РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. гр. Хасково, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640102278 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от С. Й. А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ****, срещу Н. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която
се иска осъждането на ответника на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати
на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на непозволено увреждане на
здравето, извършено от ответника на 21.03.2020 г. около 08:00 ч. в гр. Хасково,
изразяващо се в болки и страдания в резултат на причинена травма в областта
на дясното око и охлузвания на двете колене, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането на 21.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че той и съпругата му Т. Д. А.а са съседи с ответника Н.
Б. Х., тъй като същият живее в апартамент на втория етаж на къщата,
находяща се в ***, а те обитават първия етаж на същата жилищна сграда.
Апартаментът на първия етаж на жилищната кооперация, заедно с 1/3 идеална
част от дворното място е лична собственост на Т. А.а.
В исковата молба е изложено, че страните по делото са във влошени
1
отношения по повод съсобствеността, която притежават. По същество се сочи,
че на 21.03.2020 г. сутринта ищецът и неговата съпруга били в къщата в ****,
като тя се приготвяла да отиде на работа, а той от своя страна я чакал в
автомобил пред къщата, за да я откара. В този момент възприел, че ответникът
Н. Х. излязъл от гаража си и през входната врата влязъл отново в двора на
къщата. От мястото, където бил позициониран автомобила на ищеца, нямало
пряка видимост към вътрешността на двора, поради наличието на плътна
ограда и затворена входна врата, но след около 2-3 минути, след като Н. Х. се
прибрал, ищецът чул женски писък, идващ от вътрешността на дворното
място.
По тази причина насочил поглед към външната входна врата, като
буквално след няколко секунди видял съпругата си Т. А.а в полицейска
униформа тичешком да излиза през входната врата на тротоара, а ответникът
Н. Х. я застигнал и хванал за китката на лявата й ръка. Захватът на ответника
бил с неговата лява ръка, като хващайки я за китката видял, че прави опит да й
отнеме дамската чанта, в която съпругата му носела лични вещи и служебни
документи.
От силния захват за лявата ръка, Т. А.а се завъртяла и преминала от
лявата страна на ответника, но тъй като дясната му ръка била свободна в този
момент, ищецът много се уплашил да не я удари с нея по лицето или тялото.
По тази причина веднага излязъл от автомобила и се насочил към тях, но
след като приближил ответника Н. Х., последният го посрещнал с юмручен
удар, който му нанесъл с дясната си ръка косо в посока отгоре-надолу в
областта на дясното око и слепоочие.
От удара в окото ищецът изпитал много силна болка в областта на
дясната очна област и слепоочие. Вследствие същия този удар му причерняло
и неусетно се озовал паднал по колене на земята, строполил се от собствения
си ръст и тежест до краката на ответника Н. Х..
Инстинктивно както бил паднал на колене ищецът хванал за краката
ответника и го дръпнал с ръце, което действие довело до загубата на
равновесие и Н. Х. паднал странично по гръб на земята, повличайки и
съпругата на ищеца Т. А.а, която също паднала след него на земята.
Ищецът твърди, че на 21.03.2020 г. поради изпитваните от него болки в
дясното око, което било почервеняло цялото от наличие на външен
2
кръвоизлив, както и от болките в областта на двете колене, които били силно
ожулени и разкървавени, посетил Спешно отделение при МБАЛ-Хасково,
където причинените му от ответника Н. Х. телесни увреждания, описани по-
горе били освидетелствани и документирани от дежурния доктор, който му
издал фиш за извършения преглед и му предписал необходимото лечение.
Излага се, че по тъжба на ответника е образувано НЧХД № 602/2020 г.
по описа на Районен съд - Хасково, по силата на което същият предявил
обвинение за това, че на 21.03.2020 г. в гр. Хасково в съучастие като
съизвършители си ищецът и съпругата му причинили лека телесна повреда на
ответника, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата
ръка, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето
- престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Сочи се, че с присъда № 260026/19.05.2021г., постановена по НЧХД №
602/2020г., Районен съд – Хасково, ищецът е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова, че на 21.03.2020г. в гр.Хасково
е причинил на Н. Б. Х. лека телесна повреда, а именно: охлузване на
седалището, драскотини по гърба и лявата ръка. изразяваща се в причиняване
на страдание, без разстройство на здравето, като веднага и на същото място
пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на дееца със също такава телесна повреда по
чл.130. ал.2 от НК, причинявайки на С. Й. А. охлузвания на двете колена и
контузия на дясното око, след което и на основание чл.130, ал.З от НК съдът
прилагайки института на реторсията е освободил и двамата от наказание.
Въз основа на две въззивни жалби, подадени от С. Й. А. и от страна на
ответника Н. Б. Х. е образувано ВНЧХД № 520/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково, като въззивната инстанция по отношение на С. Й. А. е
потвърдил първоинстанционната присъда № 260026 от 19.05.2021 г„
постановена по НЧХД № 602/2020г. на Районен съд гр.Хасково, като е
изменена единствено в частта, в която е признат за невиновен и оправдан за
това да е извършил престъплението в съучастие /съизвършителство/ със
съпругата си Т. Д. А.а, вместо което съдът го признава за виновен за
извършването на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
като по отношение на приложената реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК
първоинстанционната присъда е потвърдена от страна на ХОС.
В исковата молба се поддържа, че на 21.03.2020 г. ответникът е
3
причинил на ищеца телесни увреждания в областта на дясното око, което било
с външен кръвоизлив, както и охлузванията и раните на двете колене били
изключително болезнени, като физическото му възстановяване продължило
повече от две седмици, а психическата травма останала за много по-дълъг
период. Посочва се, че в началото ищецът изпитвал силни болки в главата,
както и в областта на двете колене, което наложило приемането на
болкоуспокояващи медикаменти. Окото е лекувано с изписани капки за очи, а
на двете колене са налагани компреси с йодасепт за лечение на външните рани.
През нощта ищецът изобщо не можел да спи не само от болките, но и от
преживения стрес, имал и високо кръвно налягане, ускорен пулс, което
наложило и консултация с кардиолог. През този период не бил в състояние да
работи, като основно грижи за него полагала съпругата му Т. Д. А.а. От
външния кръвоизлив в дясното око, който не можел да бъде скрит изпитвал
голямо неудобство, доколкото същият станал достояние на много негови
приятели и роднини, които узнали, че е причинен от побой, нанесен от
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Твърди, че не отговаря на истината твърдението,
че по време на инцидента на 21.03.2020 г., ответникът - Н. Б. Х., е нанесъл
най-тежките като степен на увреждане и последици върху здравословното му
състояние телесни увреждания на ищеца. Сочи се, че липсват ангажирани
доказателства относно твърдените увреждания, както и че същите са
претърпени в резултат на поведението на ответника. Оспорва се механизма на
причиняване на твърдените от ищеца увреждания, като се прави коментар на
приетата в наказателния процес съдебно-медицинска кореспонденция. По-
конкретно се оспорва наличието на удар по ищеца в областта на дясното око и
слепоочието му, нанесен от ответника. В подкрепа на изложеното в отговора
на исковата молба се обсъждат материали от проведено наказателно
производство между страните по делото във връзка с настоящия казус. По
същество се излага, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Твърди се, че липсва конкретно установено деяние
от страна на ответника, в резултат на което да са причинени твърдените
увреждания на ищеца, както и че не се доказва наличието на вина. Отделно се
сочи, че претендираният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е прекомерно завишен. Направено е искане за
4
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че по тъжба на ответника е образувано НЧХД № 602/2020 г. по
описа на Районен съд - Хасково, по силата на което същият предявил
обвинение за това, че на 21.03.2020 г. в гр. Хасково в съучастие като
съизвършители ищецът и съпругата му причинили лека телесна повреда на
ответника, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата
ръка, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето
- престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. От
представената присъда № 260026/19.05.2021г., постановена по НЧХД №
602/2020г., Районен съд – Хасково, се установява, че ищецът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова, че на
21.03.2020г. в гр.Хасково е причинил на Н. Б. Х. лека телесна повреда, а
именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка.
изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, като
веднага и на същото място пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на дееца със също
такава телесна повреда по чл.130. ал.2 от НК, причинявайки на С. Й. А.
охлузвания на двете колена и контузия на дясното око, след което и на
основание чл.130, ал.З от НК съдът прилагайки института на реторсията е
освободил и двамата от наказание.
Установява се, че въз основа на две въззивни жалби, подадени от С. Й.
А. и от страна на ответника Н. Б. Х. е образувано ВНЧХД № 520/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково, като въззивната инстанция по отношение на
С. Й. А. е потвърдил първоинстанционната присъда № 260026 от 19.05.2021 г.,
постановена по НЧХД № 602/2020г. на Районен съд гр.Хасково, като е
изменена единствено в частта, в която е признат за невиновен и оправдан за
това да е извършил престъплението в съучастие /съизвършителство/ със
съпругата си Т. Д. А.а, вместо което съдът го признава за виновен за
извършването на престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
като по отношение на приложената реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК
5
първоинстанционната присъда е потвърдена от страна на ХОС.
От приетия лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3895 от
21.03.2020 г. от МБАЛ Хасково се установява, че ищецът С. Й. А. е постъпил с
обективно състояние „РСД ясни тонове, наблюдават се охлузвания в областта
на двете колена и хеморагия на дясно око“, като е напуснал на същата дата
болничното заведение. Назначена му е очна консултация при специалист и е
насочен към личен лекар.
От приетата полицейска преписка, постъпила с писмо с рег. № 197000-
3293/05.05.2025 г. от РУ-Хасково (л. 99 – л. 117) се установява, че се съдържат
обяснения, дадени от ищеца А. във връзка с жалба на ответника № 812102-
416. В обясненията на А. (л.103) от 31.03.2020 г. се съдържа следното
изявление „Т. и Х. бяха с лице към мене, аз го блъснах в гърдите, за да я
остави, в този момент той се опита да ме удари с юмрук в лицето, но аз се
наведох и той не можа да ме удари, като се навеждах паднах на колене. За да
се защитя, го хванах за краката, от което той падна по гръб“.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че въз основа на представената по делото
медицинска документация охлузванията на двете колене са причинени от
действие на твърд тъп предмет и са с характер на теренна травма, като могат
да се получат в условията на побой, както е отразено в предварителните
сведения. Вещото лице е посочило, че понятието „хеморагия“ означава
кръвотечение, а в документа, издаден от Спешно отделение, няма описано
нараняване на дясното око, което да обясни понятието кръвотечение, освен
това пациентът не е съобщил за намаление на зрението. Уврежданията,
получени от ищеца са му причинили страдание без разстройство на здравето,
като срокът за възстановяване е около 15 дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели, доведени от ищеца – св. Т. А.а и св. И. П., както и двама свидетели
при режим на призоваване – св. К. П. и св. Г. Х..
От показанията на св. А.а се установява, че същата е съпруга на ищеца,
като е участвала в описания в исковата молба инцидент на 21.03.2020 г.
Посочва, се на тази дата сутринта, след като излязла от дома си, на път за
работа, срещнала ответника Х., който я хванал за униформата и започнал да я
6
дърпа. Когато съпругът й чул, че тя крещи, слязъл от автомобила си, а през
това време ответникът я хванал, завъртял я и чантата й паднала на земята.
Докато св. А.а си дърпала чантата, ответникът с дясната си ръка ударил ищеца
в лицето, в дясното му око и същият паднал на колене. Сочи, че с мъжа си
напуснали мястото на инцидента и след това отишли в районното управление
да подадат сигнал. Ищецът бил с подуто, червено око. След като посетили
районното управление, отишли в спешния център. След като съпругът й се
съблякъл, видяла, че коленете му са ожулени, дълго време го боляло.
