Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260222
гр. Бургас, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа НАХД № 20 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, и е образувано по жалба на М.В.В., чрез
пълномощника си адв. С.К. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. №
431зз-348/09.12.2020 г., издадена от И.Д.К. - служител на 01 РУ МВР - Бургас.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е изразено
писмено становище с което се поддържа жалбата и се прави искане за отмяна на
заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата – И.Д.К., редовно уведомен, не се
явява. В проведеното съдебно заседание на 25.01.2021 г., ответникът оспори
жалбата.
Съдът след като
се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена
в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по
същество е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт
е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е
предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице
– трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР
и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона.
По правна си
същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, вр. с чл.
73 ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на
чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката дори
без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следователно изискването
за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно
данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние.
В случая от
приетите по делото доказателства – докладна записка от 09.12.2020 г. на Ст. Игнатов, докладна
записка от 09.12.2020 г. на И.Д.К., АУАН от 09.12.2020 г. и протокол за разпит
на И.Д.К. от 09.12.2020
г. /23:30 ч./, се установява, че към момента на издаване на заповедта за
задържане са били налице данни, които да разкриват вероятна съпричастност на
жалбоподателя към процесното престъпление. Във връзка с това е било образувано
досъдебно производство № 699/2020 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Бургас.
Материалите от досъдебното производство са приобщени по настоящото
производство, като в тях, в началния етап на разследването, са се съдържали
сведения за извършено от жалбоподателя престъпление. Едва в хода на самото
разследване, след събиране на допълнителни доказателства и след освобождаване
на задържаното лице, разследващият орган е стигнал до извода за липсата на
престъпление от общ характер.
По мнение на
настоящия съдебен състав обаче административният орган е нарушил принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни
интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на
целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа
по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане
на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно
наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде задържано за цели 17 часа /задържан е на 09.12.2020 г. в 21:10 ч.,
освободен е на 10.12.2020 г. в 14:30 ч./. Видно от материалите по делото действията, които са
извършени с лицето е съставяне на АУАН, обиск по реда на ЗМВР, подписване на
декларации и снемане на обяснение и то на следващия ден – 10.12.2020 г.
Снемането на сведение дори не е действие, което да налага задържането на
лицето, а е можело да се извърши без прилагането на принуда. Още повече, че не
е имало никаква пречка обясненията да се снемат непосредствено след задържането
на лицето. В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията
на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за
извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. До освобождаване на
лицето на 10.12.2020 г. в 14:30 часа, органите на МВР не са извършвали други
действия с лицето освен посочените вече по-горе.
Това означава,
че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните
предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Всичко
това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение
на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по
делото има доказателства за сторени разноски в общ размер на 510 лева, от които
– 500 лева за адвокатско възнаграждение /л. 11, 37 и 38 от делото/, и 10 лева
за държавна такса за образуване на делото /л. 9-10 от делото/, поради което и
същите следва да се възложат в тежест на ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с
рег. № 431зз-348/09.12.2020 г., издадена от И.Д.К. - служител на 01 РУ МВР -
Бургас, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е заповядано задържането за срок от 24
часа на М.В.В.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да
заплати на М.В.В., ЕГН **********, сумата от 510 лева, представляваща сторени
разноски в производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА