН **********
срещу Р.М.Н., ЕГН **********, Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 61, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД да осъди
всеки ответник да му заплати сумата от по
2781,66лв., ведно със законната лихва от 01.04.2019г. до изплащането й,
представляващи стойността на извършена работа за ремонт на покрива необходим за запазването на съсобствената на
страните двуетажна еднофамилна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******-
поземлен имот с идентификатор 68134.2044.76 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, намиращ се във вилна зона „Американски колеж” в гр. София, ул. *******.
Навел е твърдения, че с ответниците са съсобственици на дворното място и на
сградата, построена през 1981г., покривът й не бил ремонтиран 40 години ,
възникнала необходимост от неотложния му ремонт, поканил ответниците да вземат
участие в ремонта и да платят общо 1/2 от стойността му в 7-деневн срок от
приключването му. Ищецът възложил ремонта на ЛМ И.”ООД, имало 70% счупени
керемиди, нарушена подпокривна дървена конструкция, увиснали стрехи и изгнили
дъски, над 20бр. дупки и течове,
наводнили две от стаите на втория етаж,
изгнила дъсчена ламперия, белни дъски, нарушени комини без бетонни шапки и
други. Ремонт бил извършен и ищецът платил 16690лв. по посочената от
изпълнителя банкова сметка ***та от по 2781,66лв. Претендирал е разноски.
Ответниците - Р.М.Н.,
ЕГН **********, Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********в предоставения им срок са оспорили исковете. Навели са
твърдения, че действително покрива на
съсобствената на страните сграда бил ремонтиран, но ремонт не бил в обем и на
стойност, посочен от ищеца. Не били уведомени от ищеца за ремонта, не били
получили поканата, посочена от него Протоколът за оглед от 20.06.2018г. бил неверен, не носел подпис на
ищеца като възложител. Не било възможно 70% от керемиди да са били счупени,
защото това би означавало, че сградата щяла да бъде в катастрофално състояние с
оглед на градушките през лятото на 2014г. и следващите три зимни сезона. Не
ставало ясно кои стрехи са увиснали, какво е точно нарушението на дървената
конструкция, защо е нужно комини да имат бетонни шапки Договорът за извършване
на ремонт и спецификацията му били
неистински, не били представени доказателства за купени от строителя материали,
не бил представен протокол, че работа е свършена в уговорения 20 дневен срок,
че работата и приета. Не било
установено, че ищецът е платил на изпълнителя процесната сума. Посочената в
договора банкова сметка ***-то лице, различно от страните по договора, а
фактурите за извършената работа сочели плащане по банкова сметка *** – „ЛМ И.”ООД.
Не било установено плащане по банковата сметка на ЛМ И.”ООД. Ищецът бил сключил договор с „ЛМ И.”ООД,
ремонтът на покрива бил извършен от „ЛМ И.”ООД и само плащане на това лице
можело да обоснове извод, че ищецът е направил разходи за ремонт на
покрива.Фактурите нямали съдържанието по закон. Претендирали са разноски.
С определение от 16.08.2019г. районният съд е обявил
за безспорни между страните обстоятелствата, че страните са съсобственици на
сградата и ищецът е извършил ремонт на покрива й.
По делото е
приет нотариален акт № 88/1957г., констатации по оригинал на който е извършен от районния съд в о.с.з. от
12.11.2019г. , скици, издадени от СГКК на 17.10.2011г. и на 12.02.2019г.,
съгласно които Д. Н.Н. е закупил нива в землището на с. Симеоново, част от нива
от 3,5 дка при съседи:Н.Б., , А.Ц., , Н. и от запад – шосе, този имот е с
идентификатор 68134.2044.76 и в него има построена двуетажна еднофамилна
жилищна сграда.
Приети
са строителен протокол, строително разрешение, съгласно които на Д. Н.Н.
през 1979г. е разрешено да построи в собствения му парцел VІІ а, кв. 17,
местност „Вилна зона Американски колеж - І-ва част“ пристройка и преустройство
на площ от 91,85кв.м., жилищна площ от 56 кв.м.
Приети
са неоспорен от страните удостоверения
за наследници от 01.02.2019г., издадени
от СО, район Витоша, съгласно което Д. Н.Н.
е починал на 20.02.1983г. и е оставил за наследници по закон сина си Н.Д.Н.,съпругата
си С.Н., починала на 23.12.1996г. и сина си Г.Д.Н., починал на 20.12.2012г. и
оставил за наследници по закон съпругата си Р.М.Н. и децата си Д.Г.Н. и Ц.Г.Н..
Приета е
нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус Ц.
Гечева, рег. № 594 на Нот.К., съгласно която на 18.07.2018г. ищецът е съставил
уведомление до ответниците , сочещо че покрива на съсобствената им сграда се
нуждае от неотложен ремонт , свързал се с „ЛМ И.”ООД , с които направили
оглед и установили 70% счупени керемиди,
нарушена подпокривна дървена конструкция, увиснали стрехи и изгнили дъски, над
20бр. дупки и течове, наводнили две от стаите на втория етаж, изгнила дъсчена
ламперия, белни дъски, нарушени комини без бетонни шапки и други, като ги е
поканил да участват н ремонта като платят ½ от стойността му след приключването
му, поканата е оформена като връчена по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на уведомление, поради
неоткриването на адресатите на три поредни дати на адреса на ул. *******, който
бил постоянния им адрес.
Приет е
договор от 06.08.2018г., носещ подпис за страните по него, констатации по
оригинал на който е извършен от районния
съд в о.с.з. от 12.11.2019г., спецификация, носеща подпис за страние по
договора, съгласно които ищецът е възложил на „ЛМ И.”ООД ремонт на двускатен
покрив на сграда на ул. *******по работи по спецификация /демонтаж на покрив,
направа на конструкция, укрепване, нивелиране, монтаж на вертикална греда,
наковаване на дъсчена ламперия, монтаж на челни дъски, декоративен сачак
стрехи, паромембрана, летви двойна скара, керемиди Брамак, подмяна на
капандура, безшевни кафяви улуци, странична обшивка, водосточни казанчета,
обшивка комини, измазване комини/ за 15510лв. с ДДС и уговорени допълнително
непредвидени разходи от 310лв., платими по конкретно посочена банкова сметка *** .
Приет е
протокол за оглед от 20.06.2018г., носещ подпис за представител на ЛМ „И.” и
2-ма свидетели, констатации по оригинал на
който е извършен от районния съд в о.с.з. от 12.11.2019г, съгласно
който при оглед на сграда на ул. *******е
установено на 10.06.2018г., че има над 70% счупени керемиди от градушките,
нарушена подпокривна дървена конструкция, увиснала стреха, правеща я опасна за
преминаващи, изгнили дъски, , изгнила
дъсчена ламперия и челни дъски, нарушени комини без бетонни шапки , течащи
олуци.
Приети са
платежни нареждани от 20.09.2018г., от 30.08.2018г., от 16.08.2018г., от 09.08.2018г., съгласно които ищецът е наредил по банкова сметка *** лв., 3102 лв., 6204 лв., 6204 лв. всички с посочено основание плащане по договор от
06.08.2018г.
Приети са
фактури издадени от ЛМ И.”ООД на ищеца констатации по оригинал на който е извършен от районния съд в о.с.з. от
12.11.2019г, с посочено основание плащане по договор от 06.08.2018г. , подписани
от издателя, неносещи подпис за ищеца, сочещи плащане по банкова сметка ***: от
30.08.2018г. за 3102лв.; от 16.08.2018г.
за 6204лв.; от 07.08.2018г. за 6204лв.
Приет е
протокол от 03.09.2018., носещ подпис за ищеца и за „ЛМ И.”, констатации по
оригинал на който е извършен от районния
съд в о.с.з. от 12.11.2019г, съгласно който работите за изграждане на пояси над стени, надзиждане
на комин, монтаж на капандура, бохемит, контейнер, допълнителни 9 кв.м. покрив,
направа на конструкция , укрепване, нивелиране, вертикална греда, наковаване на
дъсчена ламперия, декоративен сачак стрехи и летви двойна скара са извършени,
стойността им е 1180лв.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при „ЛМ И.”ООД е посочило, че за
ремонта на процесната сграда „ЛМ И. „ООД е назначила 2 работници по граждански договор, имало 1 работник,
назначен по трудов договор. През август 2018г. дружеството закупило материали за ремонт на покрив и осчетоводило
фактурите. Приетите по делото три броя
фактури били включени в дневниците за продажби на дружеството, подадена била
декларация в НАП за тях.
