Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.06.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На трети юни
2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 149 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 37 от 12.02.2019 година, постановено по гр. д.
1332/2018 година по описа на Разградския районен съд, съдът е осъдил ЕТ
„ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола
Йонков Вапцаров №17, вх. А, ет.З, ап.5 да заплати на Р.Г.А., ЕГН **********,
адрес *** сумата 3370,72 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет
и две стотинки/, дължима за стопанските 2014/2015 г. и 2015 до 13.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното и изплащане, като
отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 5500лв., като неоснователен
и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил ЕТ „ММ-Марин Йорданов-Ангелинка
Иванова“, ЕИК *********, да заплати на Д.Р.А., ЕГН **********, адрес *** сумата
3370,72 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/,
дължима за стопанските 2014/2015г. и 2015 до 13.02.2016г., ведно със законната
лихва от 12.07.2018 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска до
първоначално предявения размер от 5500 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът е присъдил разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Г.А., ЕГН ********** и Д.Р.А., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***/2018г. по описа на Районен съд – Разград чрез
адв. Е.С. *** съд. адрес:*** e-mail: ****************@****.**; моб. тел:
0888/93 99 81; 0896/95 91 30, в частта, в която исковете на двамата ищци са
отхвърлени.
В тази въззивна жалба се излагат следните основни съображения:
Според ищците, след смъртта на наследодателката единствени наследници по
закон са нейният съпруг и нейният син, които са ищци в производството. Тези
лица придобиват наследството непосредството от починалата. При това, като
съвкупност от права и задължения, наследството е преминало към тях цялостно и
едновременно. В качеството си на универсални правоприемници наследниците са
обвързани с договорите за наем на земеделската земя, сключени приживе от
тяхната наследодателка, и не е необходимо дори тяхното съгласие, за да бъде
продължено действието на договорите. Договорът за наем по своята същност не е
от категорията договори, сключени с оглед на личността, имащи за предмет
престация, която да може да бъде изпълнена само и единствено от задълженото
лице и да се прекратява след неговата смърт. ищците притежават качеството
наемодатели, което качество е придобито от тях като приобретатели на правата на
наемодателката по договорите за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. От
събраните в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд
доказателства се установява безспорно, според ищците, че ответникът не е
изпълнил задължението си по двата договора нито приживе на Еленка лично, нито
след смъртта й на нейните наследниците. Поради това дължи на ищците наема за
двете процесии стопански години и то в целия претендиран от тях размер, а
именно по 5550 лв. на всеки един от двамата. Ето защо ищците молят съда да
измени първоинстанционното решение, като присъди разликата над уважената част
от исковите претенции до пълния претендиран размер на всеки един от двамата
ищци. Евентуално, да се произнесе по същество по втория предявен иск в
условията на евентуалност – неоснователно обогатяване.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищците от ЕТ ”ММ-МАРИН
ЙОРДАНОВ-АНГЕЛИНКА ИВАНОВА” с ЕИК200719503, представляван от Ангелинка Калинова
Иванова със седалище и адрес на управление:*** чрез пълномощника адвокат Д.Й. ***
с адм. адрес: гр.Разград, ул.’’Марица” № 1,офис 3 – ответник в производството.
В отговора се твърди, че няма основания и е недопустимо да се разглежда
евентуалния иск, предявен на договорно основание, тъй като Районния съд се е
произнесъл по главния иск. При това считат, че следва да се кредитира първото
заключение на вещото лице относно цените на селскостопанска продукция за
процесните периоди, а именно за 2014/2015 г. за 1 кг. мека пшеница - 0.31 лв.
за кг. и за 2015/2016 г. - 0.30 лв. за кг., а не допълнителната справка,
съгласно която е изчислена за 2014 г. цена от 0.49 лв. и за 2015 г.- 0.54 лв.,
поради обстоятелството, че има уговорена цена в договора за отдаване на
земеделска земя под наем от 01.09.2015 г.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЕТ ”ММ-МАРИН
ЙОРДАНОВ-АНГЕЛИНКА ИВАНОВА” с ЕИК200719503 срещу така постановеното решение, в
частта му, в която търговецът е осъден да заплати посочените по-горе суми.
В тази въззивна жалба се излагат следните съображения:
Според ответника, от назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че изплащането на рентата е извършено в брой и разходът е
осчетоводен на 01.12.2015 г. от ЕТ „ ММ Марин Йорданов- Ангелинка Иванова”.
Дължимата сума, която съдът е приел, че следва да бъде заплатена на ищците, е
общо в размер на 6741,44 лв. като за всеки един приема , че трябва да му се
заплати сума в размер на 3370.72 лв. Според ответника, този извод на съда е
неправилен, тъй като става въпрос за един наследствен дял, разделен между двама
наследника. Районният съд неправилно е приел, че всеки един от тях следва да
получи тази сума. Ако се приеме, че
предявеният иск е основателен, то според ответника, дължимата сумата е в размер
на 3370.72 лв. при 1/2 дял. Ответникът моли за отмяна на решението в
обжалваната част.
Не е налице отговор по тази въззивна жалба от насрещната страна.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват. Постъпило
е писмено становище от техния процесуален представител – адвокат С. ***.
В съдебно заседание ответната
страна чрез адвокат Й. оспорва въззивната жалба на ищците и поддържа подадената
от нея въззивна жалба.
Съдът, след като констатира, че всяка една от въззивните жалби е
подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в тях оплаквания, обсъди
представените доказателства, и
констатира следното:
Въззивната жалба на ищците се
явява неоснователна. Въззивната жалба на ответника е частично основателна.
По фактите съдът съобрази следното:
Еленка Петрова Апостолова е притежавала 7 ниви в землището на с.
Каменар, община Лозница, възстановени й по реда на ЗСПЗЗ, като правото й на
собственост е удостоверено с нотариален акт №32, том III,
рег. № 6424 дело № 1118 от 2000 година по описа на нотариус Виолета Тодорова,
рег. № 312 към Нотариалната камара. Същата е починала на 13.02.2016 година и е
оставила за законни наследници своя съпруг Р.Г.А. и сина си Д.Р.А.. По делото е
приложен договор за наем от 01.09.2014 година, сключен между Еленка Петрова
Апостолова и ответния търговец за една година, по силата на който наемателят
заплаща на наемодателя наем в натура или пари – 80 кг. пшеница или
равностойността й в пари според средната пазарна цена на текущата стопанска
година за 1 дка земеделска земя. Същите
клаузи се съдържат и в последващ договор от 01.09.2015 година, сключен между
същите страни за отдаване под наем на същите имоти. В отговора на исковата
молба ответния търговец не оспорва наличието и действителността на двата
договора за наем, но заявява, че е заплатил дължимия наем за двете стопански
години 2014/2015 и 2015/2016 предварително на наследодателката на ищците в общ
размер от 5000 лева. Назначеното по делото вещо лице-икономист посочва в
допълнителното си заключение, че в счетоводството на ответника са представили протокол
за раздадена рента, съгласно който срещу името на Еленка Петрова Апостолова е
посочено, че е получила рента за стопанската 2014/2015 година в размер на 2750
лева за 110 дка отдадена под наем площ, както и същата сума авансово за
2015/2016 година. Назначената по делото графологична експертиза установява, че
подписът, който е положен за Еленка Петрова Апостолова, не е изпълнен от нея.
По делото е установено със съдебно-счетоводна експертиза, че дължимото
плащане по сключения договор за наем за стопанската 2014/2015 година е в размер
на 2752 лева, тъй като един кг. пшеница има средна пазарна стойност през този
период в размер на 0.31 лева /80 кг. пшеница х 0.31 лв. е равно на 24.80 лева
на декар х 110.97 дка = 2752 лева, а последващото дължимо плащане от
страна на наемателя за стопанската 2015/2016 година е в размер на 2664 лева при
средна пазарна стойност на пшеницата през този период в размер на 0.30 лева за
1 кг. това е дължимото плащане, което е следвало да получи наследодателката на
ищците за двете стопански години съобразно приложимите клаузи на договорите.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск, според изложеното в исковата
молба, е в разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че наследодателката им не е получила плащане по двата
договора за наем, поради което те, като нейни наследници по закон, претендират
да бъде осъден ответния търговец да им заплати дължимите, но незаплатени суми.
Спорът е пределно ясен и единственият въпрос, който следва да се обсъжда в
настоящото производство е дали ответникът е изпълнил задълженията си по двата
договора за наем, както твърди той.
Ответникът, за да защити тезата си, е поискал и съдът е допуснал гласни
доказателства. Разпитани са свидетели, според които показания наследодателката
на ищците лично е получила сумите по договорите, тъй като имала здравословни
проблеми и се нуждаела от средства. Свидетелските показания в случая не могат
да бъдат обсъждани поради забраната, съдържащи се в разпоредбата на чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК – за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения. Ищците чрез своя процесуален представител са се противопоставили да
бъдат допуснати свидетелски показания, „тъй като едно плащане се удостоверява с
документ“ /л. 96 от първоинстанционното дело/.
В конкретния случай предпоставките за уважаване на иска са налице. Ответникът,
комуто е задължението да докаже, че е изпълнил двата обсъждани договора в часта
им за заплащане на наемната цена, не е успял да стори това. Посоченият по-горе
протокол за получени от Еленка Петрова Апостолова суми не доказва полученото
плащане, тъй като подписът не е положен от наследодателката на ищците.
Последните, като законни наследници на Еленка Петрова Апостолова, имат право да
получат по ½ от дължимото наемно плащане за всяка от двете стопански
години. Абсурден е доводът на съда, че договорът за наем е бил прекратен със
смъртта на наемодателката. Касае се за договор за наем, който не е сключен с
оглед личността на наемодателя, поради което при смърт на тази страна, в
правата и задълженията по договора встъпват нейните наследници. За стопанската
2014/2016 година предявеният от двамата ищци иск се явява основателен за сумата
от 2752 лева, но тъй като е претендирана сума в размер на 2750 лева, следва
съдът да изхожда от претендирана сума. Същата е дължима на двамата ищци, но
поотделно, съобразно тяхната наследствена идеална част, а именно ½
идеална част. Що се отнася до стопанската 2015/2016 година, макар вещото лице
да е посочило, че дължимата сума според разпоредбите на договора е в размер на
2664 лева, то чрез протокола, макар и да не е подписан от наследодателката,
самият ответник сочи сумата от 2750 лева наемно плащане за тази стопанска
година. Посочената сума също следва да се присъди поотделно на страните
съобразно тяхната наследствена част. Следователно, ответният търговец следва да
бъде осъден да заплати на ищеца Р.Г.А. общо сумата от 2750 лева,
включваща дължимото наемно плащане и по двата договора за стопанските 2014/2015
година и 2015/2016 година, ведно със законната лихва, считано от датата на иска
до изплащане на сумата. Ответният търговец следва да бъде осъден да заплати на
ищеца Д.Р.А. общо сумата от 2750 лева, включваща дължимото наемно плащане и по
двата договора за стопанските 2014/2015 година и 2015/2016 година, ведно със
законната лихва, считано от датата на иска до изплащане на сумата.
Поради съединяване на гр. дело № 1332/2018 година по описа на
Разградския районен съд, по което ищец е Р.Г.А. – преживял съпруг , с гр. дело
№ 1388/2018 година, по което ищец е сина на наследодателката Д.Р.А., в общо
производство, първостепенният съд е постановил общо решение по двeте искови молби като всеки един от ищците
претендира сумата от 5500 лева за двете стопански години, което е пояснено в
съдебно заседание от процесуалния им представител, че сумата от 5500 лева
включва претенция за сумата от 2750 лева за стопанската 2014/2016 година и
претенция за наем за стопанската 2015/2016 година /л. 93 от делото/. Макар във
всяка от исковите молби да се сочи, че претенцията е съобразно притежаваната
наследствена част, видно е от изложеното по-горе, ответния търговец е дължал на
наследодателката на ищците за всяка една от двете стопански години сума в
размер на 2750 лева, която следва да се раздели по-равно между двамата ищци.
Обжалваното решение следва да се отмени в съответните му части съобразно
извода на въззивния съд относно основателността на исковите претенции.
По разноските: всеки един от ищците е предявил по два иска в размер на
2750 лева за всяка една стопанска година като общата цена на двата иска е в
размер на 5500 лева. Въззивният съд е приел, че всеки ищец има право на сума в
размер на 2750 лева – т.е. съединените искови претенции са основателни на 50%.
Разноските следва се изчислят съобразно тази основателност, респ. – неоснователност.
В районния съд ищците са претендирали разноски както следва: ищецът Р.Г.А.
– 1612 лева съобразно представен списък. Ищецът Д.Р.А. – 522 лева съобразно
представен списък. С Определение от 11.03.2019 година съдебното решение е
изменено в частта му за разноските, като на ищеца Д.Р.А. са присъдени разноски
в размер на 318.42 лева. Със съдебното решение на първия ищец са присъдени
разноски в размер на 983.32 лева. В районния съд ответникът е претендирал
разноски в размер на 800 лева. Присъдени са му разноски в размер на 488 лева.
Следователно за първа инстанция първият ищец има право на разноски в
размер на 806 лева. Вторият ищец има право на разноски в размер на 261 лева.
Ответникът има право на разноски в размер на 400 лева. Решението на Разградския
районен съд, изменено с определението по чл. 248 от ГПК, следва частично да се
отмени съобразно приетото от Търговищкия окръжен съд.
Разноски във въззивната инстанция: Въззивната жалба на ищците се явява
неоснователна. Въззивната жалба на ответния търговец се явява частично
основателна.
Ищците са претендирали разноски за въззивната инстанция в размер на 887
лева, от които държавна такса 87 лева, и адвокатски хонорар в размер на 800
лева, внесени от първия ищец, като съдът приема, че 400 лева са за защита по
подадената въззивна жалба от ищците и 400 лева за защита по подадената от
ответниците въззивна жалба. Сумата от 134.83 лева за внесена държавна такса
представлява доказани разноски на ответника за въззивната инстанция. С
въззивната жалба ответникът е претендирал цялостна отмяна на решението, или
според правния му интерес – отмяна за присъдената сума общо за двамата ищци – т.е.
