№ 331
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500418 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Софийски районен съд против
решение № 128/25.03.2024г. по гр.д. № 414/2023г. на РС-Костинброд в частта,
с която СРС е осъден да заплати на К. А. Г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000лв.,настъпили вследствие нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№ 26211/2019г. на СРС,24
състав,ведно със законната лихва,считано от 29.12.2022г. до окончателното
плащане на сумата. Релевират се оплаквания за необоснованост и
противоречивост в мотивите.Простото неспазване на процесуалните срокове
не означава нарушение правото да се реши делото в „разумен срок“.Не били
доказани реално понесени неимуществени вреди.Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове изцяло,
а при евентуалност-намаляване на обезщетението,тъй като било
несправедливо високо.Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата с довода,че ищцата претърпяла
фактически много по-големи материални щети от „загубата“ на
имота,предмет на делото.
Решение № 414/23г. на СРС, 24 състав е атакувано е от ищцата К. А. Г.
с ЕГН ********** в, частта, с която е отхвърлен иска и за разликата до
1
предявения размер от 10 000лв.Релевира оплаквания за необоснованост.Съдът
неправилно приел,че за забавянето на производството вина има и самата
ищца.Напротив,още в исковата молба тя ясно и пълно описала фактите,които
са известни.Незаконосъобразно било съждението,че причина за забавянето
била липсата на юридическа правоспособност на процесуалния представител
на ищцата.Неправилно било и съждението,че отговорността на съда е
„безвиновна“.Напротив, била доказана вината на СРС от ВКС по ч.гр.д.№
1580/22г.Претендира се отмяна на решението в тази му част и уважаване на
иска изцяло.
Воззиваемата страна Софийски районен съд оспорва въззивната жалба на К.
Г..Първоинстаннционният съд обосновано приел,че не е доказано влошаване
на здравословното състояние на ищцата в причинна връзка със забавяне на
делото.Претендира потвърждаване на решението в тази част.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивните жалби процесуално допустими, но
неоснователни.
Гражданско дело № 26211/2018г. на 24 с-в на СРС е образувано на
24.04.2018г. и има за предмет вещен иск за недвижим имот-принципно сложен
спор от фактическа и правна страна. Дадени са многократно разпореждания за
отстраняване нередовности на исковата молба,след което делото е прекратено
на 03.11.2020г. поради неизпълнение на указанията.След отмяна на
прекратителното определение делото отново е било прекратено,но
потвърждаващото определение на СГС е било отменено от ВКС по гр.д.№
1580/2022г.и върнато от ВКС на СРС на 01.07.2022г., но до момента няма
постановен акт.При това положение се налага категоричният извод,че делото
не се разглежда в разумен срок-вече шеста година няма постановен акт по
същество на първа инстанция.При това положение се приема,че по
презумпция ищцата е понесла морални вреди-притеснения от очаквания изход
на делото, разочарование от негативните съдебни актове по хода на
производството.Презумпцията не е оборена, но и не са доказани
неимуществени вреди свръх обичайните.Следва да се подчертае,че
неползването на адвокатски услуги пред първоинстанционния съд не
съставлява процесуално нарушение и още по-малко може да се квалифицира
като „вина“ на страната.Последната има право да прецени,че не желае да и
бъде предоставена правна помощ и ще бъде по-добре защитавана от свой
близък.По своя молба с надлежни приложения е поискала да бъде освободена
от държавна такса и молбата е била удовлетворена.От друга страна,
отговорността на съда се третира като „безвиновна“ по силата на теоретична
постановка.Тези обстоятелства обаче не рефлектират върху правилността на
крайния извод на първоинстанционния съд.Доводът за наличие на материални
вреди от загубата на имота,предмет на делото, е неотносим по спора за
неимуществени вреди.Правилно е решението и по въпроса за началния период
,от който се дължи законната лихва, а именто-от датата на иницииране на
производството за обезщетение по ЗОДОВ, а не от датата на образуването на
производството,което е забавено.Обратното е лишено от правна логика,тъй
като по всички дела съдилищата биха дължали лихви за забава,независимо от
2
тяхната продължителност и срочното им решаване.
По изложените съображения съдът намира,че решението следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/25.03.2024г. по гр.д.№ 414/2023г. на
РС-Костинброд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3