С прието по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документите по делото и оглед на място е посочило, че покрив на сградата е двускатен и е ремонтиран,
извършени са всички видове работи по спецификацията към договора, но има малки
несъответствия с количествата им-някои са извършени в повече, други са
извършени в по-малко количество, стойността на реално извършените на място
работи е 16 433,74лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по
исковете така, ккато са предявени, правната квалификация на исковете не се
отразява на допустимостта им, евентуално би се отразило на правилността на
решението.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Правната квалификация на исковете се определя от
твръденията на ищеца в исковата молба за фактите, на които основава претнецията
си. В случая ищецът е посочил, че ремонтът на покрива на съсобствената сграда е
бил необходим , за да се запази сградата, не са наведени твърдения, че
извършеният ремонт е подобрение, поради което и неправилно районният съд е
посочил правна квалификация на исковете като такива по чл. 61, ал. 2 вр. с ал.1
от ЗЗД. Последната е приложима при подобрения,
но при действия, които са за да се
предпази вещта от развала, то тогава приложима е разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от ЗС. Когато съсобственик е извършил подобрения
в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част
от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между
него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например
за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот /В този смисъл Решение № 56/03.07.2020г. по дело № 2786/2019г. на ВКС,
І-во Г.О., Постановление
№ 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968
г. на ОСГК на ВС, Решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I Г.О.; Решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503 от 2010
г. на ВКС, ГК, I Г.О.;. Решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I Г.О./. В хипотеза , в
която съсобственик е предприел действия за запазване на вещта, то това са необходими разноски по чл. 30, ал. 3 от ЗС и
без значение по делото е дали с този ремонт се е увеличила стойността на имота.
В конкретния случай независимо от неправилно дадената правна квалификация
районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени- по фактите
изложени от страните, указал е релевантните за делото факти и доказателствната
тежест на страните за тези факти, поради окето и няма пречка въззивният съд да
се произнесе по съществото на делото.
Съдът приема за установено по делото че страните са
съобственици на сграда,
находяща се в гр. София, ул. „*******- поземлен имот с идентификатор
68134.2044.76 по кадастрална карта и кадастрални регистри при квоти от
½ за ищеца и по 1/ за ответника, че през 2018г. по възлагане на
ищеца ЛМ „И.” ООД е извършил ремонт на покрива, като са извършени демонтаж на покрив, направа на конструкция,
укрепване, нивелиране, монтаж на вертикална греда, наковаване на дъсчена
ламперия, монтаж на челни дъски, декоративен сачак стрехи, паромембрана, летви
двойна скара, керемиди Брамак, подмяна на капандура, безшевни кафяви улуци,
странична обшивка, водосточни казанчета, обшивка комини, измазване комини и
стойността на извършените работи е 16 433,74лв. , че припадаща се на всеки
ответник част от тази сума е 2738,96лв. съобразно участието му в
съсобствеността. Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за горепосочените обстоятелства, при обосноваването им
районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и с оглед ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема за установени тези обстоятелства. Те се установяват и от
приетите по делото неоспорени от страните нотариален акт, заключение по
техническата експертиза.
Спорни
въпроси по делото са дали извършването на ремонта е била уместно предприета
работа, дали ищецът е платил за извършването му 16433,74лв. и дали от тази сума
следва да се определи задължението на ответниците към ищеца.
Съдът приема за установено по делото
от приетия по делото договор, платежни нареждания, че ищецът и изпълнителят на
ремонта – МЛ И.”ООД са се съгласили възнаграждението по договора от
06.08.2018г. да се плати по конкретно посочена в договора банкова сметка, ***метка
сумата от 16690лв. за извършения ремонт на покрива на съсобствената на страните
сграда. С така извършеното плащане съдът приема, че ищецът е погасил
задължението си към изпълнителя на ремонта и е обеднял с тази сума за предприета
работа по съсобствената на страните сграда. Няма пречка кредиторът да определи
начина, по който да му се плати сумата, като посочи конкретна банкова сметка ***,
независимо, че титуляр на сумата не е кредитора. Няма пречка кредиторът и да
посочи 3-то лице на което да се плати дължимата сума, за да се приеме, че е
изпълнено на кредитора. Разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД позволява кредиторът да
овласти ІІІ-то лице, на което да се изпълни,
нещо повече – приема за надлежно изпълнение това, което е извършено от длъжника към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява
овластено да получи изпълнението. При така възприето и като съобрази постигнатото
съглашение в договора за изработка между
ищеца и „ЛМ И.“ ООД, то съдът приема, че
изпълнението от ищеца на задължението му към „ЛМ И.”ООД чрез плащане на сумата в посочената
в договора банкова сметка ***. Действително, във фактурите, издадени от ЛМ И.”ООД
е посочена друга банкова сметка, ***. Тези фактури обаче са издадени от „ЛМ И.”ООД,
не носят подпис за ищеца, като възложител по договора, не е установено страните
по договора за изработка в последствие да са изменили същия в частта за начина
на плащане, поради което и съдът приема, че обвързващото за страните по
договора за изработка съглашение за начина на плащане на сумата е посоченото в
договора от 06.08.2018г. Приетите по делото платежни документи носят всички
необходими реквизити от външна страна, за да се приеме, че същите са приети и
изпълнени от банката , поради което и съдът приема за установено, че ищецът е
платил за ремонта на покрива сумата от 16690лв.