Възстановил се за около месец, бил със синини и охлузвания по краката, за
които му били изписани мехлеми, повече си почивал, но тежко се справял в
службата. Св. А.а знаела от съпруга си, че когато се прибрал в гр. Лясковец, е
посетил очен лекар, който му дал лекарства и съвети.
От показанията на св. П. се установява, че същият е колега на ищеца,
като работят заедно поне от десет години. Свидетелства, че инцидентът се
случил преди четири-пет години. Когато ищецът влязъл в цеха, св. П.
забелязал, че походката му е различна и дясното му око било зачервено и
подуто. Ищецът бил видимо затруднен в движенията си и се наложило
колегите да му помагат, като това продължило близо две седмици. Окото му
било зачервено за поне две-три седмици, оплаквал се от болки в краката, бил
със затруднено движение и трудно клякал. Непосредствено след инцидента е
посещавал работното си време и не е ползвал болничен.
От показанията на св. П. се установява, че същият живее в съседство на
страните по делото. На 21.03.2020 г. сутринта видял, че Н. е на земята, С. и
съпругата му били отгоре му. Първоначално помислил, че се бият, но когато
слязъл долу С. и съпругата му се качили в колата и тръгнали, а Н. останал. Не
е виждал Н. да удря С., а единствено, че Н. е на земята, свит на една страна до
самия бордюр и С. и Т. били върху него.
От показанията на св. Х. става ясно, че същият към датата 21.03.2020 г. е
работил в РУ-Хасково като инспектор в сектор „Криминална полиция“. Сочи,
че не си спомня нито ищеца, нито ответника, няма спомен да е водил беседа
нито с ищеца, нито с неговата съпруга А.а. Няма спомен за инцидента, описан
в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
7
състав намира от правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от
който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на
противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент
на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от
увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, по гр. д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл.
290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД
следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/
подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане
е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както
е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС - тя има за
задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените
му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не
увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова
понятието „вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в
широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко
благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.
По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че
са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на
дееца.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи, че в
случая не е налице хипотезата, предвидена в чл. 300 от ГПК. Съгласно чл. 300
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско-правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен. От представената присъда № 260026/19.05.2021г.,
8
постановена по НЧХД № 602/2020г., Районен съд – Хасково, се установи, че
ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от
НК, затова, че на 21.03.2020г. в гр.Хасково е причинил на Н. Б. Х. лека телесна
повреда, а именно: охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата
ръка. изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на
здравето, като веднага и на същото място пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на
дееца със също такава телесна повреда по чл.130. ал.2 от НК, причинявайки на
С. Й. А. охлузвания на двете колена и контузия на дясното око, след което и на
основание чл.130, ал.3 от НК съдът прилагайки института на реторсията е
освободил и двамата от наказание. Установи се, че е образувано ВНЧХД №
520/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като въззивната инстанция по
отношение на С. Й. А. е потвърдила първоинстанционната присъда № 260026
от 19.05.2021 г., постановена по НЧХД № 602/2020г. на Районен съд
гр.Хасково, като е изменена единствено в частта, в която е признат за
невиновен и оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие
/съизвършителство/ със съпругата си Т. Д. А.а, вместо което съдът го е
признал за виновен за извършването на престъпление по чл.130, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по отношение на приложената реторсия по
смисъла на чл.130, ал.3 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена от
страна на ХОС. От това следва, че не може да се приложи разпоредбата на чл.
300 от ГПК, доколкото с влязлата в сила присъда за виновен е признат
ищецът, а не ответникът, като развитите съображения за наличие на реторсия
имат отношение по-скоро към института на съпричиняване в гражданското
право, но не и към това, че има установено конкретно деяние и дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В
този смисъл за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
е релевантно установяване на всички задължителни елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане пред гражданския съд.
По делото не е спорно, че на 21.03.2020 г. сутринта е възникнал
инцидент, при който са участвали страните по делото. Следва да се вземе
предвид, че от приетата полицейска преписка, постъпила с писмо с рег. №
197000-3293/05.05.2025 г. от РУ-Хасково (л. 99 – л. 117) се установява, че се
съдържат обяснения, дадени от ищеца А. във връзка с жалба на ответника №
812102-416, в които е направено извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт, който трябва да се цени по реда на чл. 175 от ГПК. Това е така,
9
защото в обясненията на ищеца (л.103) от 31.03.2020 г. се съдържа следното
изявление „Т. и Х. бяха с лице към мене, аз го блъснах в гърдите, за да я
остави, в този момент той се опита да ме удари с юмрук в лицето, но аз се
наведох и той не можа да ме удари, като се навеждах паднах на колене. За
да се защитя, го хванах за краката, от което той падна по гръб“. Съгласно
установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за
неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства
по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с
насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни
признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което
следва да бъде ценено от гражданския съд. В този смисъл решение № 235 от
4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о.; решение № 69 от 24.06.2011 г. по
гр. д. № 584/2010 г., III г. о. и решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. №
2979/2014 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд. С оглед на изложеното,
съдът приема, че не е налице един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – противоправно деяние от страна на
ответника, доколкото ищецът сам е направил извънсъдебно писмено
признание на този факт с изявлението си „той се опита да ме удари с юмрук в
лицето, но аз се наведох и той не можа да ме удари, като се навеждах паднах
на колене“. Въпреки това ще бъде изследвано наличието и на другите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като
признанието на неизгоден за страната факт трябва да се преценява наред с
останалите събрани доказателства по делото.
От заключението по съдебно-медицинска експертиза се установи, че въз
основа на представената по делото медицинска документация охлузванията на
двете колена на ищеца са причинени от действие на твърд тъп предмет и са с
характер на теренна травма, като могат да се получат в условията на побой,
както е отразено в предварителните сведения. Запитано в открито съдебно
заседание вещото лице не можа да обясни противоречието относно посочения
от него извод, че не може да се касае за „хеморагия“ на дясното око на ищеца
и причината лекарите в спешния център в МБАЛ Хасково да посочат в
медицинската документация това понятие. Установи се, че вероятно се касае
за кръвонасядане в областта на очницата, тоест клепачите, но доколкото
вещото лице е работило единствено върху представената по делото
10
документация, не е извършило преглед на ищеца, то и съдът не възприема
заключението в тази му част, тъй като изводите на съда не могат да почиват на
предположения. Установи се също, че уврежданията, получени от ищеца са му
причинили страдание без разстройство на здравето, като срокът за
възстановяване е около 15 дни.
По отношение на показанията на св. Т. А.а – съпруга на ищеца, трябва да
се има предвид следното. Действително законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да
възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо
ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни),
защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за
установено. Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел
обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги
изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на
развитието на правоотношенията между страните се отнася той, като има
предвид, че заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост може
да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на
неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти или само
за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери
на тези показания и в каква степен. В случая трябва да се отчете възможната
заинтересованост на св. А.а от показанията, които е дала пред съда, не само
защото е съпруга на ищеца, но и защото е участвала в процесния инцидент на
21.03.2020 г., а отделно от това срещу нея има постановена присъда на
наказателния съд по тъжба на ответника във връзка с настоящия казус. Тези
данни дават основание на съда да не възприеме показанията й в тяхната
цялост.
Показанията на св. П., от друга страна, са последователни, ясни и
конкретни, поради което съдът ги кредитира като достоверни. От тях може да
11
се направи извод, че ищецът след инцидента на 21.03.2020 г. е отишъл на
работа в гр. Лясковец, като от показанията на св. П. се установява, че
походката на ищеца е различна и дясното му око било зачервено и подуто.
Ищецът бил видимо затруднен в движенията си и се наложило колегите да му
помагат, като това продължило близо две седмици. Окото му било зачервено
за поне две-три седмици, оплаквал се от болки в краката, бил със затруднено
движение и трудно клякал. Непосредствено след инцидента е посещавал
работното си време и не е ползвал болничен. По отношение на твърдението за
получено увреждане на двете колене на ищеца, изразяващо се в охлузвания по
тях, съдът намира, че свидетелства в тази насока има единствено от
показанията на св. П. и медицинската документация от спешния център на
МБАЛ Хасково. Що се касае до продължителността и интензитета на
претърпените болки и страдания вследствие на това охлузване съдът намира,
че интензитетът не е бил висок, доколкото ищецът не е ползвал болничен
отпуск, явил се е на работното си място и е извършвал дейности, свързани с
физическо натоварване и усилия именно в областта на коленете, както св. П.
посочи – клякане, заваряване и др. Това показва, че ищецът не е бил с нарушен
ритъм в работата и в бита си. Отделно от това, не бяха ангажирани други
доказателства като например –за закупуване на медикаменти, проведено
лечение или терапия. Относно твърдението за получени телесни увреждания в
областта на дясното око, което било с външен кръвоизлив, следва да се има
предвид, че същото остана недоказано в настоящия процес, доколкото вещото
лице д-р Е. заяви както в заключението си по съдебно-медицинска експертиза,
така и в откритото съдебно заседание, че понятието „хеморагия“ означава
кръвотечение, а в документа, издаден от Спешно отделение, няма описано
нараняване на дясното око, което да обясни понятието кръвотечение, освен
това пациентът не е съобщил за намаление на зрението. Единствено от
показанията на св. П. се установява, че дясното око на ищеца било червено и
подуто, като други доказателства в тази насока като например – извършен
преглед от специалист очен лекар, изписани медикаменти или проведено
лечение не са ангажирани. Не се доказа твърдението за изписани капки за очи,
както и за проведена консултация с кардиолог. Следва да се приеме за
доказано, че ищецът е получил охлузвания на двете колене, което е
допринесло за затруднение в движението на долните крайници с
продължителност от петнадесет дни, с нисък интензитет и степен на
12
претърпените болки и страдания. Що се касае до твърдението за получена
хеморагия на дясното око, съдът намира, че това твърдение остана недоказано
по делото, а изразеното предположение на вещото лице по съдебно-
медицинска експертиза, че вероятно става въпрос за кръвонасядане в областта
на клепача, не може да послужи за правен извод по делото. Твърденията за
претърпените болки и страдания в останалата им част останаха изцяло
недоказани.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
не бе проведено пълно и главно доказване от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, относно наличието на основен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – противоправно
поведение от страна на ответника. Това е така не само защото направеното
извънсъдебно признание на ищеца, че ответникът се е опитал да го удари с
юмрук в лицето, но не е успял да го удари, се явява годно доказателство
съобразно чл. 175 от ГПК, но и защото не бяха ангажирани доказателства в
тази насока. Показанията на единствения свидетел очевидец на инцидента на
21.03.2020 г. св. А.а не бяха кредитирани от съда поради евентуалната нейна
заинтересованост от изхода на спора. Що се касае до вредата – установи се, че
действително ищецът е получил охлузване на двете колене, което е довело до
затруднено движение на долните крайници на същия за период от около
петнадесет дни, но по никакъв начин не се доказа причинна връзка с
поведение на ответника. Следва да се има предвид, че след като
липсва основен елемент от фактическия състав на отговорността
по чл. 45 ЗЗД, а именно - противоправно деяние, то предявеният иск се явява
неоснователен и не е необходимо обсъждане на останалите елементи от
посочения фактически състав и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора разноски се следват на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 520 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, срещу Н. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
13
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на непозволено увреждане на здравето, извършено от
ответника на 21.03.2020 г. около 08:00 ч. в гр. Хасково, изразяващо се в болки
и страдания в резултат на причинена травма в областта на дясното око и
охлузвания на двете колене, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането на 21.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователи.
ОСЪЖДА С. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, да
заплати на Н. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 520 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
14