за сумата от 6741.44 лева. Въззивната жалба на ответника се явява основателна
за сума в размер на 1341.44 лева или 19.90%. При това положение ищците имат
право на разноски за въззивната инстанция в размер на 320.40 лева за адвокатски
хонорар.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищците други разноски,
вкл. заплатена държавна такса, не следва да им се присъждат. Ответникът има
право на разноски в размер на 26.83 лева съобразно основателността на
въззивната му жалба. Няма данни ответникът да е направил разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Съдът служебно прилага
компенсация на разноските, поради което следва да се осъди ответника да заплати
на първия ищец разноски за въззивната инстанция в размер на 293.57 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки
един обективно съединените искове е в размер на 2750 лева, т. е. под 5000 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 37 от 12.02.2019
година, постановено по гр. д. 1332/2018 година по описа на Разградския районен
съд, в частта му, в която съдът е осъдил ЕТ „ММ-Марин Йорданов-Ангелинка
Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков Вапцаров №17, вх. А, ет.3,
ап.5, да заплати на Р.Г.А., ЕГН **********, адрес ***, сумата 3370,72 лв. /три
хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/, дължима за
стопанските 2014/2015 г. и 2015 до 13.02.2016 г., ведно със законната лихва от
12.07.2018г. до окончателното и изплащане, само
за разликата над 2750 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лева до
присъдения размер от 3370.72 лева, както и в частта на датата 13.02., като в
тази част постановява:
Отхвърля
предявения от Р.Г.А., ЕГН **********, адрес ***, против ЕТ „ММ-Марин
Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков
Вапцаров №17, вх. А, ет.3, ап.5, иск за сумата от 620.72 лева /разликата между
присъдената сума от 3370.72 лева и дължимата сума от 2750 лева/, представляваща
дължим наем за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години по договор за наем от
01.09.2014 и договор за наем от 01.09.2015 година, сключени между Еленка Петрова
Апостолова, б.ж. на гр. Варна и ЕТ „ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК
*********, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 37
от 12.02.2019 година, постановено по гр. д. 1332/2018 година по описа на
Разградския районен съд, в частта му в която съдът е осъдил ЕТ „ММ-Марин
Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков
Вапцаров №17, вх. А, ет.3, ап.5, да заплати на Д.Р.А., ЕГН **********, адрес ***,
сумата 3370,72 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/,
дължима за стопанските 2014/2015 г. и 2015 до 13.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното и изплащане, само за разликата над 2750 /две хиляди седемстотин и
петдесет/ лева до присъдения размер от 3370.72 лева, както и в частта на датата
13.02., като в тази част постановява:
Отхвърля
предявения от Д.Р.А., ЕГН **********, адрес ***, против ЕТ „ММ-Марин
Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков
Вапцаров №17, вх. А, ет.3, ап.5, иск за сумата от 620.72 лева /разликата между
присъдената сума от 3370.72 лева и дължимата сума от 2750 лева/, представляваща
дължим наем за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години по договор за наем от
01.09.2014 и договор за наем от 01.09.2015 година, сключени между Еленка Петрова
Апостолова, б.ж. на гр. Варна и ЕТ „ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК
*********, като неоснователен.
ОТМЕНЯ
Решение № 37 от 12.02.2019 година, постановено по гр. д. 1332/2018 година по
описа на Разградския районен съд, в частта му, в която е осъден ЕТ „ММ-Марин
Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков
Вапцаров №17,вх. А, ет.З, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.А., ЕГНЗ *********, адрес ***,
сумата 983,32 лв. /деветстотин осемдесет
и три лева и тридесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, САМО за разликата над 806 /осемстотин и
шест/ лева.
ОТМЕНЯ
Решение № 37 от 12.02.2019 година,
постановено по гр. д. 1332/2018 година по описа на Разградския районен съд, изменено
с Определение № 958 от 11.03.2019 година, в частта му, в която е осъден ЕТ
„ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола
Йонков Вапцаров №17,вх. А, ет.3, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.А., ЕГН**********,
адрес ***, сумата 318.42 лева направени по делото разноски, САМО за разликата над 261 /двеста шестдесет
и един/ лева.
ОТМЕНЯ
Решение № 37 от 12.02.2019 година, постановено по гр. д. 1332/2018 година по
описа на Разградския районен съд в частта му, в която са осъдени Р.Г.А., ЕГН**********,
адрес *** и Д.Р.А., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „ММ-Марин
Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград, ул.Никола Йонков
Вапцаров №17, вх. А, ет.З, ап.5, сумата от 488 лв./четиристотин осемдесет и
осем лева/ за разноски, САМО за
разликата над 400 /четиристотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37
от 12.02.2019 година, постановено по гр. д. 1332/2018 година по описа на
Разградския районен съд, в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА
ЕТ „ММ-Марин Йорданов-Ангелинка Иванова“, ЕИК *********, гр.Разград,
ул.Никола Йонков Вапцаров №17,вх. А, ет.З, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.А., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 293.57 лева, представляваща направени по делото разноски за въззивната
инстанция след прилагане на служебна компенсация.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.