Съдът приема, че ремонтът на покрива
е било дейност за запазване целостта на
сградата. Характерът на извършените работи обосновава извод, че е направен
основен ремонт на покрива и че той е бил наложителен. Приетите по делото
доказателства установяват че сградата е строена по строително разрешение от
1979г. , не се твърди и не се установява покрива й да е бил ремонтиран до
2018г., поради което и като съобрази сезоните в страната, метеорологичните
условия, безспорното по делото обстоятелство, че през този период е имало
градушки в района на сградата, като обсъди и приетите по делото протоколи,
сочещи конкретни поражения по покрива, то съдът приема за установено по делото,
че основният ремонт на покрива е бил необходим за запазване целостта на сграда. Установява се по делото и
че този е бил извършен качествено. Ответниците не са въвели конкретни
оплаквания за некачествено извършени работи, такива не се и установяват по
делото. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е огледало
сградата и не е констатирало извършените
работи да са с недостатъци. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице
по техническата експретиза като вярно, задълбочено, неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства, неоспорено от страните. При така установеното
и при съобразяване на приетите по делото протоколи, фактури, платежни
документи, то съдът приема, че ищецът е приел извършената работа, като
качествено извършена и действително тя е било качествено извършена, тоест
предприетата от ищеца работа е била необходима и качествено извършена.
Съдът приема, че в случая ремонтът е
извършен в интерес на страните и всеки от тях дължи съответна част от
стойността му, съобразно квотата в съсобствеността. При иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС без значение е
дали имотът е с увеличена стойност и каква е стойността на това увеличение,
съответно какво е обогатяването на ответниците. Достатъчно е по делото да се
установи, че поправките са били необходими за запазване на вещта и пазарната
стойност на разходите за извършването им. В случая по делото се установи от заключението по техническата експертиза , че
пазарната стойността на действително извършените разходи за ремонта е в размер
на 16433,74лв. и то тази сума следва да се определи припадащата се част на
всеки ответник. Действително, установено е, че ищецът е платил по-висока сума,
но доколкото разходите за реално извършените работи не се установи надхвърлят 16 433,74лв., то с
оглед на тази сума следва да се ангажира отговорността на ответниците пред
ищеца.
При така
възприето но и като съобрази че с решението районният съд е уважил иск по чл.
61, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗЗД, а правната квалификация на иска е такава по чл.
30, ал. 3 от ЗС, то съдът приема, че решението на СРС следва да се отмени, като
исковете следва да бъдат уважени за сумата от по 2738,96лв. срещу всеки
ответник но по иск с правна квалификация 30, ал. 3 от ЗС.
По
отговорността за разноски:
За производството пред СРС на ищеца следва да
се присъдят разноски от общо 1111,12лв., а за производство пред СГС – 1000лв.
разноски за възнаграждение за адвокат. Това възнаграждение не е прекомерно, доколкото
исковете са три отделни – срещу всеки ответник по един иск, цената на който иск
не позволява извод, че претенцията за разноски е прекомерна. Това е така,
защото същата не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Действително, съдът прие, че решението на СРС е неправилно, но това е поради
погрешно дадена правна квалификация, като същевременно съдът прие, че исковете са
основателни, поради което ищецът има право на разноски за уважената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№57241/04.03.2020г. по дело № 18980 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 120-ти състав в обжалваната част , с която Р.М.Н., ЕГН **********, Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, тримата с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.К.,*** , кантора № 6 са осъдени да заплатят
всеки от тях на Н.Д.Н., ЕГН **********
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Б.,***, кантора 241 на основание на чл. 61,
ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД сумата от по 2738,96лв.,
ведно със законната лихва от 01.04.2019г. до изплащането й, представляващи
извършена в тяхна полза работа по необходими
строително-монтажни работи по общи части на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „*******- поземлен имот с идентификатор 68134.2044.76 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се във вилна зона „Американски колеж” в
гр. София, ул. *******; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 1111,12лв.
представляващи съдебни разноски и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА Р.М.Н.,
ЕГН **********,
Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, тримата с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.К.,*** , кантора № 6 да заплатят всеки от тях на Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. М.Б.,***, кантора 241
на основание на чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от по 2738,96лв. /две
хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 0,96лв/, ведно със законната лихва от 01.04.2019г. до изплащането й,
представляващи направени необходими разноски за запазване на съсобствената на
страните сграда, находяща се в гр.
София, ул. „*******- поземлен имот с идентификатор 68134.2044.76 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, намиращ се във вилна зона „Американски колеж” в
гр. София, ул. *******.
ОСЪЖДА Р.М.Н.,
ЕГН **********,
Д.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, тримата с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.К.,***, кантора № 6 да заплатят на Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Б.,***,
кантора 241 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 2111,12лв. /две хиляди сто и единадесет лева и 0,12лв/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.